Майчиното мляко може да осигури защита срещу инфекции, която продължава до живот, беше демонстрирано в статия, публикувана в списание Science Advances в края на месец май, 2019 г.

Досега данните категорично показваха, че имунитетът срещу някои инфекциозни заболявания може да се предаде от майката на бебето само за периода на кърмене и тази пасивна защита изчезва няколко месеца след спиране на кърменето.

Смята се също, че този имунитет се дължи на протеини, изработени от имунната система на майката, наречени имуноглобулини или антитела. Те са важна част от имунния отговор, използвани за справяне с различни патогени по множество механизми (неутрализиране, подпомагане на фагоцитозата или цитотоксичната активност на NK клетките и други).

Въпреки това, изследвания при мишки са установили, че прехвърлянето на имунитет чрез кърмата може да бъде дългосрочно, да се запази и след периода на кърмене. Тази защита се дължи на трансфера на имунни клетки (T helper 2 (TH2)– CD4+ T лимфоцити) и е напълно независима от антителата.

Darby и колеги извършват множество проучвания при мишки, с които установяват следното: новородени, кърмени от майка, която е имала предишна инфекция с нематода Heligmosomoides polygyrus са получили доживотна защита срещу инфекция с него.

Това е първата демонстрация, че имунен отговор към инфекция преди бременността може да бъде пренесен чрез клетки в кърмата. Животът на антителата е кратък (например до около 6 месеца за имуноглобулин Г, IgG), но клетките могат да дават свои клонове и да се запазят като паметови клетки през целия живот на поколението.

Нещо повече, учените установяват, че ваксинирането на майките е много важно за повишаване на защитата от инфекции и на новородените, но тази защита се счита за преходна. Това е обяснимо, тъй като ваксините задействат определен тип имунен отговор (преобладаващ клетъчен или хуморален, или Т или В клетъчен и т.н.).

Ако имунният отговор вследствие на ваксинация е хуморален (антитела), то преминаването им към бебето ще доведе до временен имунитет с продължителност, колкото е животът на тези антитела. Затова ваксините трябва да бъдат приложени и на новородените.

Идея на проучването е да се разработят нови ваксини, чиито създаден имунитет ще може да бъде прехвърлян от майката на новороденото посредством имунни клетки в кърмата.

Учените планират да изучават също как излагането на майката на патогени по време бременността може да повлияе на здравето на бебето. Тези изследвания още веднъж потвърждават забележителността на това как майката може да благоприятства дългосрочното здравето на своето дете.

Разбира се, Вие ще кажете, че това са изследвания върху мишки. Имайте предвид обаче, че въпреки значителните разлики между мишките и хората в развитието на имунната система, то активирането и имунните реакции към антигените са много близки, почти еднакви, както за вродения, така и за придобития имунитет.

Почти всички открития при човешката имунна система в съвременния свят са били установени първоначално на миши модели. Въпрос на време е да се проследят тези механизми и при хора. През 2017 г. бяха установени редица клетки в човешката кърма като левкоцити, епителни клетки, стволови клетки.

И други въпроси ме вълнуват мен като имунолог:

Доколко една често боледуваща майка, изградила имунитет към голям брой патогени (срещу които може да се изгради по-дълготраен имунитет), ще има по-здрави бебета, ако кърми?

Дали пренесеният клетъчен имунитет ще е с достатъчен потенциал да разгърне имунен отговор в новия организъм?

Дали пренесените клетки ще бъдат атаувани от имунната система на детето, поради това, че носят поне наполовина чужд генетичен материал?

Надявам се да разберем.

 

Референции:

„Preconception maternal helminth infection transfers via nursing long-lasting cellular immunity against helminths to offspring“ Science Advances (2019). advances.sciencemag.org/content/5/5/eaav3058