Въпреки че предклиничните данни сочат възможността високоплътностният холестерол (HDL)  да оказва значими ефекти върху имунната система, много малко данни съществуват по отношение на тази връзка при хората. Хипотезата, изследвана от Madsen и колеги, е, че ниските и високите концентрации на HDL холестерола в кръвта са свързани с риск за възникване на инфекциозни заболявания сред общото население.  

Конвенционалната мъдрост, че HDL предпазва от сърдечно-съдови заболявания, наскоро бе подложена на съмнение, тъй като генетично ниските концентрации на HDL холестерол в кръвта не са свързани с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания. Също така, рандомизирани клинични проучвания с лекарства, повишаващи HDL холестерол, не показват каквото и да е намаляване на риска от съдови заболявания. Нещо повече, обобщените данни показват, че  и ниското, и високото ниво на HDL холестерола е свързано с повишен риск от смъртност. Това повдига въпросът редно ли е HDL холестеролът да продължава да бъде наричан „добър“. Всички тези проучвания описват и ново наблюдение, свързано с нивата на HDL холестерола и възникването на инфекции.

Широко популационно кохортно проучване представи данни, че високите и ниските нива на HDL холестерола прогнозират повишен риск от инфекциозни заболявания, особено гастроентерити, бактериални пневмонии, кожни инфекции и такива на пикочните пътища. Изследването описва това наблюдение, но не установява причината за него.  Други проучвания също предполагат, че HDL холестеролът играе роля при имунитета, което обяснява и повишената честота на инфекции при пациенти в клинични изпитвания на терапии, влияещи на HDL.

Рискът за инфекции според нивата на HDL холестерола графично се изобразява U-образно. Индивиди с нива на HDL холестерол по-малък от 0,08 mmol/L (31 mg/dL) имат 1,75 пъти по-висок риск за развитие на инфекции, а лицата, чиито нива на HDL холестерол са повече от 2,6 mmol/L (100 mg/dL) – 1,43 пъти по-висок риск,  спрямо хората с нива на HDL холестерол в нормалните референтни граници от 2.2 до 2.3 mmol/L (85-95 mg/dL). Подобен модел е наблюдаван и за нивата на аполипопротеин А1. Не е наблюдавана значима връзка между риска от инфекции и нивата на триглицеридите.

Въпреки че авторите не могат категорично да докажат причинно-следствена връзка между нисък и висок HDL холестерол и инфекциите, е много вероятно HDL да модифицира имунологичните реакции към инфекциозните причинители.  От друга страна, независимо от големия размер на изследването и анализите, наличието на допълнителни влияещи фактори или обратна причинно-следствена връзка не могат да бъдат напълно изключени.

По отношение на инфекциозния причинител, както ниските, така и високите нива на HDL холестерола са свързани с риска от вероятна бактериална инфекция, но само ниските нива на HDL холестерола прогнозират риска от вирусни инфекции. Възможно е обяснението за високия риск от инфекциозни заболявания да е различно при индивиди с нисък и висок HDL холестерол, твърдят авторите.

HDL холестеролът изглежда участва в насърчаването на имунитета по много начини, включително участва в отстраняване на бактериални ендотоксини. Предклиничните проучвания, свързани с ниските нива на HDL холестерола в кръвта, предполагат участието му в модулирането на процеси като пролиферацията на прогениторни клетки в костния мозък, активирането на имунните клетки, както и да действа като носещ протеин, свързващ бактериални липополизахариди, улеснявайки по този начин неутрализирането и отстраняването на ендотоксина. От друга страна, нивата на HDL холестерола намаляват при много хронични заболявания, като диабет, които сами по себе си са свързани с повишен риск от инфекциозни заболявания.

Много високи концентрации на HDL холестерол може да са резултат от генетични варианти с HDL продукти, които повлияват възприемчивостта към заболяването, или са  с компрометирана функция.

Тези данни изискват провеждането на допълнителни проучвания.

 

 

Референции:

Steve Stiles and Laurie Barclay. Relationship Between HDL Levels and Risk for Infections. CME: https://www.medscape.org/viewarticle/892093

Madsen CM, Varbo A, Tybjærg-Hansen A, Frikke-Schmidt R, Nordestgaard BG. U-shaped relationship of HDL and risk of infectious disease: two prospective population-based cohort studies. Eur Heart J. Published online December 8, 2017. https://academic.oup.com/eurheartj/advance-article-abstract/doi/10.1093/eurheartj/ehx665/4710060?redirectedFrom=fulltext. Article abstract.

Copenhagen General Population Study. https://www.herlevhospital.dk/afdelinger-og-klinikker/klinisk-biokemisk-afdeling/forskning/Sider/Herlev-oesterbroundersoegelsen.aspx.

ClinicalTrials.gov. The Copenhagen City Heart Study (CCHS). https://www.clinicaltrials.gov/ct2/show/NCT02993172?term=NCT02993172&rank=1.

Speer T, Zewinger S. High-density lipoprotein (HDL) and infections: a versatile culprit. Eur Heart J. Published online December 11, 2017. https://academic.oup.com/eurheartj/advance-article-abstract/doi/10.1093/eurheartj/ehx734/4731635?redirectedFrom=fulltext. Editorial extract.

Madsen CM, Varbo A, Nordestgaard BG. Extreme high high-density lipoprotein cholesterol is paradoxically associated with high mortality in men and women: two prospective cohort studies. Eur Heart J. 2017;38:2478-2486. https://academic.oup.com/eurheartj/article/38/32/2478/3608700.

Hackethal V. „U-shaped HDL-C mortality curve seen in Canada-based analysis.“ Published November 16, 2015.

O’Riordan M. „No clinical benefit to raising HDL with existing therapies, meta-analysis shows.“ Published July 23, 2014.

Hughes S. „Cautious optimism on first clinical data with Merck’s CETP inhibitor.“ Published December 6, 2007.

O’Riordan M. „Niacin adverse events disputed in AIM-HIGH and HPS2-THRIVE.“ Published March 26, 2013.