Целиакията, или т.нар. глутенова ентеропатия (ГЕ), е заболяване, което се асоциира нерядко с други болести, например – инсулино-зависим диабет тип 1, болести на щитовидната жлеза, синдром на Sjogren, болест на Addison, кардиомиопатия, хроничен хепатит, малигнени заболявания като аденокарциноми на тънките черва, сквамозни карциноми на хранопровода и фаринкса, неходжкинови лимфоми, остеопороза.

Интересен факт е, че ако друга автоимунна болест се изяви заедно с ГЕ, то рискът за развитие на хипофункция на слезката (далака) е 60-80%, независимо от продължителността на безглутеновата диета (БГД). Смята се, че отговорен за хипофункцията на слезката при ГЕ е дефицитът на паметови IgM В-лимфоцити, играещи роля в защитата срещу капсулираните бактерии – например Streptococcus pneumoniae.

Нерядко при болните с ГЕ се наблюдава неврологична симптоматика – нарушения на автономната нервна система, церебеларна атаксия, мускулна  хипотония, изоставане в развитието, трудности в ученето, депресии, мигрена и главоболие, общо наречени “глутенов синдром”. Глутеновата атаксия се характеризира с прогресивна церебеларна увреда и генерализиран мускулен дисбаланс със загуба на проприочувствителност. Глутенът може да предизвиква неврологичната увреда чрез различни механизми – кръстосано-реагиращи антитела, имунни комплекси и директно токсично действие. При пациенти с глутенова атаксия е установено, че антителата срещу глиадин реагират кръстосано със синапсин I в мозъка. Това подкрепя тезата, че глутеновата атаксия е имуномедиирана и принадлежи към групата на глутен-асоциираните заболявания.

В около 5% от жените с ГЕ се наблюдават повтарящи се аборти в първия триместър от бременността и други нарушения на инфертилитета като забавено менархе, предсрочна менопауза, аменорея. В такива случаи се препоръчва изследване на anti-DGP антитела, които са особено специфични при тези пациентки. При установяване на подлежаща ГЕ, приложената БГД може да подпомогне задържането на плода. При мъжете с ГЕ също може да се наблюдава инфертилитет.

По-често ГЕ се среща при първа линия родственици на болни от ГЕ, при пациенти с IgA-дефицит, симптоматични пациенти с неясна диагноза (диария, коремна болка, запек), пациенти с тип 1 захарен диабет, с тризомия на 21-ва хромозома, автоимунен хепатит и първична билиарна цироза. При мултицентрично проучване сред пациентите в изброените рисковите групи в САЩ до 4,5% от тези асоциирани заболявания се диагностицира и ГЕ. За България все още няма данни по този проблем, затова е необходимо е да се направят по-задълбочени серологични изследвания в изброените рискови групи и да се определи честотата на ГЕ при тях.

Dermatitis herpetiformis (DH) е кожно заболяване със сърбящи папуло-везикуларни ерупции, свързани с патогномоничите IgA депозити в дермата и определена степен на чувствителност към глутен. В кожата на болните с DH таргетът за IgA депозитите е епидермалната трансглутаминаза (etTG3). Смята, се че в кожните лезии участват неутрофилите, които се натрупват в папилите на дермата и свързвайки се с депозитите от IgA освобождават своите ензими и възпалителни медиатори, които водят до тъканна увреда и образуването на характерни лезии. По-нова автоимунна хипотеза търси връзката между глиадина от житните продукти и тъканната трансглутаминаза (tTG2) в червата и образуването на IgA антитела срещу нея. Серологичните тестове, които се използват в диагностиката на DH –  аnti-tTG и EMA – са  сравнително чувствителни и специфични за установяване на заболяването и се позитивират при пациенти, които не са на диета. Анти-DGP антителата са високо специфични, икономически изгодни и се приемат по-лесно от пациентите, отколкото биопсия на кожна лезия. Повече можете да прочетете тук.

В заключение, ГЕ заедно с асоциираните й заболявания, е значим здравен проблем, който поради сравнително голямата си честота и риска от сериозни усложнения, изисква мултидисциплинарен подход. Изучаването на патогенезата на заболяването наред с въвеждането на нови маркери води до оптимизиране на диагностиката и до постигане на оптимално качество на живот и повишена преживяемост на тези пациенти.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

Alaedini, A., et al., Immune Cross-Reactivity in Celiac Disease: Anti-Gliadin Antibodies Bind to Neuronal Synapsin I. The Journal of Immunology, 2007. 178(10): p. 6590-6595.

Bai, J., et al., Celiac Disease, in World Gastroenterology Organisation Practice Guidelines. 2007.

Blank, M., et al., New insights into autoantibody-mediated mechanism of autoimmune bullous diseases and urticaria. Clin Exp Rheumatol and Experimental Rheumatology, 2006. 40: p. 20-25.

Caproni, M., et al., Celiac disease and dermatologic manifestations: many skin clue to unfold gluten-sensitivity enteropathy. Gastroenterology Research and Practice, 2012: p. 1-12.

Fasano, A. and C. Catassi, Current Approaches to diagnose and treatment of Celiac Disease: An Evolving Spectrum. Gastroenterology, 2001. 120: p. 638-651.

Fasano, A., et al., Prevalece of Celiac Disease in at-risk and not-at-risk groups in the United States. Arch Intern Med, 2003. 163: p. 286-292.

Ford, R.P.K., The gluten syndrome: A neurological disease. Medical Hypothesis, 2009. (in press).

Green, P.H.R. and C. Cellier, Celiac Disease. N Engl J Med, 2007. 357: p. 1731-43.

Sabatino, A.D., et al., Splenic Hypofunction and the spectrum of Autoimmune and malignant Complications in celiac disease. Clinical Gastroenterology and hepatology, 2006. 4: p. 179-186.

Sardy, M., et al., Epidermal transglutaminase (TGase 3) is the autoantigen of dermatitis herpetiformis. J Exp Med, 2002. 195(6): p. 745-57.

Sugai, E., et al., Accuracy of testing for antibodies to synthetic gliadin-related peptides in celiac disease. Clinical Gastroenterology and hepatology, 2006. 4: p. 1112-1117.