Родената на 21 юли 1947 във Франция Поли Матцингер (Polly Matzinger) е известна в имунологичните среди с революционната си хипотеза за това, че имунната система разпознава „опасно“ от „безопасно“, когато взима решение  дали да развие имунен отговор към даден антиген.

През 1954 емигрира с родителите и сестра си в САЩ. В училище е смятана за „малко вероятно да завърши“. Преди да се дипломира в университет, тя се захваща с различни видове работа – джаз музикант, дърводелец, обучител на кучета, сервитьорка и зайче на Playboy. Всяка работа обаче след време й ставала скучна. По време на смяната й като сервитьорка, тя дочува разговор върху скорошна научна публикация и задава няколко въпроса по темата, които впечатляват проф. Robert Schwab. Именно той я убеждава да следва в университет. Завършването на бакалавърска степен по биология в Калифорнийския университет й отнема 11 години, а докторска степен придобива през 1979 г. Следват 4 години post-doc и 6 години в Базелския институт по имунология преди да се отправи към Националния институт по здравеопазване (NIH) в Мериленд.

Поли Матцингер е ръководител на отдел в Американския национален институт по алергия и инфекциозни болести до април 2013 г. Лабораторията, в която работят, Мацингер и нейните колеги наричат „Призрачната лаборатория“, като дори така я отбелязват в статиите си. Причината за това наименование е, че Поли прекарва първите девет месеца в изучаване на теория на хаоса, чиито идеи после да приложи към имунната система, през което време лабораторията е без служители. Официалното наименование на нейната лаборатория е Секция за толерантност и паметови Т клетки към Лабораторията по клетъчна и молекулярна имунология. Въпреки това, „Призрачната лаборатория“ е била домакин на три постдокторски изследователски програми. На 1 април 2013 г. Лабораторията е закрита, а секцията на Матцингер е слята към  Лабораторията по имуногенетика, но това прекратява изследователската й кариера. Оттогава тя води лекции, обясняващи функцията на имунната система от гледна точка на модела на опасност. Тези лекции са записани и могат да бъдат намерени на уебсайта на NIH като онлайн курс (https://videocast.nih.gov/summary.asp?Live=17095&bhcp=1). Лекциите обхващат имунологична теория, трансплантация, бременност, тумори, автоимунитет, Т регулаторни клетки, тъканен контрол на имунния отговор, алергии, паразити и сигналите за опасност.

Теорията на Матцингер („Danger hypothesis”) е известна още от началото на нашия век. Революционна за времето си, тя успява да обясни механизми на имунния отговор, които никоя друга теория не е успяла. В началото хипотеза, тя е разбунила духовете дотолкова, че светила в имунологията са били длъжни да се замислят и да приемат разсъжденията й. Въпреки това, в светлината на откритията върху Т регулаторните клетки (Treg cells), някои от елементите на близо 20-годишната теория са под въпрос. Според Матцингер, тъканите в организма дирижират имунната система чрез сигналите, които отделят. По новите данни показват обаче, че Тreg са клетките, които могат да направляват имунния отговор. Разбира се, в днешната ера на молекулярно-генетичните изследвания, повечето имунолози са на мнение, че имунната система изобщо не е една система, а набор от механизми, „свързани заедно“ от еволюцията. Така нито една теория не може да обясни самостоятелно сложността на всички имунни механизми едновременно.  Матцингер обаче отстоява своето мнение, че без теоретична рамка, в случая „опасната хипотеза‘, върху която да се закачат данните, много от фактите и връзките ще бъдат пропуснати.

И днес, няколко фрази, за пръв път употребени от Матцингер, са въведени широко, например „професионална антиген-представяща клетка“, „сигнал за опасност“ или „DAMPs“. Институтът по имунология и информатика на Университета в Роуд Айлънд е създал стипендия на нейно име: „Polly Matzinger Fearless Scientist“.

