Изследователите Leonard и сътр. от „Центъра за имунология и биология на лигавиците“ в Бостън, Масачузетс, са открили нови гени и имунологични пътища, свързани с ранните етапи в развитието на целиакията и съпътстващите я заболявания (диабет тип 1, лупус, автоимунни заболявания на щитовидната жлеза и други). 

Резултатите, публикувани на 18-ти април в PLOS One, включват анализи на РНК последователности в дуоденални биопсии от индивиди с и без целиакия, като пациентите допълнително са били разделени на такива с активна/новооткрита болест и такива на безглутенова диета.

Изследването на целия транскриптом (всички транскибирани РНК) при включените в проучването лица, е посочило кои гени са били експресирани и кои не. Така са получни данни за молекулярно-генетични комбинации, характерни за заболяването.

Изследователите установяват значими разлики в генните експресии между трите групи изследвани лица. Открити са сигнификантни разлики в експресията на 945 гена между хора с актива болест и здравите лица; 290 гена са били различни между хора с целиакия в ремисия и лица без целиакия; и 538 гена между активната целиакия и целиакия в ремисия.

Идентифицирана е повишена експресия на гени, включително на рецептора за интерлевкин 12 (IL-12R), субединица алфа М на интегрина (Integrin Subunit Alpha M, ITGAM) и нова имуноглобулин подобна интерцелуларна адхезионна молекула (IGSF4) при пациенти с активно заболяване в сравнение с тези в ремисия. Ключовите гени са въвлечени в процеси като вроден имунен отговор, клетъчна адхезия и повишена пропускливост на лигавицaтa, диференциация и  матурация на имунните клетки.

Установени са още гени, свързани с автоимунитета, чиято еспресия е силно нарушена при болните, независимо от статуса им. Нарушенията в тези имунологични механизми са общи и за други заболявания, които често възникват у болните с целиакия.

Интересното е, че експресията на някои от гените се връща към нормалната, когато пациентите започнат безглутенова диета, а при други –  не. Проф. Фасано отбелязва, че тази находка би могла да даде известна представа защо някои хора имат постоянни чревни увреди дори след стриктна диета без глутен.

Следващата стъпка след идентифицирането на потенциални нови гени, замесени във възникването и развитието на целиакията,  са възможните терапевтични интервенции. Това е и дългосрочната цел на изследователската група. Настоящите открития предоставят рамка за бъдещи проучвания, за да се изследват ранните стъпки в патогенезата на целиакията и да изучи състоянието на ремисия при това заболяване.

В момента се провеждат изследвания в други центрове за използване на транскриптома в таргетната биологична терапия при възпалителни заболявания на червата.

 

Референции:

Leonard MM, Bai Y, Serena G, Nickerson KP, Camhi S, Sturgeon C, et al. (2019) RNA sequencing of intestinal mucosa reveals novel pathways functionally linked to celiac disease pathogenesis. PLoS ONE 14(4): e0215132. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0215132