Литературните данни показват, че около 60% от населението на света страда от непоносимост към поне един хранителен антиген. Тази непоносимост, наречена още интолеранс, може да предизвика различни симптоми – главно храносмилателни, но също така и раздразнения на кожата, неврологични нарушения, мускулно-скелетни симптоми и други, които трябва да бъдат диагностично изяснени. В повечето случаи консумацията на определени храни причинява обостряне на клиничните признаци. При непоносимост към храни може да се наблюдава наличието на специфични IgG антитела, но и IgE. Въпреки това, различни проучвания показват, че хората с хранителна непоносимост са имали IgG, насочени срещу хранителни антигени без наличие и на специфични IgE. Хранителната алергия, свързана с IgE, се развива в рамките на следващия час след приема на храна, докато непоносимостта към хранителните алергени и специфичните IgG / IgG4 антитела показват забавен отговор от 24 до 120 часа след консумацията и могат да доведат до персистиращи симптоми. Това е полезно и при тестване на пациенти в по-отдалечен период от консумацията на някои хранителни продукти. Провокативни и елиминационни диети могат да се използват като допълнителни диагностични средства за непоносимост към храни. За съжаление, те зависят в голяма степен от мотивацията на пациентите.

Човешкият организъм е развил много висока степен на толерантност към хранителните протеини. Понякога обаче, особено когато чревната бариера е нарушена, имунната система може да разпознае хранителни протеини като чужди и да активира имунната система, за да ги неутрализира и унищожи.

Няма съмнение, че консумираните храни оказват голямо влияние върху здравето и качеството на живот на хората. През последните няколко десетилетия обсъждането на анормалните хранителни реакции и свързаните с тях здравословни проблеми придобива все по-голям интерес.

Честотата на непоносимостта към храни в Европа е неизвестна.

Използвайки провокативните тестове с храни като диагностичен тест, честотата на хранителните реакции в Европа се оценява между 3 и 4%, както при деца, така и при възрастни, но няма достатъчно обективни данни за тази тенденция.

Около 75% от хранителните реакции при децата са към яйца, фъстъци, краве мляко, риба и различни ядки, докато около 50% от реакциите при възрастни са към плодове, латекс, ядки.

Географските разлики в разпределението на реакциите към храни се дължат на различия в генетичните регионални и местни фактори като експозиция на полени или хранителни навици. Така екстраполацията на данните за разпределението на специфичните реакции към храна от една европейска държава към цялото европейско население има ограничена точност поради гореспоменатите разлики в експозицията и навиците на хранене.

Анормалните отговори към хранителните антигени могат да бъдат класифицирани главно като имуно-медиирани и не-имуно-медиирани. Имуно-медиираните нежелани реакции към храните имат клинично проявление с различна тежест и продължителност, като могат да засегнат различни органи и системи. Анафилактичните реакции към храната са IgE-медиирани и могат да възникнат във всяка възраст. Не-IgE-медиираните хранителни алергии включват широк спектър от заболявания, включително атопичен дерматит, протеин-индуциран ентероколит и еозинофилен езофагит.

Концепциите за хранителна алергия и непоносимост към храни често се смесват от здравни специалисти, пациенти и широката аудитория. Хранителната алергия е анормален отговор към определени хранителни съставки, която се появява в резултат на специфичен отговор на имунната система, включващ IgE антитела. IgE-медиираните алергични реакции са с бърз тип имунни реакции, свързани с активиране на Th2 (Т-хелпъри тип 2) лимфоцити. Тези реакции засягат около 2 – 3% от населението. Симптомите обикновено се появяват в рамките на няколко минути до два часа след консумиране на определена храна и включват уртикария, орален алергичен синдром, ангиоедем, кашлица, задух, повръщане, диария, в редки случаи генерализирана (системна) анафилактична реакция (с всички нейни усложнения, включително сърдечносъдови симптоми и колапс). Най-често такива алергични реакции се причиняват от яйца, мляко, соя, фъстъци, лешници, орехи и морски дарове.

Хранителната непоносимост, за разлика от алергията, не е предизвикана от IgE антитела, и засяга около 60% от населението. Имунните и неимуно-медиираните реакции участват в развитието на непоносимост към храни. Един от най-известните имунни механизми на хранителна непоносимост е свързан с производството на специфични IgG антитела. Тези антитела образуват комплекси с хранителните протеини, които комплекси се натрупват в различни тъкани и органи на тялото, което води до възпалителни процеси. Те могат да причинят широк спектър от симптоми и реакции. Тези реакции се проявяват по-бавно – няколко часа до няколко дни след поглъщането на дадена храна, но могат да продължат много години без никакво подозрение каква е причината. Свръхчувствителност е друг термин, използван при описание на реакциите към храната. Той по-скоро описва неблагоприятен клиничен отговор, но основната патофизиологична основа е неизвестна. Понякога този термин се използва по-широко за описване на всички неблагоприятни хранителни реакции, включително имунологично медиирани заболявания и хранителна непоносимост.

Съществуват и IgA антитела към хранителни антигени. IgA се произвеждат в ранните стадии на имунния отговор, особено в стомашно-чревния тракт. Има данни, че IgA антителата участват в различни патологични процеси, като IgA-медиирана нефропатия. Те могат да образуват имунни комплекси с хранителни антигени и да се натрупват предимно в бъбреците, където да доведат до гломерулонефрит.

Някои механизми на хранителна непоносимост не са имуно-медиирани, а се дължат на промени във функцията на ензими, рецептори и др. Има и генетични тестове (напр. RT-PCR), които определят полиморфизми в ензимни гени (напр. при лактозна непоносимост) и клетъчно повърхностни протеини (HLA). В допълнение, някои гени могат да повлияят на скоростта на абсорбция, метаболизъм или екскреция на хранителните вещества, които консумираме, както и на токсините, които идват от околната среда. Тази реакция при един човек може да бъде много различна от реакцията на друг човек и да определя не само степента, с която хранителните вещества ще се абсорбират, но дали те ще имат благоприятен или вреден ефект върху здравето. В тази област се правят изследвания и вече има натрупани данни, напр. за гените FABP2, PPARG, APOA5, ADIPOQ и други, повлияващи абсорбцията на мазнини, въглехидрати, както и участващи в регулирането на триглицеридите и т.н. Проучванията показват, че полиморфизми в тези гени са свързани със способността на човек да усвоява по-добре или не мазнини и въглехидрати. Въз основа на тези проучвания се оценява рискът от затлъстяване, преяждане и необходимостта от физически упражнения.

Необходими са повече изследвания, за да се установи дали генетичните тестове могат да бъдат използвани в диагностичната практика и дали те предоставят необходимата информация за изграждане на високоефективна, персонализирана диета.

Относно диагностична стойност на специфични IgG антитела при хранителна нетолерантност можете да прочетете тук.

Референции:

Tsvetelina VELIKOVA, Alexander KUKOV, Viktoriya GEORGIEVA, Milena PERUHOVA, Nonka YURUKOVA, Antoaneta MIHOVA, Tsanka MEHANDZHIYSKA – MARINOVA, Gergana MIZGOVA, Velislava TERZIEVA, Galina ZHELEZOVA, Iskra ALTANKOVA, Ludmila IVANOVA; Methods for detection of food intolerance; Recent Advances in Food Science; 2018; 1(3): 106-119