Към днешна дата се смята, че етиологията на автоимунни заболявания е многофакторна – генетична предразположеност, неправилно функциониране на имунната система, промени в хормоналната регулация, фактори на околната среда. Вирусната етиология на автоимунитета също е широко дискутирана. Обсъжда се значението на вируса на Епщайн – Бар (EBV) и цитомегаловируса (CMV) за възникване на някои автоимунни заболявания поради специфичното им взаимодействие с имунната система. Има няколко основни механизма, чрез които инфекциозният агент (вирус, бактерия и др.) може да допринесе към патогенезата на автоимунното заболяване – повече прочетете тук.

EBV е от семейството херпесните вируси. Той причинява остра инфекциозна мононуклеоза, известна още като „болест на целувката„, и различни лимфопролиферативни заболявания, вкл. лимфома на Burkitt и назофарингеален карцином.

Инфекцията с EBV е много честа в света, като се смята, че 95% от населението до 40-годишна възраст се е срещало с вируса.

Още през 1971 г. EBV е заподозрян като потенциален участник в патогенезата на системен лупус. През годините тази връзка е била изследвана многократно. Днес се смята, че EBV инфекцията предхожда развитието на автоимунни заболявания, а неговият ядрен антиген 1 (EBV nuclear antigen, NA-1) може да допринесе за патогенезата на лупуса по механизма на молекулярна мимикрия. Лупус-свързаните автоантитела, асоциирани с тези механизми, са анти-Sm и анти-Ro. Освен със лупус, EBV инфекцията се свързва още с ревматоиден артрит, множествена склероза, синдром на Sjogren, автоимунен тиреоидит и автоимунен хепатит.

CMV е друга често срещана вирусна инфекция с причинител от семейство херпесни вируси. Вътреутробната инфекция е сред водещите причини за вродена загуба на слуха и умствена изостаналост.

До 40-годишна възраст шансът на индивида да се сблъска с CMV е 50%-80%.

Разпространението на инфекцията варира в различните географски области, сред отделните етнически групи и спрямо социално-икономическото ниво на населението. Смята се, че инфекцията с CMV е асоциирана с автоимунни заболявания като лупус, захарен диабет тип 1, възпалителни чревни заболявания, системна склероза, антифосфолипиден синдром, както и противоречиви данни за връзка с атеросклерозата.

През 2007 г. Barzilai и сътр. публикуват свое кохортно проучване в Annals of the New York Academy of Sciences, изследващо 1595 серумни проби на пациенти с 23 различни автоимунни заболявания. Целта им е била да скринират серумите на болните за наличие на предходна инфекция с EBV и CMV.

Пробите са изследвани за следните антитела:

– срещу EBV ядрен антиген-1 (IgG) – NA-1, nuclear antigen 1;

– EBV вирусен капсиден антиген (IgG и IgM) – VCA, virus capsid antigen;

– EBV ранен антиген (IgG) – ЕА, early antigen;

– EBV хетерофилно антитяло;

– anti-CMV (IgG и IgM) антитяло.

Тези антитела се използват и днес за диагностика на EBV и CMV инфекция, съответно.

Резултатите от проучването демонстрират значима асоциация между EBV и полимиозит, лупус, антифосфолипиден синдром, ревматоиден артрит, множествена склероза, pemphigus vulgaris, гиганто-клетъчен артериит, грануломатоза на Вегенер и polyarteritis nodosa (PAN). Повишени CMV IgG титри са наблюдавани в серуми на пациенти със системен лупус.

Не бива да се забравя обаче, че въпреки описаната асоциация, във възникването на заболяването вземат участие още редица фактори. Това е причината и не всеки инфектиран със съответния вирус да развие автоимунно заболяване.

Проучване на Harley и сътр. (2018) установи, че протеинът NA от вируса на Епщайн-Бар може да „включи“ рисковите гени за автоимунни заболявания чрез взаимодействие с транскрипционните фактори на клетките на гостоприемника. Така, ако срещналият се с инфекцията човек е едновременно носител на гени, предразполагащи към автоимунни заболявания, рискът му да се разболее от автоимунна болест се повишава значително.

Изследователската група на Liu и кол. (2016) е идентифицирала антитяло, наречено анти-Pp150, което с голяма вероятност е свързано с наличието на CMV инфекция в организма. Свързването на антитялото анти-Pp150 с CMV задейства поток от имунни отговори, целящи елиминиране на вируса. Изненадващото откритие всъщност е, че анти-Pp150 антителата са насочени и към NK клетките, които играят защитна роля срещу тумори и вируси при хората. Предишни изследвания също свързват загубата на NK клетки с автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус и първичен синдром на Sjogren. Тези открития отварят пътища за изучаване на връзката между CMV и рака, още повече, че СMV инфекцията се установява у 90-100% от пациентите с лимфоми, мозъчни тумори, невробластоми, саркоми, рак на гърдата, дебелото черво и простатата.

 

Референции:

Epstein-Barr virus and cytomegalovirus in autoimmune diseases: are they truly notorious? A preliminary report.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17894021

J Harley, et al. Transcription factors operate across disease loci, with EBNA2 implicated in immunity. Nature Genetics DOI: 10.1038/s41588-018-0102-3 (2018).

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6022759/

Liu et al. (2016) A Cytomegalovirus Peptide-Specific Antibody Alters Natural Killer Cell Homeostasis and Is Shared in Several Autoimmune Diseases.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26962948