Когато имунната система е насочена към собствения организъм, но без да го атакува, това се нарича автореактивност. Нормално автореактивността съществува в организма, но това все още не е заболяване. Когато автореактивността не е контролирана и води до увреждане на клетки, тъкани, органи и функции в организма, това вече се нарича автоимунитет. Автоимунитет е патологичен имунен отговор, който може да възникне и след вирусни инфекции или травми например, но обикновено той се самоограничава и изчезва.

Истински автоимунни заболявания се наблюдават при около 5% от хората. При тях освен автореактивни клетки и автоантитела, се наблюдават и оплаквания, симптоми. При всички болни има т. нар. „генетичен терен“, наследствена предразположеност, поради която един или повече от контролните механизми (централни или периферни) не работят добре.

Автоимунните болести са хронично-протичащи, неизлечими по своята същност и пациентите трябва да се научат да живеят с тях.

„Добрата новина е, че не е рак. Лошата е, че трябва да взимате химиотерапия∗ до края на живота си.“

Заб. Основна терапия при автоимунните заболявания е имуносупресивната терапия. Някои от медикаментите имат сходства с химиотерапията, затова на изображението е използвана тази игра на думи.

Понякога симптомите на автоимунните заболявания са толкова неспецифични и общи, че трябва да се изключат най-лошите болести. Дори са необходими години, за да постави диагноза автоимунно заболяване. Често, то не е по-леко като протичане от някои туморни заболявания, но ако се вземат необходимите мерки, автоимунната болест може да се контролира дълги години, а пациентът да има добра прогноза.

Днес, жените с автоимунни болести в млада възраст имат всички медицински условия, за да създадат деца, ако пожелаят.

Автоимунните заболявания се наблюдават по-често при жени (поради хормонални фактори), и при хора в активна възраст (най-често между 20-50 г.в., рядко при деца и стари хора).

На снимката: Съотношение жени:мъже при тироидит на Хашимото (10:1), системен лупус еритематозус (9:1), синдром на Сьогрен (9:1), първична билиарна цироза (с ново име – първичен билиарен хепатит, 9:1), склеродермия (3:1), ревматоиден артрит (2.5:1), мултиплена склероза (2:1).

 

Референции:

Clinical Immunology, 5th Edition (2018): Principles and Practice; Robert Rich Thomas Fleisher William Shearer Harry Schroeder Anthony Frew Cornelia Weyand https://www.elsevier.com/books/clinical-immunology/9780702068966

Autoimmune mom http://www.autoimmunemom.com/

Обща и клинична имунология, Д. Стайс, Е. Тер, Т. Парслоу.