Лечението на хронични възпалителни заболявания е с една крачка по-близо до постигане на траен успех.

Инфламазомата е протеинов вътреклетъчен комплекс, който засича патогенни микроорганизми, както и стерилни стресори, и активира производството на про-възпалителните цитокини – интерлевкин-1b (IL-1b) и IL-18. Инфламазомите също така могат да предизвикат форма на клетъчна смърт, наречена пироптоза.

Смята се, че инфламазомата е важна за защитата от инфекции, но също така е и ключов участник за неконтролируемото хронично възпаление. Rebecca Coll и сътр. публикуват своите резултати през май 2019 г. в списание Nature Chemical Biology

Възпалението има своето значение за справянето с инфекциите, но когато инфламазомата не се изключи след отстраняване на патогена, възпалението става увреждащо.

Самоподдържащото се възпаление води до хронични заболявания, като болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и респираторни заболявания като астма, чревни заболявания, ревматологични и други.

По-ранни изследвания идентифицират малка молекула, наречена MCC950, която инхибира инфламамозата, за да спре възпалението, но досега не беше ясно точно как действа тя.

Изследователите автори на публикацията установяват, че молекулата MCC950 се свързва директно с инфламазомата и е способна да я дезактивира. Това води до прекратяване на възпалението.

Сега, потенциалът на тази малка молекула ще бъде проучван като противовъзпалително лекарство. Планирано е започване на целеви терапии за възпалителни заболявания с клинични проучвания на инхибитори на инфламазома още през 2019 г.

Референции: