Първите описани антитела у пациентите с целиакия (глутенова ентеропатия, ГЕ) са анти-глиадиновите антитела (АГА) от Berger и сътрудници през 1958 г. По-късно е установено е, че АГА могат да присъстват и при болни от вирусен гастроентерит, синдром на Цьолингер-Елисън, първичен лимфом на тънките черва и други.

С развитието на науката и изучаването на заболяването серологичните изследвания за диагностика на ГЕ се обогатяват значително. Seah и сътр. през 1971 г. установяват анти-ретикулиновите антитела (АРА), а през 1983 г. Chorzelski  и кол. описват антитела срещу ендомизиум (ЕМА) при пациенти с ГЕ. Ендомизиумът представлява усукана слоеста обвивка от съединителна тъкан около всяка отделна мускулна фибра. Той съдържа още капиляри, нервни влакна и лимфни съдове. ЕМА се доказват върху тъканни срези на маймунски хранопроводи чрез изследване с микроскоп, което прави изследването скъпо и трудоемко. Първоначално ЕМА са открити при dermatitis herpetiformis (болестта на Дюринг), но по-късно и при ГЕ, което променя значително диагностиката на заболяването. А именно – едовременното иследване на ЕМА и АГА комбинира високата чувствителност на АГА с високата специфичност на ЕМА. По този начин вече са диагностицирани до 99,6% от изследваните пациенти с ГЕ.

99% specific for coeliac disease.“>

През 1997 г. Schuppan и сътр. установяват, че ЕМА са антитела, насочени срещу един ензим в ендомизиума, а не срещу ендомизиума като цяло.  Този ензим се нарича тъканна трансглутаминаза (tTG). Това откритиe на практика доказва, че ЕМА и антителата срещу тъканна трансглутаминаза – tTG (anti-tTG антитела) са срещу един ензим, но се изследват по различен метод.  Това улеснява серологичното изследване на предполагаемите пациенти с ГЕ, тъй като са създадени стандартизирани и утвърдени търговски китове за определяне на anti-tTG антитела, които не включват убиване на примати (маймуни и други) и се избягва субективния елемент на определяне под микроскоп, които са недостатъците при определянето на ЕМА. Тестът за anti-tTG антитела показва висока чувствителност (95-100%) и специфичност (90-99,5%), особено при деца. Проследяване на серумните им нива може да бъдат индикатор за спазването на безглутеновата диета. Аnti-tTG антителата са залегнали в стандарта за диагностика на ГЕ заедно с биопсичното изследване.

Наред с чревната tTG (tTG2), съществува и епидермална тъкнна трансглутаминаза (etTG3), която се намира в кожата. Антителата срещу etTG3 се откриват при пациенти с dermatitis herpetiformis и вероятно при тях характерният обрив на кожата се дължи именно на тези антитела. Смята се, че херпетиформеният дерматит е заболяване, сходно с ГЕ, при което освен засягане на кожата, може да има и симптомите на целиакия.

Schwertz и сътр. за първи път описват антителата срещу деамидирани глиадинови пептиди (аnti-DGP) през 2004 г. Деамидираните глиадинови пептиди се получават от глиадиновите молекули под действието на ензима tTG. Измерването на аnti-DGP антителата в серума е ценно допълнение към съществуващите серологични панели за диагностика на ГЕ, особено в случаите, когато резултатите от EMA и/или anti-tTG не са категорични или са отрицателни на фона на характерна клинична картина.

В серума на болни с ГЕ могат да присъстват и анти-актинови антитела (ААА), за които се предполага, че се позитивират при болни с тежко увреждане на власинките и изглаждане на чревната лигавица (обикновено пациенти с хистологични промени Marsh тип III с налична парциална, субтотална или тотална вилозна атрофия). Счита се дори, че ААА могат да се използват за предсказване на хистологичните промени по лигавицата, когато те се срещат в серума, а болните нямат изявени симптоми. ААА не се изследват рутинно. Данни за тях при български пациенти с целиакия можете да намерите ТУК.

Eдновременното изследване на anti-tTG и anti-DGP антитела при възрастни индивиди и деца водят до намаляване на разходите за диагностика на ГЕ и по-добро приемане на диагностичните процедури от страна на пациентите. Нещо повече – използването на търговски китове с комбинирани класове IgA+IgG ще подпомогне диагностицирането и на пациентите с IgA дефицит, който се среща по-често при пациенти с целиакия. Всяко едно от двете антитела може да се използва за проследяване на ефекта от БГД.

В България въвеждането на серологичните изследвания за ГЕ в диагностиката и клиничната практика започва още в края на 80-те години, т.е. паралелно с развитието на този проблем в западните страни. Това се осъществява в Лаборатория по клинична имунология към УМБАЛ Св. Иван Рилски, гр. София, ръководена тогава от проф. Алтънкова. За първи път в нашата страна са въведени и апробирани собствени разработки на имуноензимно изследване на AГA, проучено е клиничното значение на  IgG и IgA класове антитела за диагностиката на ГЕ в детската възраст в лабораторията като част от дисертационния труд на доц. Пантелеева. От 90-те години на миналия век в лабораторията рутинно се изследват АГА, последвани от въвеждането на изследване за ЕМА. След 2004 г. се изследват аnti-tTG, а от 2011 г. и anti-DGP антитела като част от дисертационния труд на д-р Великова.

