Здравна читанка: Хининовото дърво

Разказ на Атанас Душков, наречен „Хининовото дърво“.

Забележка: Стилът на автора е запазен, въпреки че може да попадне под регулацията на новите правила за употреба на някои думи, свързани с расови и други особености.

Тревога бе обзела цялото имение на граф Чинчони. Богатият испански фермер пухтеше сърдито, размахвайки камшика си по всички роби и слуги. Като подгонено стадо, робите се разпиляваха на разни страни, за да се укрият. Жесток графът биваше виаги, но сега надминаваше всяка граница. Той стоеше пред прага на своя дом и святкаше с очи като усойница.

– Какви бесове днес са прихванали господаря? – шепнеха си притихналите под навеса негри.

С плахи стъпки към тях се приближи малка черна девойка, надигнала лека връхна дреха.

– Голямо нещастие! – захлипа неудържимо тях. – Нашата покровителка, младата графиня, е тежко заболяла!

Тази вест обходи миновено цялото имение и отекна с болка в сърцата на всички негри. Дъщерята на графа, богатия фермер, бе наистина тежко заболяла. Сега всички си обясниха откъде идва яростта и безсилната злоба на робовладелеца. Те заследиха движенията му. Дебел и подпухнал, фермерът гледаше с помътнен поглед някъде в безкрая.

Слънцето загасваше и прииждащите мрачини приличаха на градоносен облак. През просторния двор бързо прекоси Джим – висок, широкоплещест негър, който вършеше най-тежката работа. Като го забеляза, фермерът нахлупи широкополата шапка, дръпна нервно мустаци и зарева с пълно гърло.

– Насам ела, черно куче!

Джим извърна клепачи и бялото в очите му светна като мълния, а дебелите му вежди потрепераха в лошо предчувствие. Като забеляза, че графът го вика, той послушно затича към господаря си, без да разбере с какво е предизвикал гнева му.

– Как не можа ти да умреш, нищожна жабо, всички да изгниете, само моето нежно цвете да бе останало незасегнато!

При тия думи графът зарита нещастния негър с ботушите си, заудря го с жилавия си камшик. Гърбът на негъра се покри със сини ивици, под кожата му бликна кръв.

– Всички ще ви избия, гарвани! Чедото ми умира, а няма кой да му помогне! Махайте се от очите ми!

Всички видяха как всесилният робовладелец и фермер сега ревеше като наранен бик.

Жената на стария слуга се приближи към него и леко отпусна ръка на рамото му.

– Господарю, не повикахте ли някой да й помогне?

Робовладелецът извърна помътнените си очи към нея.

– Кой може да й помогне? Цялата къща се люлее от нейната треска. Гори в огън, бълнува… А аз – гръм да ме порази – не мога да й помогна с нищо… Проклета тропическа треска!…

Жената трепна.

– Треска, казваш? Господарю, да повикаме Ермила. Тя може да й помогне…

– Коя Ермила?

– Майката на Джим, старата бавачка на графинята.

– Какво ще й помогне тази черна вещица! – махна с ръка робовладелецът.

– Все пак да я повикаме. Преди седем дни бавачката спаси една от робините…

– Спаси?! – зазвуча радостна нотка в гласа на фермера. – Но какво говориш?!

Графът улови старата жена с две ръце и силно я раздруса:

– Защо си още тук, та не си я довела? Върви!

* * *

Старата бавачка – добродушна и кротка индианка – обичаше дъщерята на графа. С бързи стъпки тя се понесе към господарската къща, където издимя нейната младост, където даде силите си. Тя пое в свои ръце момичето още от първия му ден. В скута си я отгледа до шестнайсетгодишната й възраст. Сега девойката бе станала голяма и нямаше нужда от бавачка. Но ето че дойде ден наново да й бъде полезна и радостта на старата индианка нямаше край.

От този ден здравето на девойката се подобри. Много скоро тя бе напълно закрепена и вместо бледина по бузите й се появи отново руменина. Никой не узна как оздравя – това индианката запази в дълбока тайна. Па и кому дохождаше на ум в оня момент да попита? Радостта, че младата графиня е оздравяла – ето това бе най-важното  – заглуши всякакво любопитство.

Годините се изнизаха като жерави. Старата индианка се чувстваше доста слаба и немощна. Тя лежеше на своя одър, изплетен от бамбукови пръчки, и всички казваха, че ще умре. Една сутрин добродушната робиня заговори през сълзи:

– Моите минути са преброени! Не искам да склопя очи, преди да я видя… Повикайте момичето…

Девойката пристигна разтревожена. Цялото й детинство премина върху тези две черни ръце, които сега бяха изсъхнали като пръчки. Сега трябваше да се раздели с нея. Старата индианка й кимна доверително. Момичето коленичи до леглото й.

