Здравна читанка: Разговор по телефона

Разказ с неочакван край

– Ало, тук е доктор Здравко Здравев. Кой ме вика?

– Тук е госпожа Дора Таралежкова, майката на Богдан, на онова слабо момче, което преди време лекувахте. Спомняте ли си?

– Разбира се, че си спомням. Какво му се е случило, да не е пак болен?

– Не, не. Днес избяга!

– А, това е друга работа. Аз съм лекар и не ловя избягали деца, а ги лекувам. Обърнете се към полицията!

– Не, не, чуйте ме, моля ви се! Много съм объркана и нещастна. Напоследък Богдан си бе втълпил мисълта да постъпи с приятелите си в една трудова бригада за почистване на нашата улица. Ах, представете си, господин докторе, моят Богданчо да чисти мръсната улица, да мете прахта и боклуците, да скубе порасналата трева между паветата, да гълта хиляди, милиони микроби! Можете ли да си представите моето добро, умно и чисто дете с лопата и метла на рамото?

– Хм, наистина, не мога да си представя вашето разглезено момче да работи. Но какво е станало сетне с него? Избягал?

– Да, скарах му се, затворих го в стаята, а той избяга през прозореца. Оставил ми на масата една бележка: „Майко, прощавай, но мен ме е срам да гледам как приятелите ми почистват нашата улица“.

– Тогава той не е избягал, а е отишъл на работа…

– Да, да, избяга, за да работи. И сега, когато говоря с вас, той пак работи. Викнах го да се върне у дома, но той се прави, че не ме чува. Представете си, смъкнал си ризата като прост работник, целият изгорял от слънцето, пот се лее от неговото лице, а косите му са залепнали на челото му. Ах, помогнете ми, господин докторе, ще полудея!

– Ало, чуйте, какво трябва да сторя аз, какво искате? Нима трябва да отида при него и да му избърсвам мокрото чело, или какво друго?!

– Не, не, моля ви се, кажете ми само, не би ли се простудил от такава черна работа, не би ли се разболял от пневмония?

– Какво говорите, госпожо? Сега там има трима лекари!

– Трима? А аз не съм видяла нито един!

– Трима са, трима са: първият лекар е слънцето, вторият е чистият въздух, а третият – трудът и радостта. Сега бъдете спокойна, госпожо, дочуване, болните ме чакат!

Разказ на Димитър Пантелеев

Понякога думите са излишни.

Ползите от слънцето са добре известни, чистият и прохладен въздух също не е свързан с настинките, а физическата активност само може да подпомогне процеса на закаляване.

Референции:

Разкази за здравето

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s