Как навиците, свързани със съня, могат да повлияят на здравето на нашата храносмилателна система?

а. Един от най-лошите навици е да не спим достатъчно, което води до трайни промени в микробиома, населяващ чревния ни тракт, и негативни последици за чревното здраве [1].

б. Продължаващото лишаване от сън пречи на имунологичната хомеостаза в червата, което компрометира цялостбата имунна система [2].

в. Обструктивна сънна апнея също променя чревната микробиота [3,4].

д. Нарушеният режим на сън, дължащ се на скърцането със зъби, може да предизвика нарушения в храносмилането [5,6].

д. По време на безсънните нощи, нощното хранене може да предизвика проблеми с храносмилането и метаболизма [7].

Какво е обяснението за тези наблюдения?

а. Неотдавна беше доказано, че ако не спим достатъчно, дори и за две последователни нощи,  значително намалява броя на някои полезни бактериални щамове в червата. Освен това, проучване, включващо млади индивиди с нормално тегло, подложени на сънна депривация, стават с около 20% по-резистентни към инсулин [1].

б. Когато имунната система е потисната поради лишаване от сън, организмът става по-уязвим към инфекции. Недоспиването влияе и на червата, в лигавицата на които е разположена голяма част от имунната ни система [2].

в. Обструктивна сънна апнея активира системно възпаление, водещо до трайно и  продължително провъзпалително състояние, което допринася за развитие на множество болести на различни органи, включително със засягане на червата и микробиома [3,4].

д. Скърцането със зъби се свързва често с храносмилателни проблеми. От своя страна, лошото здраве на червата може да увеличи тревожността, стреса и други психични разстройства, за които е известно, че причиняват скърцане със зъби. Причината, поради която е толкова важно да разберете дали скърцате със зъби по време на сън, е да намалите негативните ефекти върху качеството на съня ви и здравето на червата ви [5]. Въпреки това, обикновено вашият партньор забелязва този вреден навик.

Т. нар. бруксизъм е свързан още с наличие на паразитоза (най-често чревни червеи) [6].

д. Синдромът на хранене през нощта се определя като забавяне на циркадния ритъм на хранене, когато апетитът се увеличава през вечерните часове. Тези хора страдат също от безсъние, депресия, сутрешна анорексия. Те дори вярват, че яденето е необходимо, за да заспят или да се наспят. Тъй като синдромът е комбинация от проблеми с храненето, съня, настроението и справянето със стреса, лечението трябва да бъде комплексно [7].

Каква е връзката между съня, имунната система и микробиома?

Като цяло, сънят и здравето на гастроинтестиналния тракт са взаимно свързани. Оста мозък – черва се обсъжда широко в светлината на невропсихичните разстройства.

Неотдавна беше показано, че някои бактериални метаболити могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера в централната нервна система, засягайки мозъчната функция, реакциите на стрес и да променят структурата на съня [3].

Обратното също е вярно – ако проблемите с черва могат да повлият съня, можем да приемем, че здравата храносмилателна система може да ни накара да спим като бебета – и науката казва, че това е вярно.

Освен това, пребиотиците и съдържащите фибри храни, които поддържат бактериите в червата, могат да ви помогнат да спите по-добре [8].

Проблеми с червата могат да допринесат за нарушения на съня като безсъние или сън с ниско качество и следователно да доведат до хронична умора. По-голямото количество серотонин, хормон, който влияе на настроението и съня, се произвежда в червата. Така че чревното увреждане може да намали способността ви да спите добре [9].

 

Референции:

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5123208/
2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5768894/
3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6290721/
4. http://www.clinsci.org/content/133/7/905
5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15122546
6. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/bruxism/symptoms-causes/syc-20356095
7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3222864/
8. https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fnbeh.2016.00240/full
9. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6047317/