Молекулярните механизми, които стоят в основата на това мъжете да бъдат по-податливи на туморните заболявания, отколкото жените, започват да излизат на бял свят.
Например, глиобластомът, изклчително злокачествен тумор на мозъка, е много по-често срещан при мъжете, отколкото при жените. Раковите регистри потвърждават тези наблюдения и при други тумори. Разбира се, изключвайки онези ракови заболявания, за които анатомията диктува да са предимно или изключително жени – рак на гърдата, яйчниците, матката и шийката на матката. Прогнозата и преживяемостта също са обикновено по-лоши при мъжете, отколкото при жените при различните видове рак.
За да разберат какви са причините за тези наблюдения, T. Sun и сътрудници провеждат експерименти с култивирани миши астроцити и публикуват своите резултати в The journal of clinical investigation през 2014 г.
Третирайки астроцитните клетки със стимулиращи глиобластома растежни фактори, групата открива, че клетките, взети от мъжки мишки, се трансформират в ракови по-лесно от женските клетки. Женските клетки са били по-издръжливи при загубата на функция на тумор-супресорния ген p53. Дефекти в тумор-супресорни гени се наблюдават при широк спектър от ракови заболявания, включително при по-голямата част от глиобластомите.
Резултатите показват, че по някаква причина мъжките и женските култивирани клетки са различни, като тази разлика е възможно да обясни защо мъжете развиват по-често рак. Учените смятат, че се касае повече за базисна биология, отколкото причината да е ефектът от циркулацията на полови хормони.
Други изследователи идентифицират шепа гени, отговорни за туморното потискане, които избягват инактивирането на Х-хромозомата в туморните клетки от жени. Носенето на две копия на Х хромозомата дава на жените „двойна доза“ на белтъчните продукти на тумор-супресорните гени в сравнение с нивата, получени от единичния ген при мъжете (XY). Така ако някой от тези гени претърпи инвалидизираща мутация на едната хромозома, жените имат резервно копие на втората X, който остава функционален и следователно поддържа защита срещу злокачествена клетъчна пролиферация.
Потискането на туморите от тумор-супресорните гени, обаче, е само едно парче от пъзела. Много ракови заболявания също показват променен метаболизъм, което изглежда се различава между мъжете и жените. Например, изследване, публикувано в JCI Insight през 2017 г. сравняват генната експресия в проби от тъкани на глиобластома от мъже и жени. Tе откриват, че повишената генна експресия на маркери, свързани с гликолизата, дават различна прогнозата за двата пола. Докато мъжете са с много по-малка вероятност да оцелеят, когато гените за гликолиза са свръхекспресирани в раковите им клетки, преживяемостта на жените не е била обвързано с тази генна експресия.
През 2018 г. бяха идентифицирани и модели на регулация на транскрипцията, участващи в пътя на лекарствения метаболизъм, които са свързани с преживяемостта при жени, но не и при мъже, които получават химиотерапия за рак на дебелото черво, публикувано в Cancer research през 2018 г.
При жените с глиобластом преживяемостта се свързва с модел на генна експресия, отнасящ се до интегрина, докато преживяемостта при мъжете корелира с модела на генна експресия в регулаторните механизми на клетъчния цикъл (Sciеnce Translational Medicine, 2019).
Тези открития разкриват всъщност, че преживяемостта при мъжете може да се прогнозира само от скоростта на туморната пролиферация, докато при жените има значение както пролиферацията, така и инвазията на тумора. Клетъчният цикъл има връзка с пролиферацията, а интегриновата сигнализация има връзка с инвазията чрез промени в клетъчната адхезия и миграция, наред с другите важни функции, които изпълнява.
Освен генетичните и хормоналните полови различия, обосновани от биологията, смята се, че има и други важни фактори за тези различия – разлики в експозицията на околната среда, както и ендогенни фактори, такива, които „идват от клетката“.
Разбирането на различията между половете в клетъчната биология по-глобално може би ще бъде от ключово значение за разработването на по-успешно лечение за различните видове рак. Сега дори се наблюдава по-голямо настояване да се извършват повече проучванията, сравняващи мъже и жени в биомедицинските изследвания.
Нещо повече, скоро клиничните изпитвания, които обединяват данни за двата пола едновременно, няма да бъдат оптимални за оценка на най-доброто лечение за двата пола. В епоха, в която хората обичат да говорят за персонализирана медицина, фактът, че персонализирането по пол все още не е важен фактор, е наистина изненадващо.
Референции:
https://www.jci.org/articles/view/71048
https://www.nature.com/articles/ng.3726
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5543918/
https://cancerres.aacrjournals.org/content/78/19/5538
https://stm.sciencemag.org/content/11/473/eaao5253
https://www.the-scientist.com/notebook/why-is-cancer-more-common-in-men-than-in-women–65640
DrVelikova 