Ексцентричността на Матцингер се допълва от добавянето на кучето й като съавтор в една от първите й публикации  ( в Journal of Experimental Medicine) с оправданието, че отказвайки да пише в обичайния научен пасивен залог, но още несигурна да пише в първо лице единствено число, има нужда от съавтор, а именно нейната афганистански хрътка, Галадриел Миркууд. Поли чистосърдечно обяснила, че кучето й има огромна заслуга за публикацията и заслужава да бъде съавтор много повече от всички останали колеги. След установяване на този факт, статиите й са свалени от списанието, а главният редактор се заканва, че докато е жив, тя няма да публикува в списанието. Е, това се сбъднало, защото когато той починал, статиите й били върнати.

Публикации на Поли Матцингер:

• Matzinger P., Mirkwood G. (1978). „In a fully H-2 incompatible chimera, T cells of donor origin can respond to minor histocompatibility antigens in association with either donor or host H-2 type“. Journal of Experimental Medicine. 148 (1): 84–92. doi:10.1084/jem.148.1.84. PMC 2184911. PMID 78964.

• Lassila, O., Vainio, O. and Matzinger, P. (1988). Can B cells turn on virgin T cells? Nature, 334, 253-255. (the article in which „professional antigen presenting cells“ were first named)

• Fuchs E., Matzinger P. B. (1992). „B cells turn off virgin but not memory T cells“. Science. 258: 1156–1159. doi:10.1126/science.1439825.

• Matzinger P (1994). „Tolerance, Danger, and the Extended Family“. Annual Review of Immunology. 12: 991–1045. doi:10.1146/annurev.iy.12.040194.005015. PMID 8011301.

• Ridge J.P.; Fuchs E.; Matzinger P. (1996). „Neonatal tolerance revisited: turning on newborn T cells with dendritic cells“. Science. 271: 1723–1726. doi:10.1126/science.271.5256.1723.

• Ridge J.P.; Di Rosa F.; Matzinger P. (1998). „A conditioned dendritic cell can be a temporal bridge between a CD4+ T helper cell and a T- killer cell“. Nature. 393: 474–478.

• Gallucci S.; Lolkema M.; Matzinger P. (1999). „Natural adjuvants: Endogenous activators of dendritic cells“. Nature Medicine. 5: 1249–1255. doi:10.1038/15200. PMID 10545990.

• Matzinger P (2002). „The Danger Model: A Renewed Sense of Self“ (PDF). Science. 296: 301–305. doi:10.1126/science.1071059. PMID 11951032.

• Seong S., Matzinger P. (2004). „Hydrophobicity, an ancient Damage-associated Molecular Pattern that initiates Innate Immune Responses“. Nature Reviews Immunology. 4: 469–78. doi:10.1038/nri1372. PMID 15173835.

• Matzinger P (2007). „Friendly and dangerous signals: is the tissue in control?“. Nature Immunology. 8: 11–13. doi:10.1038/ni0107-11. PMID 17179963.

• Matzinger P, Kamala T (2011). „Tissue-based class control: the other side of tolerance“. Nature Reviews Immunology. 11: 221–30. doi:10.1038/nri2940.

• Perez-Diez Ainhoa; Joncker Nathalie T.; Choi Kyungho; Chan William F. N.; Anderson Colin C.; Lantz Olivier; Matzinger Polly (2007). „CD4 cells can be more efficient at tumor rejection than CD8 cells“. Blood. 109: 5346–5354. doi:10.1182/blood-2006-10-051318. PMC 1890845.

Освен публикациите, Поли участва и в няколко научно-популярни филма за имунологията, спечелили награди и преведени на няколко езика:

• Immunity: the inside story. Matzinger P and André Trauneker (1986) (video, 13 min).

• A quick look at tissue rejection. Matzinger P. (1991) (Video, 2 min).

• Death by Design/The Life and Times of Life and Times.

• Turned on by Danger. Michael Mosley (1997) (Film, 60 minutes).

• Microbe Invasion. David Green (2001) (Film, 60 minutes).

Към немалката й ексцентричност може да се отбележи и факта, че често боядисвала косата си зелена преди важна лекция.

 

Референции:

https://en.wikipedia.org/wiki/Polly_Matzinger

https://laikaspoetnik.wordpress.com/2010/03/22/stories-1-polly-matzinger-the-bunny-the-dog/

„Clever bunny“. The Independent. Retrieved 2018-07-27.

https://subtleplans.wordpress.com/2005/11/22/playboy-bunnyjazz-musicianimmunologist/