Кратко съобщение на български екип, начело с д-р Деница Димитрова, публикувано през месец юли 2019 г. в списание Comptes rendus de l’Acade’mie bulgare des Sciences, публикува резултати за серумен периостин при пациенти с астма. Резултатите показаха какви са нивата на серумния периостин при пациенти с умерена и тежка персистираща астма, и оцениха наличието на асоциации с клинични характеристики на болните, функционални параметри на дихателната функция и маркери на възпалението.
Бронхиалната астма е хетерогенно заболяване, включващо ясно изразени фенотипи с различни основни патологични механизми.
Периостинът е 90-kDa протеин от семейството на фасциклин-съдържащи белтъци, който протеин се кодира от гена POSTN при хората. Той е описан за
за първи път през 1993 г. от Takeshita et al. като остеобласт специфичен фактор 2 (OSF-2).
Периостинът се произвежда в белодробните епителни клетки и фибробласти при астма, секретира се в дихателните пътища и се открива в серума. Периостиновата експресия може да се регулира от Т-хелпърните лимфоцити, по-специално Th2, и цитокини IL-4, IL-13 и TGFb.
В нашето проучване бяха изследвани 42 пациенти с умерена и тежка форма на астма и десет здрави неатопични контроли. Установихме значително по-високи нива на периостин при пациентите в сравнение със здравите контроли. Пациентите с по-тежка астма и лекувани с високи дози кортикостероиди имаха значително по-високи нива на периостин в сравнение с тези на лечение с кортикостероиди, прилагани в ниска доза.
Нарушената функция на белите дробове (FEV1 <80%) беше свързана и с по-високи нива на серумния периостин. Тези резултати подсказват, че повишените нива на периостина са асоциирани с тежестта на астмата и нарушената белодробната функция.
Други публикации потвърждават, че серумните нива на периостин могат да бъдат неинвазивен биомаркер за диагностика и проследяване на бронхиалната астма, както и потенциален биомаркер за таргетни терапии на заболяването. Възможно е също така периостинът да е ключовата молекула, която е свързана с ремоделирането на дихателните пътища при астми с фенотип еозинофилна / Th2 астма.
Референции: