Психичното здраве и COVID-19

Материалът е извадка от брифинга на Inter Agency Standing Committee (IASC), посветен на ключовите аспекти, свързани с менталното здраве и психосоциалната подкрепа във връзка с пандемията, предизвикана от коронавирусната инфекция  и заболяването COVID-19. Версията е последно актуализирана през февруари 2020 г.

Психично здраве и психосоциална подкрепа

Tози термин се използва при кризисни случаи, за да се опише „всеки тип местна или външна подкрепа, която цели да защити или насърчи психосоциалното благополучие и/или предотврати или лекува психично заболяване”.

Насоките на IASC за психичното здраве и психосоциалната подкрепа при спешни случаи включват използване на различни подходи и мерки на всички нива за справяне с кризата.

Основните принципи за осигуряване на психичното здраве и психосоциалната подкрепа включват:

  • Да не се вреди;
  • Да се насърчават правата на човека и равенството;
  • Да се използват подходи, включващи надграждане на съществуващите ресурси и капацитет на структурите за оказване на помощ;
  • Прилагане на мерки на всички нива;
  • Други.

Психично здраве и психосоциални реакции към COVID-19

При всяка епидемия е обичайно хората да се чувстват стресирани и притеснени. Чести реакции на пряко и косвено засегнатите хора включват:

  • Страх от разболяване и смърт;
  • Избягване на здравните заведения поради страх от зараза;
  • Страх от загуба на поминък, от неспособност да се изпълняват трудовите задължения по време на изолация, страх от уволнение от работа или че няма да могат да си намерят нова работа;
  • Страх от социално изолиране / поставяне под карантина заради принадлежността към определена националност или етническа група.
  • Чувство на безсилие да защитят любимите си хора и страх от загуба на близки хора;
  • Страх от раздяла с близки и полагащи грижи хора поради карантина;
  • Страх кой ще се грижи за деца или възрастни хора, ако близките им са под карантина или болни;
  • Чувства на безпомощност, скука, самота и депресия поради изолирането;
  • Страх от преживяване на опита от предишна епидемия.
Photo by Elina Krima on Pexels.com

Специфични стресови събития, придружаващи пандемията от COVID-19

Такива стресови фактори, особено в огнищата на зараза, са:

  • рискът от заразяване и предаване на вируса към други хора;
  • симптоми на други заболявания (особено респираторни) да бъдат неправилно интерпретирани като симптоми на COVID-19;
  • при хора с подлежащи заболявания, при които усложненията са по-чести, има риск за влошаване на физическото и психическото здраве;
  • затваряне на училища и детски градини повишава стреса у родителите и детегледачите;
  • страх от дългосрочните последици на пандемията, включително икономическите;
  • влошаване на социалните отношения;
  • чувство на гняв и недоволство към правителство и медицински кадри;
  • възможно недоверие към информацията, предоставена от правителството и други официални органи;
  • хора с психични заболявания може да избягват лечение или посещение на здравни заведения дори да имат нужда.

Специфични заплахи за психичното здраве на медицинските кадри, работещи на първа линия

Освен това здравните работници на първа линия (включително медицински сестри, лекари, водачи на линейка, лаборанти, парамедици и други) могат да изпитат допълнителни стресови фактори по време на пандемията като стигматизация, че работят с рискови пациенти, недостатъчно средства за лична защита и оборудване за грижа за тежките пациенти, необходимостта от постоянна бдителност, увеличено работно време, увеличен брой пациенти, необходимостта от постоянно обучение и промяна на протоколи за диагностика и лечение на болни с COVID-19, намалена социална подкрепа, недостатъчен личен капацитет за грижа за себе си, недостатъчна медицинска информация за дългосрочните ефекти на инфекцията; страх за заразяване на семейството и близки хора.

Някои от тези страхове и реакции произтичат от реалистични опасности, но поведението на населението се променя от липса на знания, слухове и дезинформация. Трябва да се вземат мерки за справяне със стигматизацията и дискриминация на всички нива по време на пандемията. Важно е да се поддържат контакти чрез телефонни обаждания или текстови съобщения с изолирани/карантинирани, да се споделя информация с тях, ако те не следят социалните медии, да им се оказва подкрепа на всички нива.

