Всички организми (включително растения и гъби) имат защитни механизми. Те са наследени от общи предци и понастоящем са класифицирани като вродени защитни механизми. Гръбначните животни, в това число и човекът, имат допълнителна и особено ефективна защита, наречена придобит или адаптивен имунитет, включващ както специализирани имунни клетки, така и производството на антитела.Прочети още »

Проучване на Rhoads JM и колеги, публикувано през месец август 2018 г. в Journal of pediatrics, представя резултати, свързани с коликите при бебетата.

Изследователският екип поставя за задача да изследва потенциалните влияещи ефекти на храненето с майчиното и/или адаптирано мляко върху плача и нервността, фекалния калпротектин и чревната микрофлора при новородените с колики. Авторите формулират хипотезата, че коликите при кърмачета са свързани с възпаление на червата и нарушена микрофлора (дисбиоза).

Дизайнът на проучването е серия от случаи-контроли, сравняващ кърмачета с колики (65 новородени) с такива без (37 новородени). Коликите са дефинирани по Barr (плачене и нервност над 3 часа на ден).

Резултатите от проучването показват, че независимо от типа хранене (кърмене, адаптирано мляко или смесено хранене), бебетата с колики имат данни за чревно възпаление, оценено чрез завишени стойности на фекален калпротектин, спрямо тези без колики. По отношение на чревната микрофлора бебетата с колики имали подобно чревно алфа-разнообразие в сравнение с контролите, леко по-ниско при кърмените бебета. Бета-разнообразието на ниво вид показва намаляване на броя на Actinobacteria (95% от които са Bifidobacilli) при бебета с колики. Видовете, значително свързани с коликите, са Acinetobacter и Lactobacillus iners.

Извод за клиничната практика: Коликите вероятно са свързани с възпаление на червата (повишен фекален калпротектин) и дисбиоза, характеризираща се с по-малко бифидобацили, независимо от начина на хранене.

Не бива да се забравя още, че чревната микрофлора при новороденото силно се влияе от начина на раждане – нормално влагалищно раждане или цезарово сечение. Развитието на микрофлората е тясно свързано с развитието на имунната система. Също така, повишени нива на фекален калпротектин по правило се наблюдават при новородените бебета в сравнение с по-големите деца.

Референция:

Rhoads JM, et al. Infant Colic Represents Gut Inflammation and Dysbiosis. J Pediatr. 2018 Aug 31. pii: S0022-3476(18)30947-8. doi: 10.1016/j.jpeds.2018.07.042. [Epub ahead of print]

Глутеновата ентеропатия е заболяване, което се характеризира с повишена смъртност от усложнения, ако не се прилагат подходящи мерки, основната от които е спазването на безглутенова диета (БГД). Известно е, най-сериозните усложнения, свързани с целиакията, са рефракторната глутенова ентеропатия (refractory celiac disease, RCD) и свързания с ентеропатията Т-клетъчен лимфом (enteropathy-associated T cell lymphoma, EATL). Последният е рядко усложнение (<1% от лимфомите), но има лоша прогноза.Прочети още »

Целиакията, или т.нар. глутенова ентеропатия (ГЕ), е заболяване, което се асоциира нерядко с други болести, например – инсулино-зависим диабет тип 1, болести на щитовидната жлеза, синдром на Sjogren, болест на Addison, кардиомиопатия, хроничен хепатит, малигнени заболявания като аденокарциноми на тънките черва, сквамозни карциноми на хранопровода и фаринкса, неходжкинови лимфоми, остеопороза.Прочети още »

Глутенът е смес от растителни белтъци (проламини и глутелини). Той се съдържа предимно в пшеницата, овеса, ечемика, ръж и др. Глиадинът е най-застъпеният проламин в изброените житни растения.

При попадане в лумена на тънките черва, глиадинът се смила от ензимите до аминокиселини и пептиди. По време на инфекция или при нарушения на чревната бариера глиадинът може да премине през лигавицата и да увреди епителните клетки, които започват да експресират цитокини. Това води до активиране на  лимфоцитите, разположени между епителните клетки, които лимфоцити се превръщат в цитотоксични. Така активирани, те атакуват и унищожават чревните клетки и власинките.

Тъканната трансглутаминаза (tissue transglutaminase, tTG) е калций-зависим ензим, който катализира хидролизата (деамидирането), или казано по-просто превръщането на аминокиселината глутамин в глутамат на пептид-свързващите глутаминови остатъци. Глиадинът е богат на глутамин, и е специфичен субстрат за tTG. Според Молберг и сътр., tTG селективно деамидира глиадиновите молекули, попаднали в лигавицата. Комплексът от глиадин, свързан с tTG, оформят нов за организма и непознат антиген, който се представя с HLA-DQ2 (HLA-DQ8), намиращи се върху антиген-представящите клетки и се разпознава от чревните Т лимфоцити. Този процес не се извършва при здравите индивиди. Глутен-чувствителните CD+ T клетки се активират и развиват  Th1 имунен отговор, асоцииран с продуциране на големи количества на цитокина IFNγ, водещ до възпаление и увреда на мукозната лигавица. Срещу ензима tTG и деамидираните пептиди се образуват антитела, отделяни от В-лимфоцитите. Повече за видовете антитела при глутенова ентеропатия прочетете тук.

