Пилотно проучване на Kaingade Р. и сътр., публикувано през 2017 г. в списание BREASTFEEDING MEDICINE, сравнява състава на майчина зряла кърма с коластрата при жени, родили преди термин.

Изследователите проучват имунологичните клетки, включително хематопоетични и мезенхимни стволови, които се срещат в коластрата и зрялата кърма на пет жени на средна възраст 30.2 години, родили преждевременно (средно в 29.8 гестационна седмица) в Pristine Women’s Hospital, Kolhapur, Maharashtra, Индия.

Човешкото мляко е течност с динамичен състав, съдържаща макро- и микроелементи и други биоактивни фактори, специално пригодени да посрещнат нуждите на новороденото за растеж и развитие. Освен тези компоненти майчината кърма съдържа и клетки, сред които  полиморфонуклеарни левкоцити, лимфоцити и стволови клетки. Тези клетки допринасят за благотворните ефекти на кърменето. Най-значими ползи са наблюдавани при недоносени бебета, а именно защита от неонатален сепсис и некротизиращ ентероколит, по-ниска честота на ретинопатия при преждевременно родените деца, гледани в кувьоз, и подобрено физическо развитие.

За целта на изследването проби коластра са взети на 2-5-ти ден от раждането, а от зрялата кърма – на 20-30-ти ден, от едни и същи родилки. Пробите са изследвани флоуцитометрично за наличие на голям набор от повърхностно експресирани молекули, характерни за различните типове клетки.

Авторите установяват увеличаване на някои от клетките в зрялото мляко в сравнение с коластрата – стволови клетки, епителни клетки, някои
клетъчни адхезионни молекули, благоприятстващи имунитета, растежа и развитието на преждевременно родените бебета. Прави впечатление, че коластрата съдържа главно полиморфонуклеарни левкоцити и дендритни клетки с висока експресия на ко-стимулиращи молекули, което се предполага, че играе важна роля за имунитета в ранните дни на хранене с коластра, докато зрялото мляко съдържа повече лимфоцити с висока експресия на молекули на главния комплекс на тъканната съвместимост, които подпомагат адаптивния имунитет.

Необходими са допълнителни изследвания в областта, за да се очертае по-добре значението на тези разлики в състава на кърмата.

Референции:

https://www.liebertpub.com/doi/pdf/10.1089/bfm.2017.0063