Общи принципи за запазване на психичното здраве по време на COVID-19 пандемията

Мерките за запазване на психичното здраве трябва да бъдат достъпни и адаптирани по подходящ начин за нуждите на деца, много възрастни хора, други уязвими групи (напр. хора с компрометирана имунна система и малцинствените етнически групи), здравни работнци. Понякога се прилагат и специфични мерки в зависимост от пола.

Основният принцип, залегнал в мерките за запазване на психичното здраве по време на кризи, е разбиране и проследяване на психичното здраве и психосоциалното благосъстояние, взимайки предвид на ключовите съображения за предотвратяване на риска от влошаване на психичното здраве и дългосрочно въздействие върху благосъстоянието и способността на населението да се справи с неблагополучието.

Интервенциите за запазване на психичнтоо здраве трябва да се извършват в рамките на превенцията на общото здраве, включително като част от първичното здравно обслужване, а в допълнение биха могли да бъдат организирани и други съществуващи структури в обществото, като напр. училища, читалища, младежки и пенсионерски центрове. 

Photo by Jefferson Palomique on Pexels.com

Психичното здраве и благополучието на работниците на първа линия трябва да бъдат наблюдавани и подкрепени. Медицински работници и други доброволци трябва да бъдат информирани своевременно за мерките за опазване на психичното здраве, преди, по време и след приключване на панемията.

Очаквайте следващите материали, посветени на специфични мерки за опазване на психичното здраве на уязвими групи от населението – стари хора, деца, здравни работници, хора с увреждания, хора с хронични заболявания и други.

Пълният текст на български език ще бъде достъпен в началото на следващата седмица.

Референции:

Briefing note on addressing mental health and psychosocial aspects of COVID-19 Outbreak – Version 1.1. Inter-Agency Standing Committee IASC Reference group for Mental Health and

Psychosocial Support in Emergency Settings. Feb 2020. Последен достъп на: https://interagencystandingcommittee.org/system/files/2020-03/MHPSS%20COVID19%20Briefing%20Note%202%20March%202020-English.pdf

Имунните клетки по време на коронавирусна инфекция

Патологични находки при остър респираторен дистрес синдром, съпровождащ COVID-19 при някои пациенти, се характеризира с масивно увреждане на белодробните алвеоли и прогресивна дихателна недостатъчност. Образните изследвания и патологичните находки в белите дробове при COVID-19 са типични и наподобяват тези, наблюдавани при коронавирусната инфекция, причиняваща SARS и MERS.

Но какво се случва с имунната система по време на инфекция с коронавирус?

Клиничен случай на 50-годишен пациент от мъжки пол в Китай, починал вследствие на тежко протичащ COVID-19, демонстрира интересни промени в имунните клетки вследствие на инфекцията.

Проведеният флоуцитометричен анализ на лимфоцитите и техните субпопулации в периферна кръв показа значително намален брой на Т лимфоцити – хелпърните CD4+ и цитотоксичните CD8+ Т клетки, или т.нар. лимфопения. За сметка на тяхното намаление обаче, голям процент от тях са били значително активирани.

Активирани лимфоцити по време на COVID-19

Нормално, процентът на активирани лимфоцити в кръвта на здравите лица е много нисък.

Имунолозите използват различни маркери, за да преценят дали клетките са активирани. Например, ако по повърхността на имунните клетки има определени маркери, например HLA-DR, CD38, CD69, CD25 и други, то тези клетки могат да се считат за активирани.

Photo credit: https://intellicyt.com/t-cell-activation-cell-and-cytokine-profiling-kit/

В разгледания клиничен случай изследователите използват два маркера, за да преценят активирането на клетките – HLA-DR и CD38.

От хелпърните CD4+ лимфоцити 3.47% са имали на повърхността си тези маркери, а от CD8+ лимфоцити – цели 39.4%.

Повишеният процент на активирани клетки в кръвта може да доведе неконтролируема имунологична реакция, включваща секреция на цитокини и други медиатори. Тези процеси стоят в основата на т.нар. „цитокинова буря“.

Очаквайте материал по темата за свръхактивацията и цитокиновата буря скоро!