Някои автори съобщават и за участие на сравнително скоро описаните Th17 лимфоцити. Monteleone и сътр. при изследвания в чревни биопсии на болни с активна глутенова ентеропатия откриват, че IL-17  в лигавицата се секретира от Тh17 лимфоцити. Възможно е IL-17 да играе роля в поддържането и разпространението на възпалението при заболяването. При изследване на периферна кръв от пациенти с хронични възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и язвен колит) се установява дисбаланс между Т регулаторните клетки (Treg) и про-възпалителните Th17 клетки в посока намаление на регулаторните, докато при здравите и пациентите с целиакия съотношението между тях е 1:1.

Все още остават неизяснени няколко въпроса по отношение на целиакията – защо заболяването може да възникне на различна възраст – от малки деца до възрастни, защо има толкова различни форми, дали ваксинотерапията ще бъде ефективна при тези болни.

Допълнение:

Класификация и клинични форми на глутеновата ентеропатия (ГЕ):

• Класическа форма – заболяването възниква между 6-ти и 18-ти месец от живота на новороденото. Характеризира се с хронична диария и малабсорбция, анорексия, увеличение на корема, редуциране на мускулната маса и подкожната мастна тъкан, последвано от прогресивно изоставане в растежа.
• Некласическа – представена е в следните подформи:
  • Атипична ГЕ – при този подтип преобладават оплаквания извън гастроинтестиналния тракт (хематологични промени, нарушения в инфертилитета, остеопороза, глутенова атаксия и други);
  • “Тиха” форма на ГЕ – характерно е, че пациентите имат типичните морфологични промени в лигавицата на тънките черва от хистологичното изледване на биопсия, но нямат клинични симптоми;
  • “Латентна” ГЕ – към този тип ГЕ принадлежат генетично предразположени индивиди за развитие на ГЕ и положителна серология (антитела за ГЕ), но без промени в лигавицата и без клинична симптоматика;
  • Недиагностицирана ГЕ – болните имат характерна клинична картина и лигавични промени, но тези болни не са диагностицирани.

При възрастните пациенти най-често се наблюдава „некласическа форма” и  подформа „атипична” целиакия. На фигурата са показани класическа (горе) и некласическа (долу) форма на заболяването. При некласическата форма могат да се наблюдават симптоми като летаргия, умора, неврологични симптоми, анемия, кожни изяви (дерматитис херпетиформис и други), анемия, загуба на тегло, остеопороза и остеопения, диария, стеаторея.

 

 

Референции:

Цв. Великова, З. Спасова, Е. Иванова-Тодорова, Д. Кюркчиев и И. Алтънкова. Съвременна концепция върху основни аспекти на глутеновата ентеропатия при възрастни пациенти. Български медицински журнал 2014 г, vol.7(1), 33-38.

Цветелина Великова, Зоя Спасова, Екатерина Иванова-Тодорова, Калина Тумангелова, Доброслав Кюркчиев, Искра Алтънкова. Антитела срещу деамидирани глиадинови пептиди в диагностиката на целиакията. Списание МД 2014. Брой 6(84):104-106.

Tsvetelina V. Velikova, Zoya A. Spassova, Kalina D. Tumangelova-Yuzeir, Ekaterina K. Krasimirova, Ekaterina    Ivanova-Todorova,  Dobroslav  S.  Kyurkchiev,  and Iskra  P.  Altankova,  “Serological Update on Celiac Disease Diagnostics in Adults.” International  Journal  of  Celiac  Disease,  vol. 6,  no.  1 (2018): 20-25. doi: 10.12691/ijcd-6-1-8.

Tsvetelina Velikova, Gergana Taneva, Stanislav Chourchev, Lyudmila Tankova, Borislav Vladimirov. A Case Report of a Patient with Gluten Enteropathy: The Importance of Immunological Markers for Diagnosis and Follow up. ARC Journal of Hepatology and Gastroenterology, Volume 3, Issue 1, 2018, PP 22-24.

Aleanzi, M., et al., Celiac Disease: Antibody Recognition against Native and Selectively Deamidated Gliadin Peptides. Clinical Chemistry, 2001. 47(11): p. 2023-2028.

Eastaff-Leung, N., Regulatory T Cells, Th17 Effector cells and cytokine microenvironment in inflammatory bowel disease and coeliac disease. 2009

Fasano, A. and C. Catassi, Current Approaches to diagnose and treatment of Celiac Disease: An Evolving Spectrum. Gastroenterology, 2001. 120: p. 638-651.

Green, P.H.R. and C. Ce;;ier, Celiac Disease. N Engl J Med, 2007. 357: p. 1731-43.

Molberg, O., et al., Tissue transglutaminase selectively modifies gliadin peptides that are recognized by gut-derived T cells in celiac disease. Nat Med, 1998. 4(6): p. 713-7

Monteleone, I., et al., Characterization of IL-17A-producing cells in celiac disease mucosa. J Immunol, 2010. 184: p. 2211-2218.

Rashtak, S. and J.A. Murray, Celiac disease in the elderly. Gastroenterol Clin North Am, 2009. 38(3): p. 433-446

Rubio-Tapia, A. and J.A. Murray, Celiac Disease. Curr Opin Gastroenterol, 2010. 26(2): p. 116-122.