Два протеини, които са в основата на патологията на болестта на Алцхаймер, действат като приони – деформирани протеини, които се разпространяват през тъканите като инфекция, твърди ново проучване на Aoyagi и сътр. от екипа на проф. S. Prusiner, публикувано в Science Translational Medicine през май 2019 г.

Проучване на Aoyagi и сътрудници

Изследователите открили специфични, саморазпространяващи се прионни форми на протеините амилоид бета (А-β) и тау в мозъчна тъкан на 75 починали пациенти с Алцхаймер. Нещо повече, по-високите нива на тези приони са силно асоциирани с ранно възникване на заболяването и смърт в по-млада възраст.

Болестта на Алцхаймер се свързва с наличието на токсични протеинови агрегати в мозъка, известни като амилоидни плаки и тау депозити, придружени от когнитивно увреждане и деменция.

Опитите за лечение на болестта чрез изчистване на тези инертни протеини са били неуспешни. Новите доказателства, че активните А-β и тау приони могат да бъдат причината за болестта, насочват науката към търсене на нови терапии, които да бъдат фокусирани върху прионите.

Смята се, че амилоид бета и тау протеините действат като приони, така че болестта на Алцхаймер е двойно-прионно разстройство, при което тези два белтъка заедно разрушават мозъка.

Какво представляват прионите?

Прионите са неправилно прегънати форми на протеини, които могат да се разпространяват като инфекция и да се самовъзпроизвеждат.

Първоначалният известен прионов протеин, PrP, е идентифициран от проф. Prusiner през 80-те години като причина за болестта на Creutzfeldt Jakob (CJD) и спонгиформената говежда енцефалопатия, известна като „луда крава“. Двете заболявания бяха свързани  с консумация на месо и костно брашно, заразени с приони.

За откритията си върху инфекциозните протеини проф. Prusiner получaва Нобелова награда през 1997 година.

Prisiner и колегите му отдавна са подозирали, че PrP не е единственият протеин, способен да действа като саморазпространяващ се прион. Те също така смятали, че отделни видове приони могат да бъдат отговорни за други невродегенеративни заболявания, причинени от прогресивното натрупване на неправилно нагънати протеини.

Например, болестта на Алцхаймер се дефинира от A-β плаки и tau деозити, които постепенно разрушават мозъка. През последното десетилетие лабораторни проучвания показаха, че амилоидните плаки и tau депозитите от мозъци на заразени могат да заразяват и здрава мозъчна тъкан по подобен на PrP механизъм, макар и значително по-бавно.

Други учени, обаче, категорично отказват да приемат тези резултати. Според тях двата белтъка при болестта на Алзхаймер трябва да бъдат наречени „подобни на приони“. Като доказателство те посочват това, че инфекциозността на тези белтъци е доказана само и единствено в строго контролирани изследвания, но не и in vivo.

В отговор на тези дебати, Prusiner обича да цитира Bernard Katz: „Има един вид учени, които, ако имат избор, предпочитат да използват четката за зъби на своя колега, отколкото неговата терминология!“

Въпреки това неотдавнашни доклади са документирали редки случаи на пациенти, лекувани с хормон на растежа, получени от човешка мозъчна тъкан, или трансплантирани с dura mater, които са започнали да развиват A-β плаки в средна възраст, много преди да бъдат наблюдавани такива при някой без генетично заболяване.

Изследванията са наистина интересни, дори обезпокоителни. Дали няма накрая да се окаже, че всички заболявания са свързани с инфекциозни причинители?

 

Референции:

A. Aoyagi et al., „Aβ and tau prion-like activities decline with longevity in the Alzheimer’s disease human brain,“ Science Translational Medicine (2019).

stm.sciencemag.org/lookup/doi/ … scitranslmed.aat8462