Th17 лимфоцити при COVID-19

Авторите са изследвали още и броят на провъзпалителните Th17 лимфоцити (които се откриват по следните маркери на повърхността си – CD4+ CCR6+). Те са били завишени. Както вече съм споменавала, Th17 лимфоцитите играят роля в различни патологични възпалителни процеси при хронични автоимунни заболявания. В случая е възможно техния брой да е повишен в отговор и с цел справяне с инфекцията, както се наблюдава при редица бактериални и гъбични инфекции. Допълнително за тях можете да прочетете тук.

Цитоксични Т лимфоцити при COVID-19

Функционалната активност на цитотоксичните CD8+ клетки може да бъде премера чрез изследване на цитотоксични белтъци (напр. перфорини, гранзими и др.). Това са белтъци, чрез които тези лимфоцити пробиват/убиват заразените с вирус клетки. Установено е, че 31.6% от цитотоксичните Т лимфоцити са били положителни за перфорини, 64.2% – за гранзими и 30.5% – положителни и за двата типа белтъци.

Авторите предполагат, че  свръхактивацията на Т клетките, проявена чрез повишаване на Th17 субпопулацията и изразената цитотоксичност на CD8 Т клетките допринасят за тежкото имунно увреждане при този пациент.

В този ред на мисли, употребата на кортикостероиди може да има своето значение с цел потискане на патологичните имунологични отговори, вкл. свръхактивация на имунната система.

В заключение, лимфопенията е честа характеристика при пациентите със COVID-19 и може да бъде критичен фактор, свързан с тежестта и смъртността на заболяването.

Въпреки че кортикостероидното лечение не се препоръчва рутинно при пневмония, свързана със SARS-CoV-2, според авторите патологични находки на белодробен оток и образуване на хиалинова мембрана трябва да води до навременно включване на кортикостероиди заедно с апаратната вентилация, за да се предотврати развитието на ARDS, както и да потисне свръхактивацията на имунната система при някои пациенти.

Референции:

Zhe Xu et al. Pathological findings of COVID-19 associated with acute respiratory distress syndrome. The Lancet Respiratory medicine 2020, DOI: https://doi.org/10.1016/S2213-2600(20)30076-X

Децата и COVID-19

В условията на пандемия, причинена от новия коронавирус, всички хора са притеснени, особено за децата си. Въпреки че широко се обсъжда характеристиката на SARS-CoV-2 да засяга по-тежко възрастните хора над 65 години, важно е родителите да са наясно как може да протече инфекцията при деца и колко опасно е това.

Как протича коронавирусната инфекция при децата?

Проучване върху 2143 деца в Китай, публикувано в Pediatrics преди няколко дни, хвърли повече светлина върху това как изглежда и протича инфекцията COVID-19 при деца.

Топ факти за протичането на COVID-19 при деца:

  • Клиничните прояви на педиатричните пациенти като цяло са били по-малко тежки от тези на възрастните пациенти.
  • Въпреки това, малките деца, особено бебетата, са посочени като по-уязвими на инфекцията.
  • Над 90% от всички пациенти са били безсимптомни, или с леко до умерено тежко протичане на инфекцията.
  • Средно 2 дни е било времето от началото на симптомите до поставянето на диагнозата (от 0 до 42 дни).

Най-често срещаните симптоми и лабораторни находки са били:

  • висока температура
  • респираторни симптоми (кашлица, болки в гърлото, хрема и кихане)
  • гастроинтестинални симптоми (напр. повръщане, гадене и диария)
  • умора
  • нормален или намален брой левкоцити и намален брoй лимфоцити (лимфопения)
  • повишено CRP

Наблюдавани са следните форми на протичане на инфекцията:

