Кръвни тестове за определяне на IgG антитела при хранителна нетолерантност

Основен проблем на диагностиката на непоносимост към някои храни е, че пациентите могат да имат не само стомашно-чревни симптоми, но и оплаквания от други органи и системи. Поради разнообразните клинични прояви тези пациенти се обръщат към различни специалисти и в крайна сметка остават недиагностицирани дълго време. Нещо повече, доказването на непоносимост към храни често изисква изключването на всички други причини за органично и функционално заболяване, което може да отнеме до няколко години.

Процесът на диагностика и лечение на хранителната непоносимост е сложен и трудоемък.

Историята на пациента и по-специално времевата връзка между храненето и реакцията е ключов фактор за поставяне на диагнозата. Фамилната анамнеза за атопия засилва подозрението за имуно-медиирани нежелани хранителни реакции. Важна информация, свързана с причинно-следствената роля на храната за развитието на симптомите, може да бъде получена от липсата на характерни симптоми, когато храната бъде отстранена от диетата.

IgG антителата към храни са отговорни за имунни реакции от III тип. Хранителните антигени трябва да преминат през чревната стена, за да образуват циркулиращи имунни комплекси с антителата, насочени срещу тях. Фагоцитите се активират, за да унищожат тези имунни комплекси в кръвния поток, където обикновено те не водят до симптоми. Когато имунните комплекси се прикрепят към определена тъкан, те се разрушават локално. Ако това стане непрекъснат процес поради редовен прием на антигени, могат да се появят специфични симптоми в зависимост от локализацията на имунните комплекси и състоянието да стане хронично.

Симптомите обикновено се появяват 2-3 часа до 2-3 дни след консумирането на хранителните антигени. Следователно, често е практически невъзможно храната да бъде свързана с хроничния симптом.

Ето защо е важно да се направи кръвен тест за наличието на специфични IgG антитела към множество хранителни антигени. Изчислено е, че приблизително 50% от пациентите, страдащи от хронични възпалителни заболявания, могат да притежават забавени имунни реакции/непоносимост към храни и медикаменти с наличие на IgG антитела. Поради относително дългия си полуживот, IgG антителата се запазват достатъчно време, за да бъдат изключително подходящи за определяне на имунния отговор към чужди хранителни антигени в кръвта.

IgG антителата изчезват от кръвния поток след 2-3 месеца до 2 години, в зависимост от първоначалната кръвна концентрация, дори ако хранителните антигени са напълно преустановени от диетата.

Обосновка за използването на IgG антитела при хранителен интолеранс

Измерването на IgG и IgG подкласове (1-4) срещу хранителни антигени в серума не играе роля в рутинната диагностика на хранителната алергия (тя е IgE-медиирана) и не трябва да бъде основа за изключване на определени храни от диетата. Въпреки това, IgG антителата играят  важна роля в диагностиката на нежеланите реакции, предизвикани от храните.

Гените за IgE и IgG антитела са в непосредствена близост един до друг върху хромозома 14, като по време на диференциацията на В лимфоцитите, те се „четат“ един след друг. Производството им обаче, зависи от наличието на някои интерлевкини. Ако около дадения В лимфоцит се произвежда предимно IL-4, може да се предположи, че IgE ще се продуцират основно и ще настъпи IgE отговор. Това води до поява на истинска алергия от тип 1 или така наречената класическа хранителна алергия, която се характеризира с незабавна реакция след консумация на храната и може да бъде фатална в случай, че възникне анафилактичен шок.

В случай на сенсибилизация, обаче, и едновременно производство на противовъзпалителния цитокин IL-10, В лимфоцитите секретират предимно IgG4 антитела. IgG4 се считат за „блокиращи антитела“ по отношение на IgE, т.е. те блокират достъпа на IgE до алергена. Концентрацията на IgG4 е около 10,000 пъти по-висока от концентрацията на IgE. Следователно, IgG4 може да се свърже по-бързо и по-често с алергена, отколкото IgE. Тъй като IgG4 води до освобождаване само на около 1% от количеството на хистамин, който може да освободи IgE, много малко пациенти изпитват алергични оплаквания и алергията е асимптоматична. Симптомите могат да се проявят само при пациенти (около 3%) с дефицит на ензима диаминоксидаза, когато има анормална хистаминова детоксикация. Поради тази причина, IgG4 антитела могат да се използват за измерване на асимптоматични алергии от тип 1. Наличието на IgG4 антитела се счита за признак на поносимост към дадения антиген, затова и при десенсибилизация, се произвежда в големи количества.

Колкото по-високо е съотношението IgG4/IgE, толкова и десенсибилизацията е по-успешна.

Ако се синтезират други цитокини (напр. IL-12, IFNy), антитела от класове IgG1, IgG2 и IgG3 се произвеждат. Те са про-възпалителни и отговарят за хроничните заболявания, свързани с храненето. Всеки път, когато се консумира хранителен продукт, срещу който се синтезират антитела от субкласовете IgG1, IgG2 или IgG3, се образува имунен комплекс между тях и антигена, който обикновено се отлага. Тези места на отлагане могат да бъдат стави, черва, и т.н. Не е лесно да се предвиди какви симптоми ще се появят. Така, при редовна консумация на хранителни продукти, които причиняват производството на IgG1-IgG3 антитела, отлагането на имунни комплекси води до хронично възпаление.

Валидност на кръвните тестове за определяне на антитела от клас IgG към хранителни антигени

Повечето от тестовете, използвани в специализираните лаборатории за рутинно изследване, се основават на имунологични методи (най-често имуноензимни, напр. ELISA). Противно на широко разпространеното мнение, че производството на IgG антитела към хранителни антигени е физиологично явление, трябва да се има предвид, че присъствието на серумни IgG/IgG4 винаги е патологичен имунен отговор.

Как може да бъде нормално тялото да развие имунна реакция срещу безвредни хранителни протеини, та било тя и защитна реакция?

Ако тези предположения са верни, всички хора трябва да имат антитела към глутен, мая, яйца, пшеница и мляко, но това не е така. Образуването на антитела срещу хранителни продукти, които се консумират редовно, не е нормална реакция. Кои антитела ще бъдат произведени, зависи от това кои цитокини се освобождават по време на първоначалната сенсибилизация с антигена, както е описано по-горе. Видовете антитела определят дали ще се развие класическа хранителна алергия (IgE-медиирана) или асимптоматична хранителна алергия, или пък ще се образуват имунни комплекси, които по-късно ще доведат до хроничен възпалителен процес и следователно до забавена хранителна алергия (IgG1 – IgG3 медиирана).

През последните години бяха проведени клинични проучвания за изследване на нива на специфични IgG антитела към определени хранителни антигени при пациенти с мигрена, синдром на раздразненито черво, целиакия, затлъстяване, болест на Крон, дори шизофрения и аутизъм. Резултатите от тези проучвания документират подобрение на симптомите на някои от тези пациенти, които са следвали специална диета с изключване на храните, към които са открити специфични IgG антитела по време на изпитването. Синтезирането на подклас IgG4 антитела, неговата регулация посредством противовъзпалителни фактори и неговите собствени противовъзпалителни свойства могат да помогнат на имунната система да намали неподходящите възпалителни реакции. Интересно е да се отбележи, че основната функция на IgG4 еволюционно е да повлияе на имунния възпалителен процес в случай на хелминтна инфекция или IgE алергия. Допълнително предимство на IgG4 е неговата неспособност да активира комплемента или опсонизира съответния антиген, следователно той не може да генерира хроничен възпалителен процес, докато IgG1 и IgG3 имат силни про-възпалителни свойства.

Въпреки гореописаната картина за ролята на IgG антителата в имунните реакции към храната, тестването за специфични за храни IgG антитела не е признат диагностичен инструмент за хранителна алергия. Все пак, той може да се прилага за изследване на непоносимост към храни, въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се изясни полезността му. В заключение тестването за IgG антитела към определени храни, се използва, за да се идентифицират хранителни антигени, които причиняват хронични възпалителни заболявания, а не алергии от бърз тип (тогава се тестват IgE антитела). Тестване на IgG4 самостоятелно не се препоръчва за определяне на реакциите към храни, отговорни за развитието на остра или хронична хранителна непоносимост.

Необходими са допълнителни изследвания и проучвания, за да се изясни ползата от определянето на IgG антитела към хранителни антигени. Дотогава, макар и да не е признато средство за диагностициране на хранителна алергия, тестът се прилага за определяне на непоносимостта към храни.

 

Референции:

Tsvetelina VELIKOVA, Alexander KUKOV, Viktoriya GEORGIEVA, Milena PERUHOVA, Nonka YURUKOVA, Antoaneta MIHOVA, Tsanka MEHANDZHIYSKA – MARINOVA, Gergana MIZGOVA, Velislava TERZIEVA, Galina ZHELEZOVA, Iskra ALTANKOVA, Ludmila IVANOVA; Methods for detection of food intolerance; Recent Advances in Food Science; 2018; 1(3): 106-119

 

 

 

Едно мнение за “Кръвни тестове за определяне на IgG антитела при хранителна нетолерантност

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s