Обобщени данни за серологичните имунологични маркери при диагностиката и проследяването на пациенти с ГЕ са представени на следващата таблица:

Антитяло

Пълно наименование

Специфичност

Чувствителност

Значение

Anti-tTG (IgA+IgG)

Антитела срещу тъканна трансглутаминаза

90-99,5%

94-100%

„Златен стандарт” в серологичната диагностика на ГЕ

Anti-DGP

(IgA+IgG)

Антитела срещу деамидирани глиадинови пептиди

98-100%

95-100%

Високо чувствителни за диагностика на ГЕ при деца, при пациенти с дерматитис херпетиформис, при нарушения във фертилитета

AGA

(IgA+IgG)

Анти-глиадинови антитела

57-100%

69-100%

Среща се и при ГЕ и при други гастроинтестинални заболявания

AAA

(IgA+IgG)

Антиактинови антитела

41.3%

71.4%

Когато присъстват, са маркер за тежка вилозна атрофия при ГЕ

EMA

Анти-ендомизиумни антитела

87-100%

95-100%

Едно от първите антитела, приложени за диагностика на ГЕ

ARA

Анти-ретикулинови антитела

84-100%

91-100%

Едно от първите антитела, приложени за диагностика на ГЕ

РЕФЕРЕНЦИИ:

Цв. Великова, З. Спасова, Е. Иванова-Тодорова, Д. Кюркчиев и И. Алтънкова. Съвременна концепция върху основни аспекти на глутеновата ентеропатия при възрастни пациенти. Български медицински журнал 2014 г, vol.7(1), 33-38. (Пълен текст статията може да заявите на имейл ts_velikova@abv.bg)

Цветелина Великова, Зоя Спасова, Екатерина Иванова-Тодорова, Калина Тумангелова, Доброслав Кюркчиев, Искра Алтънкова. Антитела срещу деамидирани глиадинови пептиди в диагностиката на целиакията. Списание МД 2014. Брой 6(84):104-106. (Пълен текст статията може да заявите на имейл ts_velikova@abv.bg)

Tsvetelina V. Velikova, Zoya A. Spassova, Kalina D. Tumangelova-Yuzeir, Ekaterina K. Krasimirova,  Ekaterina  I.  Ivanova-Todorova,  Dobroslav  S.  Kyurkchiev,  and Iskra  P.  Altankova,  “Serological Update on Celiac Disease Diagnostics in Adults.” International  Journal  of  Celiac  Disease,  vol. 6,  no.  1 (2018): 20-25. doi: 10.12691/ijcd-6-1-8. http://pubs.sciepub.com/articleinpress/ijcd/ijcd-6-1-8.pdf

Tsvetelina Velikova, Gergana Taneva, Stanislav Chourchev, Lyudmila Tankova, Borislav Vladimirov. A Case Report of a Patient with Gluten Enteropathy: The Importance of Immunological Markers for Diagnosis and Follow up. ARC Journal of Hepatology and Gastroenterology, Volume 3, Issue 1, 2018, PP 22-24. https://www.arcjournals.org/journal-of-gastroenterology/volume-3-issue-1/5

Ц. Младенова,  Д. Кюркчиев, З. Спасова, И. Алтънкова. Нови клинично значими маркери при имуномедиирани заболявания на червата. Български медицински журнал 2011 г, vol.5(3), 11-15. (Пълен текст статията може да заявите на имейл ts_velikova@abv.bg)

Aleanzi, M., et al., Celiac Disease: Antibody Recognition against Native and Selectively Deamidated Gliadin Peptides. Clinical Chemistry, 2001. 47(11): p. 2023-2028.

Basso, D., et al., Antibodies against synthetic deamidated gliadin peptides for celiac disease diagnosis and follow-up in children. Clinical Chemistry, 2009. 55(1): p. 150-157.

Burgin-Wolff, A., et al., Antigliadin and antiendomysium antibody determination for coeliac disease. Archives of Disease in Childhood, 1991. 66: p. 941-947.

Carroccio, A., et al., Anti-Actin antibodies in celiac disease: Correlation with intestinal mucosa damage and comparison of ELISA with immunofluorescence Assay. Clinical Chemistry, 2005. 51(5): p. 917-920.

Dieterich, W., et al., Identification of tissue transglutaminase as the autoantigen of celiac disease. Nature Medicine, 1997. 3(7).

Leffler, D.A. and D. Schuppan, Update on serologic testing in celiac disease. Am J Gastroenterol, 2010. 105: p. 2520-2524.

McMillan, S., et al., Predictive value for coeliac disease of antibodies to gliadin, endomysium, and jejunum in patients attending for jejunal biopsy. BMJ, 1991. 303: p. 1163-5.

Prause, C., et al., Antibodies against deamidated gliadin peptides as new and accuracy biomarkers of childhood celiac disease. Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition, 2009. 49: p. 52-58.

Prince, H.E., Evaluation of the INOVA diagnostics Enzyme-Linked Immunosorbent Assay kits for measuring serum immunoglobulin G (IgG) and IgA to deamidated gliadin peptides. Clinical and Vaccine Immunology, 2006. 13(1): p. 150-151.

Rubio-Tapia, A. and J.A. Murray, Celiac Disease. Curr Opin Gastroenterol, 2010. 26(2): p. 116-122.

Salmaso, C., et al., Comparison of ELISA for tissue transglutaminase autoantibodies with antiendomysium antibodies in pediatric and adult patients with celiac disease. Allergy, 2001. 56: p. 544-547.

Schwertz, E., et al., Serologic Assay Based on Gliadin-related nonapeptides as a highly sensitive and specific diagnostic aid in celiac disease. Clinical Chemistry, 2004. 50(12): p. 2370-2375.

Sugai, E., et al., Accuracy of testing for antibodies to synthetic gliadin-related peptides in celiac disease. Clinical Gastroenterology and hepatology, 2006. 4: p. 1112-1117.

Troncone, R. and A. Ferguson, Anti-gliadin Antibodies. Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition, 1991. 12: p. 150-158.