  • Безсимптомна инфекция (4.4% от случаите): без оплаквания, с нормална рентгенография на бял дроб, но с положителен резултат при тестване за РНК на вируса чрез PCR в реално време.
  • Леко протичане (при 50.9% от случаите) – симптоми на остра инфекция на горните дихателни пътища, включително температура, умора, болки в мускулите, кашлица, болки в гърлото, хрема и кихане. Обикновено носоглътката е била „задръстена“ от секрети, но без да има изменения, които да се чуят „на слушалка“. При някои случаи е липсвала висока температура, а при други е имало изява само на гастроинтестинални симптоми като гадене, повръщане, коремна болка и диария.
  • Умерено тежкото протичане (38,8% от децата) – пневмония, с треска и кашлица, предимно суха, последвана от продуктивна кашлица, с или без хрипове, но без недостиг на въздух. При повечето от тези деца е имало изменения в белия дроб на проведените образни изследвания.
  • Тежко протичане: треска и кашлица, придружени със стомашно-чревни симптоми като диария. Заболяването, обаче, прогресира бързо с развитие на задух (недостиг на въздъх) и посиняване (цианоза) поради намалено насищане на кръвта с кислород.
  • Критични пациенти: развитие на остър респираторен дистрес синдром (ARDS) с дихателна недостатъчност, шок, енцефалопатия, инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност. Това състояние, въпреки че е рядко, е животозастрашаващо.

Последните две форми са наблюдавани с честота между 3-10.6% в зависимост от възрастта, като по-тежко протичане е било характерно за новородени и кърмачета, заразени с COVID-19.

Защо COVID-19 протича различно при децата?

Смята се, че повечето деца са заразени от членове на техните семейства, или други деца, заболели от COVID-19. Защо повечето случаи на COVID-19 при децата са били по-малко тежки от случаите на възрастни засега не е известно. Това може да е свързано както с факторите на експозиция, така и с вътрешните фактори на детския организъм. Някои от обсъжданите хипотези ще бъдат разгледани в отделна тема.

Към 8 март 2020 г. има регистриран един смъртен случай на дете. Касае се за 10-месечно бебе с инвагинация и мултиорганна недостатъчност, починало 4 седмици след приемането. Общо 21 деца са били в стабилно състояние в общите отделения, а 149 са изписани от болницата.

В заключение, при мнозинството деца се наблюдава по-леко протичане на инфекцията в сравнение с протичането при възрастни. Безсимптомните инфекции не са рядкост, а напротив, при деца те се определя като един от водещите фактори за разпространение на инфекцията при сред възрастните. Това трябва да се има предвид при разработването на мерки за контрол на продължаващата пандемия.

Референция:

Dong Y, Mo X, Hu Y, et al. Epidemiological characteristics of 2143 pediatric patients with 2019 coronavirus disease in China. Pediatrics. 2020; doi: 10.1542/peds.2020-0702

Бременните и COVID-19 (обновена)

Материалът е резюме на статия, която е под печат в Archives of Pathology & Laboratory Medicine. Публикацията представлява анализ на клиничното състояние на 38 бременни жени с COVID-19 и техните новородени в Китай.

За разлика от предишните коронавирусни инфекции, SARS и MERS, COVID-19 не предизвиква смърт на майката или увреждания на плода. Освен това, няма случаи на вътрематочно предаване на SARS-CoV-2 от майката към плода.

Всички тествани неонатални проби, както и плаценти, са отрицателни за наличие на РНК на вируса. От 38-те майки, 37 са били положителни за инфекция с вируса.

Вертикално предаване на инфекция от майката на плода

Предаването на инфекция от бременна жена към нейния плод се нарича вертикално предаване. Такова предаване, заедно с увреждане на майката и плода се наблюдава при редица нововъзникнали инфекции (Зика, Ебола, Марбург), както и отдавна установени причинители от т.нар. група TORCH (акроним за Тoxoplasma, Оther (други), Rubella, Сytomegalovirus, Нerpes).

Вътрематочното предаване на инфекция по принцип е едно от най-сериозните усложнения на вирусни заболявания по време на бременност.

Предишният опит с коронавирусни инфекции по време на бременност показват неблагоприятни акушерски и неонатални резултати, особено свързани с физиологичните и имунологичните промени, които настъпват по време на бременността. Тези реакции, съчетани с вирусна инфекция могат да увеличат риска от усложнения.  Инфекции с другите два коронавируси са водели до тежка пневмония на майката, смърт и ранна загуба на бременността.

Особености на майчиния организъм по време на бременността

При бременните се наблюдават промени в сърдечно-съдовата и дихателната система, с повишена сърдечна честота, повишен обем на кръвта, повишената консумация на кислород и намален капацитет на белите дробове. Имунната система на жената също се променя, за да може да „приеме“ частично чуждия плод. Всичко това, обаче, увеличава риска за бременните жени да развият тежко респираторно заболяване при вирусна инфекция.

