За да се справи с огромния брой антигени (потенциални алергени), постъпващи в гастроинтестиналния тракт, чревната лигавица разчита на мукозната имунна система. Червата са най-големият лимфоиден орган в тялото. Разположените в лигавицата имунни клетки отговарят за създаване на т.нар. орален толеранс. Особено важни са регулаторните Т лимфоцити и секреторният имуноглобулин А. Оралният толеранс представлява намалена или липсваща реактивност към безвредни антигени, по-специално към хранителни антигени и коменсалната чревна микрофлора. За поддържането на този толеранс и предпазване от редица заболявания, са необходими още: здрава епителна бариера, стабилни връзки между епителните клетки, наличие на храносмилателни ензими и секретирани антимикробни пептиди, олигозахаридния муцин, перисталтиката и др.

Работата на червата е тежка. Всеки ден те се срещат с приблизително 70-100 g протеини.

Смята се, че най-силно имуногенни за човешкото тяло са протеините/белтъците. Към тях се развиват и най-силни алергични реакции. Колкото по-сложни са белтъците, толкова по-имуногенни са, и толкова по-комплексен и разнообразен имунен отговор се развива към тях.

Преминавайки през стомаха и дванадесетопръстника, стомашните сокове и храносмилателни ензими разграждат белтъците, така че конформационните (3D структура) и част от линеарните епитопи (частта към която се образува имунен отговор) се разрушават. Белтъците се разделят на малки ди- и трипептиди и аминокиселини, които не само, че са по-малко имуногенни, но и могат да бъдат абсорбирани като нутриенти. Големи белтъци, които не са се разградили до по-малки съставки, обикновено остават впримчени в муцинозната обвивка на лигавицата, където секреторния IgA пречи на навлизането им.

Оралната толерантност е стабилна адаптивна имунна функция, която пречи на всички (чужди) антигени в храната да провокират имунната система да реагира срещу тях. Разбира се, понякога хранителни антигени преминават през чревната бариера като непокътнати протеини, взаимодействащи с локалната чревна имунна система и могат да бъдат транспортирани до други места на тялото. След проникване в епитела на храносмилателния тракт хранителните антигени срещат имунни клетки, които са част от лимфоидната тъкан, свързана със стомашно-чревния тракт (gut-associated lymphoid tissue – GALT).

GALT може да третира хранителните алергени като безвредни, което води до толерантност, или като патогени, причиняващо защитни реакции или прекомерни реакции на свръхчувствителност, водещи до клинична изява.

Генетичният терен на индивидите играе огромна роля във възможността към дадени антигени да възникне алергична реакция.

Имунният отговор към храната може да се раздели на три категории в зависимост от производството на различни имуноглобулини – IgE, IgG, IgA.

Алергиите от тип 1 (IgE тип) засягат главно лигавиците, кожата и циркулацията и причиняват класически симптоми като обрив, сърбеж на кожата и лигавиците, оток на Quincke, анафилактичен шок. IgE рецепторите са локализирани в лигавицата и реагират незабавно при контакт с антигена. Те предизвикват дегранулация на мастоцитите с последващо масивно освобождаване на хистамин. Симптомите се проявяват бързо – между втората и 30-тата минута след поглъщане на храната. Смята се, че 2-4% от възрастните и около 8% от децата имат IgE медиирани алергии.

IgG антителата са отговорни за забавените имунни реакции към храните, които са класифицирани като алергии тип 3. Хранителните компоненти трябва да преминават през чревната стена, за да образуват циркулиращи имунни комплекси с антитела. Фагоцитите се активират, за да унищожат тези имунни комплекси в кръвния поток, което обикновено не води до поява на симптоми. Когато имунните комплекси се отложат на определени места в тялото, се появят специфични симптоми в зависимост от локализацията им. Симптомите обикновено се появяват 2-3 часа до 2-3 дни след консумирането на алергените. Следователно е трудно практически храната да бъде свързана с хроничния симптом. Изчислено е, че приблизително 50% от пациентите, страдащи от хронични възпалителни заболявания, могат да страдат от забавен тип алергии / непоносимост към медикаменти с участие на IgG отговор.

IgA антителата към храната са свързани с различни патологии. Те могат да образуват имунни комплекси с хранителни антигени и да се натрупват предимно в бъбреците, където да доведат до гломерулонефрит (IgA-медиирана нефропатия).

Хранителната алергия е потенциално животозастрашаващо състояние без специфична терапия, освен избягването на хранителния алерген, както и инжекционно прилагане на адреналин при остри алергични реакции.

Оралната имунотерапия е експериментално лечение, при което пациентите консумират алергена с постепенно увеличаване на количеството му в опит да се предизвика известно ниво на десенсибилизация. При повечето пациенти обаче, тази имунотерапия носи значителни рискове за алергични реакции и възможността да се постигне по-дългосрочна толерантност все още не е установена. С по-благоприятен профил на безопасност са сублингвалната имунотерапия (SLIT) и епикутанната имунотерапия (EPIT), но не и със същата ефективност.

Добавянето на Omalizumab (анти-IgE моноклонално антитяло) към оралната имунотерапия в големи двойно слепи рандомизирани проучвания, е показало намаляване на нежеланите реакции в хода на десенсибилизирането на пациентите.

Референции:
Mucosal immunology of tolerance and allergy in the thegastrointestinal tract
Oral Immunotherapy for Food Allergy
The current state of food allergy therapeutics.
Update on food allergy