– Това, което ще научиш сега, няма да съобщаваш никому! – прошепна на ухото й старата бавачка. – Заклевам те в добрите духове…

– Никому! – едва чуто изрече младото момиче.

– Научих го от старата ми майка, преди да издъхне. И само в последния си час можех да го кажа другиму…

– Кое именно?

Старата жена се задъхваше.

– Горчивото лекарство, което те вдигна от леглото, когато беше болна. Ти гореше в ужасна треска. Можеше и да умреш. Горчивата вода те върна към живота…

Гласът затихваше. Думите едва можеха да се доловят по мърдането на устните. Навън догаряха последните светлини.

– Горчивото питие те спаси! – прозвуча гласът в ушите на момичето.

– Но какво е то? Ермила… – и момичето напрегна още повече слух.

– То е направено от кората на онова дърво, което расте край гората. Ние често ходехме при него, когато беше малка. Спомняш ли си?… Хининовото дърво.

Това бяха последните думи на добродушната индианка. И тях младото момиче добре запомни. Великата тайна, предавана от поколение на поколение, този път попадна на благодатна почва. Младата испанка не удържа даденото обещание. Разбира се, щеше да бъде съвсем неестествено да опази тайната само за себе си.

Перуанската кора или хининът, както го наричаме, сега се знае по целия свят като най-полезно лекарство против маларията благодарение на графиня Чинчони.

Това се случи през 1639 година в Перу.

Историята за наименованието на растението, неговата идентификация, и използването на екстракти от него за лечение са широко дискутирани.

За най-правдоподбно се смята следното. Карл Линей нарекъл растението Cinchona през 1742 г. въз основа на разказ, първоначално записан от италианския лекар Себастиано Бадо. Д-р Бадо през 1663 г. публикува, че растението е излекувало съпругата на Луис Йеронимо де Кабрера, 4-ти граф Чинчон, вицекрал в Лима по това време. И докато верността на това твърдение и детайлите по него все още се оспорват, то лечебните свойства на Cinchona са били известни много по-рано.

Image result for Luis Jerónimo de Cabrera, 4th Count of Chinchón, Count of Chinchón,
Графинята на Чинчон, Франциска Енрикес де Ривера

Cinchona е род цъфтящи растения от семейство Rubiaceae, включващо 23 вида дървета и храсти. Те се срещат главно в тропическите гори в западните части на Южна Америка, а няколко вида са култивирани в Централна Америка, Ямайка, Френска Полинезия, край бреговете на тропическата Африка, и дори в Индия и на остро Ява.

Корите на няколко вида растения от рода са били използвани за получаване на хинин и други алкалоиди, които са били единствените ефективни средства за лечение на маларията по време на колониализма, което ги прави от голямо икономическо и политическо значение.

 

Синтезът на хинин през 1944 г., увеличаването на резистентните форми на малария и алтернативните терапии приключили мащабния икономически интерес за култивиране на хининовото дърво. Академичният интерес продължава, тъй като алкалоидите на Cinchona все още представляват успешно средство за лечението на малария, която е развила резистентност към синтетичните химиотерапевтици.

Дървото расте до 3000 метра надморска височина и минимална температура до 8 градуса. В естественото си местообитание то предпочита влажна почва и достъп до слънчева светлина. 

Свойствата на хинина са:

  • противомаларийно;
  • понижава температурата;
  • възбужда апетита;
  • оказва антибактериално действие, например срещу S. aureus;
  • ускорява сърдечната дейност;
  • стимулира маточните контракции;
  • противовъзпалително действие;
  • антиоксидантно;
  • подхранва косъма и укрепва космения фоликул;
  • инхибира разграждането на колагена и еластина;
  • регулира мастната секреция.

Деривати на хинина, Chloroquine и hydroxychloroquine, се използват широко при лечението на някои автоимунни заболявания в ревматологичната практика като например ревматоидния артрит.

taking-plaquenil-for-rheumatoid-arthritis (1)

Интересно е да отбележим, че тоникът е напитка, кото съдържа малки количества хинин. В днешно време тази съставка е запазена, заради вкуса, който придава. В миналото обаче, тоникът е бил широко използван като профилактично средство срещу малария. В началото на 1800 г. британски офицер забърква първия коктейл джин с тоник, което позволява на хинина да се усвоява по-лесно от организма.

00036024

Въпреки това тоникът не се препоръчва за консумация от бременни, поради свойството на хинина да преминава през плацентата. Това според специалисти може да е вредно за бебето. Според експертите обаче, в комбинацията джин с тоник, по-вреден е алкохолният елемент.

Референции:

http://www.iucngisd.org/gisd/species.php?sc=63

История на хинина – първото анималарийно лекарство

View at Medium.com

Haładyj E, Sikora M, Felis-Giemza A, Olesińska M. Antimalarials – are they effective and safe in rheumatic diseases?. Reumatologia. 2018;56(3):164–173. doi:10.5114/reum.2018.76904

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s