Резултати от множество проучвания демонстрират повишен риск от заболеваемост и смъртност при бременните с грип в сравнение с небременни жени с грип. Тази асоциация също е демонстрирана при бременните жени, заразени с коронавируси, причиняващи остър респираторен дистрес синдром (SARS) и респираторен синдром на Близкия изток (MERS). Наблюдаваната смъртност от SARS при бременни е била 25%, а акушерските усложнения са включвали спонтанни аборти във всеки триместър, интраутеринна ретардация на плода, преждевременно раждане и други.

Не е било наблюдавано вертикално предаване на SARS-CoV вируса, но бременните жени в сравнение с небременните са изкарвали по-тежко инфекцията.

Характеристики на проследените 38 бременни жени с доказан COVID-19:

  • Последен триместър на бременността
  • Възраст 24 – 40 години
  • Едноплодна бременност (и една – двуплодна)
  • Без подлежащо хронично заболяване
  • С усложнения на бременността: инфекция с грипен вирус, гестационна хипертония, гестационен диабет, прееклампсия, други.

При постъпването най-честите оплаквания са били:

  • фебрилитет
  • болки в мускулите
  • болки в гърлото
  • общо неразположение
  • стомашно-чревни симптоми
  • задух

Лабораторните находки включват повишен С-реактивен протеин, лимфопения (намален брой и/или процент на лимфоцитите в кръвта) и повишени АЛАТ и АСАТ.

КТ на бял дроб при мнозинството от жените е показала патологични промени – сенчести петна тип „матово стъкло“.

При няколко жени е документирано преждевременно раждане, но не преди 36-та гестационна седмица. Нито една от жените не е развила тежка пневмония, както няма документиран и летален изход. Преобладаващият тип родоразрешение е бил цезарово сечение.

При някои новородени са наблюдавани перинатални усложнения, но нито едно от тях не е свързано с наличие на РНК на вируса у новороденото.

Тази липса на предаване от майката-плода на SARS-CoV-2 е в съответствие с предишния опит с други коронавирусни инфекции – SARS и MERS при бременни жени.

В началото на епидемията са регистрирани два случая на неонатална инфекция със SARS-CoV-19. Едното бебе е било диагностицирано на 17 дни с потвърдени два близки контакта на заразени (майка и бавачка), а другият случай е новородено, за което е установено, че е заразено 36 часа след раждането. И при двете бебета няма пряко доказателство за вертикално предаване, а се предполага  следродилна неонатална инфекция.

Ситуацията с бременните в момента

С 116 милиона очаквани раждания за приблизително 9 месеца от признаването на пандемията от COVID-19, УНИЦЕФ призовава правителствата и донорите да поддържат медицинските програми и услуги за бременни жени и новородени.

Новите майки и новородените ще бъдат посрещнати от суровите реалности според УНИЦЕФ, включително глобалните и местни ограничителни мерки; здравните центрове са претоварени; недостиг на доставки и оборудване; и липса на достатъчно квалифицирани здравни работници, включително акушерки, защото в много засегнати райони по света те са пренасочени за лечение на пациенти с COVID-19.

Трудно е да си представим как коронавирусната пандемия влияе на майчинството в момента.

УНИЦЕФ предупреждава още, че мерките за ограничаване на COVID-19 могат да нарушат нормалното осигуряване на здравни услуги, като помощ за раждането, излагайки на риск милиони бременни майки и техните бебета.

Държавите с очаквано най-голям брой раждания за 9-те месеца след декларирането на пандемията са: Индия (20,1 милиона), Китай (13,5 милиона), Нигерия (6,4 милиона), Пакистан (5 милиона) и Индонезия (4 милиона). Повечето от тези страни са имали високи нива на смъртност при новородени дори преди пандемията и е възможно тези нива да се увеличат в условията на COVID-19.

Дори по-заможните страни са засегнати от тази криза. В САЩ, шестата по големина страна по отношение на очаквания брой раждания, се очаква да бъдат родени над 3,3 милиона бебета между 11 март и 16 декември 2020. В Ню Йорк властите търсят алтернативни центрове за раждане, тъй като много бременни се притесняват от раждане в болниците.  

