Голямо разнообразие от микроорганизми, включително бактерии, гъбички, вируси и други, колонизират човешката кожа. Промени в микробиома на кожата са свързани с различни кожни болести, включително акне, атопичен дерматит, розацея и псориазис. Нещо повече, настоящите ни познания за кожния микробиом в здраве и болест могат да се използват като диагностично, прогностично и/или терапевтично средство.
Доказателствата досега сочат, че имунитетът на гостоприемника влияе върху кожния микробиом и обратното, кожният микробиом частично модулира имунитета на кожата.
Кожен микробиом и имунна система
Например, някои пациенти с първични имунодефицити (като STAT-3 дефицитен хипер-IgE синдром, Wiskott-Aldrich и други) имат кожа, колонизирана от видове бактерии и гъбички, различни от нормалния микробиом, което предполага повишена склонност към екзема, подобна на атопичен дерматит, и повишен риск от кожни инфекции.
Пациенти с дефекти в белтъци, регулатори на транскрипцията, като STAT1 (и проява хронична лигавична кандидоза) или STAT3, имат документирана повишена колонизация с грам-отрицателни бактерии, по-специално Acinetobacter, което потиска цитокиновия отговор към S. aureus и Candida albicans, два патогена, които често причиняват кожни инфекции при тези популации от пациенти.
Микробното разнообразие и богатство намалява значително при блокиране на комплемента, особено на C5, който е част от вродения имунитет. По отношение на адаптивния имунитет е установено, че коменсалната микробиота в кожата автономно насочва функцията на Т-клетките и създава локална възпалителна среда с цел предотвратяване на инфекциите, вкл. лайшманиоза.
Например, някои метаболити, произведени от микроорганизмите в кожата, могат да донесат полза чрез модулиране на кожни про- и противовъзпалителни реакции, подобно на създаване на толеранса в стомашно-чревния тракт. Необходими са повече изследвания, за да се идентифицират онези микроорганизми, които могат да бъдат полезни с техния механизъм на действие.
Кожен микробиом и естетична дерматология
Ролята на микробиотата при стареенето на кожата, като поява на бръчки и отпускане, остава неясна. Въпреки това, в областта на естетичната дерматология терапия, базирана на проучвания върху кожния микробиом, са обещаващи.
Човешкият микробиом се е развивал в продължение на много, много години. Така например, кожата произвежда уникални липиди, които я поддържат здрава. Нашите навици на живот обаче са се променили значително през последните сто години.
Дали нашият микробиом е готов да понесе тази промяна?
Не сме достатъчно еволюирали да се справяме с ежедневни горещи душове или бани, хлорирана вода и диета с много захар. Някои повърхностно активни вещества в сапуните и почистващите препарати прекомерно „изчистват“ кожата. Това отстраняване на естествените масла води до зачервяване, повишена чувствителност и сухота, а трансепидермалната загуба на вода води до повяхването на кожата.
Е, това означава да ходим мръсни ли?
Точно както в червата, пробиотиците и пребиотиците биха могли да бъдат полезни за кожата, която е свръхчувствителна или със заболяване, но това не е толкова просто.
Пробиотиците се измерват в колонии-образуващи единици на грам, или cfu/g. Това е броят на микробите, които са живи и способни да растат, за да образуват колонии, и това е от съществено значение за тяхната потентност. Постигането на тази виталност обаче е предизвикателство, тъй като козметиката и продуктите трябва да бъдат трайни, а консервантите в тях убиват микробите, като свалят cfu/g до 0.
По тази причина е необходимо широко тестване за безопасност и ефикасност на козметични продукти с подходящи про- и пребиотици в тях.
Едно от решенията на този проблем е вместо да се използват живи бактерии, продуктите да включват нежив щам, например бифидо бактерии, слети с пептид от мляко. Целта е да се подпомогне засилването на имунната резистентност на кожата към стресови фактори като замърсяване.
Други продукти пък използват патентован щам от живи бактерии, за да преобразува дразнители като амоняк, намиращ се в нашата естествена пот, в странични продукти като азотен оксид, които са от полза за кожата.
И така, ще спрете ли да се къпете и ще се върнете ли към по-праисторическия начин на живот? Не точно.
Тези първи открития със сигурност ни дават храна за размисъл, особено като се имат предвид връзките между чревните и кожни бактерии. Всяко подобно откритие обаче, трябва да извърви дълъг път преди да се приеме в практиката като полезно и безопасно средство.
Референции:
DrVelikova 