Предразположеност към автоимунитет

Въпреки че автоимунните заболявания при хората са генетично изключително комплексни, значителни постижения в разбирането за възникването им са постигнати през последните няколко години. Прочети още »

Цезаровото сечение повишава риска за хранителна алергия, докато преждевременното раждане го намалява

В проучване, публикуване през месец ноември 2018 г. в The Journal of Allergy and Clinical Immunology, Mitselou и сътр. са изследвали най-ранните рискови фактори за възникване на хранителна алергия при децата. Прочети още »

Органи на имунната система – част I

Клетки и молекули с имунни функции са разпръснати из целия организъм. Въпреки това съществуват обособени зони в тялото – органи, струпвания и други на имунната система. Органите на имунната система могат да бъдат класифицирани като първични и вторични.Прочети още »

Диагностични и терапевтични възможности на Т регулаторните клетки при чернодробна трансплантация

От имуносупресивната терапия, прилагана при трансплантация, само Everolimus има стимулиращ ефект върху Treg клетките. Останалите имуносупресанти, насочени към потискане на Т лимфоцитите, влияят на всички техни популации, вкл. на Тreg клетките.

Докато плазмените нива на имуносупресивните лекарства са обект на клиничната лаборатория и фармакология, степента на имуносупресия се определя от баланса между активирането на имунни клетки и създаване на толерантност. По този начин Treg клетките могат да бъдат използвани като биомаркер за посттрансплантационен толеранс.

Редица проучвания вече предложиха специален алгоритъм за анализ на Treg лимфоцити при трансплантации. Консенсус относно имуносупресивната терапия, приет в Барселона през 2016 г., предлага Treg клетките да бъдат един от възможните показатели за предсказване на започващо отхвърляне на присадката и за оценка на ефективността на имуносупресивната терапия.

Някои автори описват, че при пациенти след чернодробна трансплантация процентът на Treg клетките е нараснал значително до достигане на стойности, близки или по-високи от тези при здрави индивиди в края на първата седмица след трансплантацията.

През последните няколко години научен интерес е фокусиран върху Treg клетките не само като диагностичен показател, но и като терапевтична възможност при трансплантация. Понастоящем няколко проучвания, които изследват трансфера на Treg клетки след трансплантации на солидни органи и хематопоетични стволови клетки, са в ход. Целта на тази нова терапия е да се увеличи броят на регулаторните Т клетки в реципиентите, за да се постигне имунна толерантност и да се намали възможността за отхвърляне.

За първи път бе съгласуван протокол за изолиране на Tregs клетки в съответствие с изискванията за добра лабораторна практика още през 2006 г., а адоптивният трансферът на Treg беше осъществен през 2009 г.

Клетките могат да бъдат изолирани от периферна кръв или пъпна връв. В повечето лаборатории Treg лимфоцитите се сортират по CliniMACS система (CliniMACS TM Instruments, Miltenyi Biotec Bergisch Gladbach, Germany) при стерилни условия, намножават се със специфична стимулация и повторно се инжектират в пациента. Друг вариант за сортиране е чрез поточен цитометър.

Понастоящем тези нови технологии са разрешени в три центъра – два в САЩ (Университета в Минесота и Калифорнийския университет) и един в Европа (Университета в Гданск, Полша).

Интересното е, че от текущите единадесет проучвания, четири са за Treg клетки при чернодробна трансплантация. Въпреки факта, че тези проучвания са все още в ранен стадий и има много въпроси относно количеството и честотата на инжектиране на клетките, адоптивният трансфер на регулаторни Т клетки е обещаващ терапевтичен подход.

В заключение, вече е известно, че регулаторните Т клетки са от съществено значение за осигуряването на благоприятна имунната среда за трансплантация на черен дроб. Освен това, тяхното измерване в периферната кръв може да бъде полезен диагностичен инструмент за ранно откриване на отхвърляне на присадката.