УНИЦЕФ напомня, че въпреки че данните показват, че бременните майки не са по-засегнати от COVID-19 спрямо другите хора, страните трябва да гарантират, че те все още имат достъп до предродилни, родилни и следродилни услуги. По същия начин болните новородени се нуждаят от спешна медицинска помощ, тъй като са изложени на висок риск от смърт. Новите семейства се нуждаят от подкрепа, за да започнат да кърмят и да получават лекарства, ваксини и хранене, за да поддържат бебетата си здрави.

Дори преди пандемията COVID-19, приблизително 2,8 милиона бременни жени и новородени умират всяка година или 1 на всеки 11 секунди, най-вече от предотвратими причини. УНИЦЕФ призовава за незабавна инвестиция в здравните работници чрез подходящо обучение, оборудвани с лекарства, за да се гарантира, че всяка майка и новородено ще получат нужния екип специалисти и медицински грижи за предотвратяване и лечение на усложнения по време на бременност и раждане.

Заключение

Бременните жени с COVID-19 не са изложени на по-висок риск от развитие на тежко заболяване поради инфекцията.

В момента се актуализират наличните препоръки в акушеро-гинекологичната практика относно лечение на SARS-CoV-2 инфекция при бременни жени. Освен това трябва да се прецени дали при навлизането на ваксината да се включат и бременни жени, ако рисковете не надвишават потенциалните ползи.

Референция:

David A. Schwartz (2020) An Analysis of 38 Pregnant Women with COVID-19, Their Newborn Infants, and Maternal-Fetal Transmission of SARS-CoV-2: Maternal Coronavirus Infections and Pregnancy Outcomes. Archives of Pathology & Laboratory Medicine In-Press. https://doi.org/10.5858/arpa.2020-0901-SA

Тh17 лимфоцити при здрави хора

Th17 клетките са имунни клетки, които принадлежат към хелпърната субпопулация, т.е. на повърхността си имат маркера CD4. Тези лимфоцити са също ефекторни клетки или такива, които активно осъществяват своите имунни функции. Те произвеждат и отделят главно цитокина IL-17 и играят съществена роля за имунитета, особено върху лигавиците, но също така допринасят за хронично възпаление при голям брой автоимунни нарушения.

Възпалителни или полезни са Th17 лимфоцитите?

Присъствието на Th17 лимфоцитите в кръвта и тъканите на организма не винаги води до болест, въпреки че те предразполагат към възпаление. Има данни, че Th17 клетките също предпазват от бактерии като Streptococcus pneumoniae. Все още липсва разбиране за това как Th17 лимфоцитите се превръщат от полезни и дори защитни лимфоцити в основните болестотворни играчи в организма.

Човешките Th17 клетки са разнообразни, подобно на мишите аналози. Интересно е да се отбележи, че незрелите Th17 клетки имат генетични белези, подобни на стволовите клетки. Те обикновено пребивават в лимфните възли. Зрелите Th17 лимфоцити оказват различни функции в организма, като някои от тях произвеждат възпалителния цитокин IFNγ.

Следователно, въпреки че Th17 клетките са категоризирани като провъзпалителни поради производството на IL-17, наличието на Th17 лимфоцити в кожата, дебелото черво, белите дробове и сливиците не винаги е патологично. Обратно, Th17 клетките участват в защитата на всички лигавични повърхности и други тъкани и органи в тялото.

Роля на Th17 лимфоцитите при инфекции

Th17 лимфоцитите са важни за справяне с редица инфекции в организма. Candida albicans и S. аureus стимулират образуването на Th17 клетки и секрецията на различни цитокини.

Показано е, че различни патогени индуцират различни цитокинови отговори. Допълнителни проучвания показват, че миши Th17 клетки в чревната лигавица могат да бъдат тласнати към регулаторни Т клетки, произвеждащи потискащия IL-10. Въпреки това, по-ранните проучвания сочат, че Th17 клетки и Т регулаторните лимфоцити са взаимно изключващи се субпопулации.

Th17 лимфоцитите могат да насърчат производството на IgA от В лимфоцитите, който имуноглобулин е от първостепенно значение за лигавиците.

Тh17 клетките и колонизацията на гърлото със стрептококи

Не всички действия на Th17 клетките обаче са вредни – те също така осъществяват защита срещу извънклетъчни бактерии като Streptococcus pneumoniae. Грам-положителната бактерия S. pneumoniae (или т.нар. пневмококи) причинява значителна заболеваемост и смъртност при деца под петгодишна възраст в целия свят чрез редица заболявания, включително менингит, бактериемия и пневмония. Значението на Th17 клетките за защита срещу лигавични пневмококови инфекции става все по-признато. Секретираният възпалителен цитокин IL-17 е от съществено значение за привличането и активирането на макрофаги, моноцити и неутрофили в назофаринкса и други места на възпаление, които са отговорни за очистването на този микроорганизъм.

Th17-медиираният имунитет се очертава като критичен фактор за защита срещу често срещаната колонизация на носоглътката от стрептококи, която се счита за първата стъпка в патогенезата на заболяването. Колонизацията предизвиква възпалителен отговор, който, акое нерегулиран, може да доведе до прекомерно увреждане на лигавицата, разпространение на бактериите до други места на гостоприемника и улесняване на предаването на стрептококите между индивидите.

Колонизацията на гърлото със стрептококи предизвиква както продукция на IgG, така и IL-17A в белите дробове. Тези два защитни фактора намаляват и пречат на развитието на инвазивна пневмококова инфекция. Въпреки това, IL-17 защитата срещу пневмококови инфекции изглежда намалява или губи след вирусна инфекция като грип. Вероятно това се дължи на усилената продукция на интерферони по време на вирусна инфекция, което води до потискане на Th17 лимфоцитите. Следователно, важен начин за бъдещи изследвания е как IL-17A може да бъде използван при вирусни инфекции, особено при грип или инфекция с респираторен синцитиален вирус.

Тези открития за ролята на IL-17 в защитата срещу пневмококова инфекция и доведоха до значителни усилия за разработване на ефективни ваксини за подобряване на имунитета срещу пневмококите, имайки предвид, че конюгираните пневмококови ваксини осигуряват защита срещу определени серотипи на причинителя.  

Още функции на Th17 лимфоцитите

IL-17 участва също в противогъбичния имунитет заедно с други цитокини като IL-22 и IL-23, както и срещу Trypanosoma cruzi и други протозои. Необходими са обаче допълнителни проучвания за изясняване на различните функции на IL-17 по време на инфекция.

Използването на Th17 клетката за превенция или контрол на инфекциозните заболявания изисква значителни научни изследвания и клинични изпитвания. Това важи особено за разработването на нови ваксини и таргетни терапии.

Необходими са нови подходи и методи за усъвършенстване на разбирането за това как Th17 отговорите могат да бъдат насърчавани по време на инфекция или потискани при автоимунни заболявания.

Източник:

Th17 Cells in Health and Disease

Tsvetelina Velikova, MD, PhD (Editor)

Вместо предговор – кои са Th17 лимфоцитите?

От днес ще започна с краткото представяне на информацията от всяка глава на книгата, наречена „Th17 cells in health and disease“, на която съм и редактор, и част от авторския колектив.

Въпреки че са описани преди повече от десет години Th17 лимфоцитите все още са обект на интерес и научни изследвания, както и източник на дебати относно спорния им потенциал да се използват при разработване на терапия за някои болни с автоимунни заболявания.

През 2011 г. започнаха и първите изследвания на тези клетки в страната – като част от дисертационния ми труд при болни с улцерозен колит и болест на Крон. В последствие разширихме изследванията в колаборация с колеги от други освен гастроентерологията области – педиатри (детска астма), пулмолози, ревматолози, алерголози, невролози, както започнаха и други университетски центрове да работят по проблема.

Кои са Th17 лимфоцитите? Те са част от популацията на т.нар. Т лимфоцити-помощници (Т-helper лимфоцити, Th). Първоначално се е смятало, че те са само два основни вида – Th1 и Тh2 според цитокините, които секретират и специфичните имунни функции, които могат да изпълняват при имунния отговор. После са открити Th9, Th3, Th22, Th17 и т.н. Тh17 лимфоцитите носят „номерчето си“ от цитокина, който основно секретират – IL-17 (интерлевкин-17).

