Нов вид имунна клетка е открита при пациенти с диабет тип 1. Любопитният хибриден лимфоцит, носещ характеристики както на В, така и на Т клетки, може би играе роля във възникването на автоимунното заболяване.
Механизмът за развитие на диабет тип 1 все още не е напълно ясен. Досега е известно, че клетки на придобития или т.нар. адаптивен имунен отговор играят роля при заболяването.
Класическото схващане за адаптивната имунна система e, че В и Т клетките се различават както по повърхностните маркери, които ескпресират, така и по функциите си. Досега се смяташе, че те не могат да притежават маркери и на двата вида лимфоцити или да бъдат комбинация между тях.
Природата обаче е пълна с изненади. Ahmed и сътр. публикуваха данни за нов тип лимфоцити при пациенти с диабет тип 1, които съчетават характеристиките на В-клетките и Т-клетките, в списание Cell в края на май 2019.
Изследователите предполагат, че тези хибриди могат да играят важна роля в заболяването, като насърчават имунната система да атакува собствените клетки, произвеждащи инсулин в организма.
Наличието на клетка, която експресира и В-клетъчни рецептори и Т-клетъчни рецептори, сама по себе си е идея, разрушаваща основни представи за имунната система. Необходими са обаче повече изследвания, за да се установи ролята й при диабет тип 1.
Екипът от учени направил още едно неочаквано откритие, когато анализирал геномите на тези клетки при пациентите с диабет тип 1. Групата изследователи е намерила уникална последователност, специфичен участък от В-клетъчния рецептор, който присъства в по-голямата част от двойно експресиращите клетки.
Това е необичайно, тъй като този генен участък обикновено е много разнообразен и се различава значително между отделните клетки. Още по-интересно е, че този участък не е бил установен при здрави лица (в геномната база данни на 37 милиона здрави лица).
Основният механизъм на заболяването диабет тип 1 е добре охарактеризиран: Т-хелпърните клетки насочват цитотоксичните Т-клетки да елиминират инсулин-продуциращите β клетки в панкреаса, което в крайна сметка лишава тялото от инсулин и способността за регулиране на глюкозата. Въпреки това, защо Т-клетките „виждат” инсулина като мишена е неясно.
Смята се, че при диабет тип 1 инсулинът погрешно се представя на Т-клетките от антиген-представящите клетки чрез определени молекули на човешките левкоцитни антигени (HLA). Установено е, че HLA-DQ8 представя инсулин на Т-клетките по такъв начин, че да ги стимулира да атакуват хормона. И наистина, HLA-DQ8 е често срещан алел сред пациентите с диабет тип 1.
Екипът предполага, че уникалният пептид, кодиран от открития генен участък на Т-В клетките, може да се свърже с HLA-DQ8 молекулата и по този начин да задейства Т клетките към автоимунитет.
За да проучи тази възможност, екипът създава молекулярна симулация на взаимодействието на пептида и HLA-DQ8 молекулата и открива, че пептидът се свързва около десет хиляди пъти по-силно с HLA-молекулата, отколкото инсулиновия пептид. Това означава, че пептидът може да провокира много по-силен Т-клетъчен отговор срещу бета клетките в панкреаса, отколкото инсулина.
Учените смятат, че този пептид специфично активира тези автореактивни Т клетки, които имат рецептори с афинитет към инсулин. Учените смятат още, че пептидът играе много важна роля по време на началната фаза на заболяването, а експресията на пептида някой ден може да бъде използвана като биомаркер за ранна диагностика на диабет тип 1 – нещо, което в момента е трудно да се направи.
Нещо повече – досега имунологията е представяла B и Т клетките като две линии клетки с ясно очертан и различен модел на развитие: Т клетки се развиват и обучават в тимуса, а В клетките – в костния мозък и лимфните възли. Все още много въпроси търсят своя отговор. Едно е сигурно – учебниците ще трябва да бъдат пренаписани, ако това изследване е се потвърди.
Референции:
DrVelikova 