Възможността за адоптивен трансфер на регулаторни Т клетки е съвсем нов подход за трансплантационна терапия при хора. Понастоящем данните са оскъдни и не позволяват обширни дискусии, но при правилно прилагане тази нова имунологична терапия дава надежда за все по-успешни трансплантации.

Първа част на темата, посветена на Т регулаторните клетки при чернодробна трансплантация, можете да откриете тук.

Референции:

http://www.mathewsopenaccess.com/PDF/Immunology/M_J_Immu_2_1_007.pdf

Tokiko Nagamura-Inoue, Yuki Yamamoto, Seiichiro Kobayashi, Kazuo Ogami, Kiyoko Izawa, Miki Yuzawa, H. T. and A. T. (2012). Unique Role of mTOR Inhibitor, Everolimus in Inducible Regulatory T Cells | Blood Journal. Blood, 120, 4349.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26977997

Levitsky, J., Miller, J., Huang, X., Gallon, L., Leventhal, J. R., & Mathew, J. M. (2016). Immunoregulatory effects of everolimus on in vitro alloimmune responses. PLoS ONE, 11(6). https://doi.org/10.1371/journal.pone.0156535

Behnam Sani, K., & Sawitzki, B. (2017). Immune monitoring as prerequisite for transplantation tolerance trials. Clinical and Experimental Immunology, 189(2), 158–170. https://doi.org/10.1111/cei.12988

Sebastiaan Heidt and Kathryn J. Wood, D. P. (2013). Europe PMC Funders Group Europe PMC Funders Author Manuscripts BIOMARKERS OF OPERATIONAL TOLERANCE IN SOLID ORGAN TRANSPLANTATION, 6(4), 281–293. https://doi.org/10.1517/17530059.2012.680019.BIOMARKERS

Streitz, M., Miloud, T., Kapinsky, M., Reed, M. R., Magari, R., Geissler, E. K., … Sawitzki, B. (2013). Standardization of whole blood immune phenotype monitoring for clinical trials: panels and methods from the ONE study. Transplantation Research, 2(1), 17. https://doi.org/10.1186/2047-1440-2-17

Brunet, M., Shipkova, M., Gelder, T. Van, Wieland, E., Sommerer, C., Budde, K., … Oellerich, M. (2016). Barcelona Consensus on Biomarker-Based Immunosuppressive Drugs Management in Solid Organ Transplantation, 38(2), 1–20. https://doi.org/10.1097/FTD.0000000000000287

Haarer, J., Riquelme, P., Hoffmann, P., Schnitzbauer, A., Schlitt, H. J., Sawitzki, B., … Hutchinson, J. A. (2016). Early Enrichment and Restitution of the Peripheral Blood Treg Pool Is Associated With Rejection-Free Stable Immunosuppression After Liver Transplantation. Transplantation, 100(7), e39–e40. https://doi.org/10.1097/TP.0000000000001190

Hoffmann P, Boeld T, Eder R, et al. (2006). Isolation of CD4+CD25+ regulatory T cells for clinical trials. Biol Blood Marrow Transplant, 12, 267.

Trzonkowski P, Bieniaszewska M, Ju scin ska J, et al. (2009). First-in-man clinical results of the treatment of patients with graft versus host disease with human ex vivo expanded CD4+CD25+CD127 T regulatory cells. Clin Immunol, 133, 22.

Brunstein CG, Miller JS, Cao Q, et al. (2011). Infusion of ex vivo expanded T regulatory cells in adults transplanted with umbilical cord blood: safety profile and detection kinetics. Blood, 117, 1061.

Yadav, M., Louvet, C., Davini, D., Gardner, J. M., Martinez-Llordella, M., Bailey-Bucktrout, S., … Bluestone, J. A. (2012). Neuropilin-1 distinguishes natural and inducible regulatory T cells among regulatory T cell subsets in vivo. The Journal of Experimental Medicine, 209(10), 1713–1722. https://doi.org/10.1084/jem.20120822

Поли Матцингер: имунолог, любител на кучета, плеймейт…

Родената на 21 юли 1947 във Франция Поли Матцингер (Polly Matzinger) е известна в имунологичните среди с революционната си хипотеза за това, че имунната система разпознава „опасно“ от „безопасно“, когато взима решение  дали да развие имунен отговор към даден антиген.Прочети още »

„Опасната хипотеза“ за автоимунитета

Теориите за това как възниква и какво представлява имунния отговор са много. Базирайки се на схващането, че имунната система разпознава „своето“ от „чуждото“, теориите се опитват да обяснят как имунната система реагира срещу едни антигени, а към други – не. Възникват обаче още въпроси, които не могат да влязат в рамките на тези теории, част от които са автоимунитет, бременност, растеж и развитие на организма.Прочети още »

Теории за имунния отговор

Публикувано за първи път в Годишник на Българска асоциация по клинична имунология, 2012 г., стр. 72-76.

Историческото развитие на имунологията като наука е пряко свързано с постиженията на микробиологията и знанията за причините и механизмите на инфекциозния процес. В хода на натрупването на нови факти, осъществено чрез откриването на нови методи за изследване, се формират и различни теории за имунния отговор, като техните постулати са в основата на съвременната имунология. Прочети още »

Как работи имунната система в резюме

Вроденият и придобитият (адаптивният) имунен отговор са двете части на едно цяло, като вродените механизми са възникнали първи, докато адаптивните – на по-късен етап и само при гръбначните организми. Двете рамена на имунния отговор си взаимодействат, работят заедно в сътрудничество и обменят информация непрекъснато.Прочети още »

T регулаторни лимфоцити при чернодробна трансплантация (част 1)

Резултатът от всяка трансплантация зависи пряко от създаването на посттрансплантационна имунна толерантност към присадката. Черният дроб се отличава от другите солидни органи по неговите възможности да създава толеранс. Редица фактори на естествения и придобит имунитет се синтезират в черния дроб като например фактори на комплемента, острофазови протеини (С-реактивен протеин и др.), цитокини и хемокини.

Също така в черния дроб се намира голямо разнообразие от имунни клетки. Установено е, че отхвърлянето на присадката след чернодробна трансплантация е по-рядко, като в момента HLA типизирането на донор и реципиент не е задължително преди трансплантация на черен дроб.

Осигуряването на имунотолерантна среда след трансплантация на солидни органи е едно от най-големите терапевтични предизвикателства в следоперативния период и е ключът към успешната трансплантация. Тази предпоставка за успех се нарича функционална толерантност.

Функционалната толерантност се характеризира с липса на клинични и хистологични признаци на отхвърляне на присадката без прилагане на имуносупресивна терапия. Въпреки че тя се наблюдава след трансплантация на различни солидни органи, най-често възниква след чернодробна трансплантация.

Смята се, че основните имунни клетки, които осъществяват функционалната толерантност, са Т регулаторните лимфоцити (Treg клетки). Редица проучвания показват, че висок процент на Treg клетки в периферната кръв се наблюдава само при пациенти с функционална толерантност и това не зависи от прилагането на имуносупресивна терапия.

HLA-G е една от некласическите молекули на HLA клас I, която играе ключова роля след трансплантацията посредством инхибиране на цитотоксичната функция и клетъчната пролиферация на активирани ефекторни Т лимфоцити, докато междувременно стимулира образуването на Treg клетки. Подобно на сърдечната трансплантация, високите серумни нива на HLA-G са свързани с намалена честота на остро отхвърляне на чернодробната присадка.

Известно е, че експресирането на HLA-G върху циркулиращи моноцитоидни дендритни клетки от толерантни реципиенти е свързано с повишена експресия на Foxp3 – транскрипционен фактор, характерен за Т регулаторните клетки. Това предполага участието на Treg клетките при индуцираната от HLA-G толерантност. Това е пример и за двупосочен процес на потенциране между Treg лимфоцитите и HLA-G молекулите за създаване на толерантност.

Втора част, посветена на диагностичните и терапевтични възможности на Т регулаторните клетки при чернодробна трансплантация, ще бъде публикувана след една седмица.

Референции:

http://www.mathewsopenaccess.com/PDF/Immunology/M_J_Immu_2_1_007.pdf

Nemeth E, Baird AW, O. C. (2009). Microanatomy of the liver immune system. Semin Immunopathol, 31(333–343).

Crispe IN. (2009). The liver as a lymphoid organ. Annu Rev Immunol, 27, 147–163.

Robinson, M. W., Harmon, C., & O’Farrelly, C. (2016). Liver immunology and its role in inflammation and homeostasis. Cellular and Molecular Immunology, 13(3), 267–276. https://doi.org/10.1038/cmi.2016.3

Adams, D. H., Sanchez-Fueyo, A., & Samuel, D. (2015). From immunosuppression to tolerance. Journal of Hepatology, 62(S1), S170–S185. https://doi.org/10.1016/j.jhep.2015.02.042

Amiot, L., Vu, N., & Samson, M. (2015). Biology of the immunomodulatory molecule HLA-G in human liver diseases. Journal of Hepatology, 62(6), 1430–1437. https://doi.org/10.1016/j.jhep.2015.03.007

СЕРУМНИ НИВА НА ХЕМОКИНА MCP-1/CCL2 ПРИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА С БРОНХИАЛНА АСТМА И МУКОВИСЦИДОЗА

Смята се, че хемокинът моноцит хемоатрактантен протеин 1 MCP-1 (CCL2) играе важна роля при алергичните реакции в дихателните пътища чрез активирането на мастоцити и освобождаването на възпалителни медиатори, което води до хипер- реактивност на дихателните пътища. Съществуват доказателства за участието на MCP-1/CCL2 в патогенезата на редица хронични белодробни болести, но проучванията с изследване на хемокини при деца са недостатъчно.

Целта ни беше да определим серумните нива на MCP-1/CCL2 в пилотно проучване с български деца с бронхиална астма (БА) и муковисцидоза (МВ).

Четиридесет и две деца бяха включени в изследването: двадесет с БА (11 ± 3 години), дванадесет с МВ (години) и десет здрави деца (9 ± 2 години). Нивата на серумните нива на MCP-1/CCL2 бяха измерени чрез имуноензимен метод.

Наблюдавахме по-високо серумно ниво на MCP-1/CCL2 при деца с БА и МВ в сравнение със здрави деца.

Установихме още, че пациентите с БА на възраст 5 – 10 г. имаха по-високи нива на MCP-1/CCL2, отколкото тези в диапазона 11 -16 годишна възраст.

Серумните нива на MCP-1/CCL2 постепенно намаляват с възрастта при деца с МВ във възрастовите диапазони под 5-годишна възраст, 6-10 години, над 11 години.

Наблюдавахме и по-високи нива на MCP-1/CCL2 при деца с умерена до тежка БА в сравнение с лека БА, но разликата не беше значима.

В заключение, документирахме значително по-високо ниво на MCP-1/CCL2 при деца с хронични белодробни заболявания, отколкото при здрави контроли. Освен това децата с умерена до тежка БА показаха по-високи нива на MCP-1/CCL2 в сравнение с леката БА. Може да се предположи, че MCP-1/CCL2 влияе върху хроничното възпаление на белите дробове при БА и МВ чрез селективно натрупване на моноцити, неутрофили и лимфоцити в белодробната тъкан, а серумните му нива да се определят в периферна кръв с цел оценка тежестта на заболяването.

Референции:

Материалът е публикуван на английски език и е достъпен на следния адрес:

https://www.sryahwapublications.com/archives-of-immunology-and-allergy/pdf/v1-i1/1.pdf

На български език разработката беше представен на VII Национален конгрес по алергология, 16-18.11.2018 г