Th17 лимфоцитите имат разнообразни функции. Тези имунни клетки играят основна роля в защитния имунитет, особено върху лигавичните повърхности в храносмилателната ни система, дихателна, пикочо-полова, кожа и други, но също така допринасят за хронично възпаление при някои автоимунни нарушения. Все още липсва разбиране как Th17 клетките се трансформират от непатогенни (или такива които не предизвикват заболяване) до основни патологични (болестни) играчи в огромен брой заболявания при хората.

Предполага се, че развитието на много възпалителни, алергични, автоимунни и туморни заболявания зависи от активираните Th17 лимфоцити и свързаните с тях цитокини. Ролята на Th17 клетките и техния главен цитокин IL-17 в хроничното възпаление в тъканите промени възприятията на имунологията в последните години, особено по отношение на Т-хелпърните клетки (Тh лимфоцити).

В последните години се натрупаха множество фундаментални и клинични изследвания, които потвърждават ролята на Th17 клетките при различни заболявания, както и тяхното измерване и проследяване.

Освен това броят на състоянията с участие на Th17 клетките изглежда се увеличава. Въпреки това, при повечето от тях точните механизми на действие на Th17 лимфоцитите остават неизяснени. Въпреки това данните показват, че те биха могли да играят съществена роля в контрола на тези заболявания.

Основно противодействие на Th17 лимфоцитите оказват Т регулаторните клетки (Treg). Тяхното взаимодействие прави картината по-сложна и объркваща. Регулирането на баланса между тях, както и контролът на Th17-медиираното възпаление, са основните елементи в разработването на терапевтични стратегии за някои имунно-медиирани заболявания.

Следващи три теми в рубриката:

Th17 лимфоцити в здраве

Th17 лимфоцити в остеокластогенезата и ревматоидния артрит

Th17 лимфоцити при системна склероза (склеродермия)

Източник:

Th17 Cells in Health and Disease
Tsvetelina Velikova, MD, PhD (Editor)

Лекува ли се целиакията с хранителни добавки и въобще?

За запознатите с това заболяване хора въпросът може да изглежда странен. Известно е, че целиакията (глутенова ентеропатия) е автоимунно заболяване на тънките черва, което засяга целия организъм. Причината е известна отдавна – имунна реакция към безвредния по принцип белтък глутен/глиадин у някои хора с генетична предразположеност за развитие на заболяването. Лечението също е „благоприятно“ на фона на имуносупресиращата терапия при почти всички останали автоимунни заболявания – безглутенова диета.

Обсъждат се нови терапевтични възможности като „запознаване наново“ на имунната система с глутена, което може да стане под формата на ваксина или хапче. Трябва да се има предвид, обаче, че са необходими години, за да се обезпечи не само ефективността на една такава нова терапия, но и нейната безопасност. След това да се натрупват данни при пациентите с целиакия за няколко десетилетия.

И тук идват две основни ниши:

  1. Предлагане на всевъзможни „лечения“ и алтернативни начини за повлияване на автореактивността към глутен.
  2. Сърцераздирателни истории на „излекували се“ от целиакия.

За мен и двете практики са неетични. Ако оставим настрана възможна финансова изгода или вдъхването на фалшива надежда, както и чувството „да лекуваш“, дори представяйки си, че „помагаш на хората“ чисто благородно, това може да е МНОГО ОПАСНО. Странични реакции, усложнения поради нарушена диета, „целиакична криза“, тежки алергични реакции и други може да са последствията от последвани съвети в интернет. А отговорността, скъпи читатели не е на съветващия, а на изпълняващия.

Но, да видим какво казват научните данни по въпроса за добавките и целиакия. Съчетание „лечение на целиакия с добавки“ няма, макар че добавките могат да бъдат ценен помощник при спазването на диетата.

Да се спрем на така популярната коластра при целиакия. В една от най-големите бази данни PubMed, при търсене по ключови думи „colostrum“ + „celiac disease“, както и „colostrum“+ „gluten“ излизат съответно 7 и 14 броя статии. След премахване на общите публикации в двата списъка остават 18. От тях само 4 се интересуват от влияние на коластрата върху целиакия.

  1. Reversal of Pathogen-Induced Barrier Defects in Intestinal Epithelial Cells by Contra-pathogenicity Agents – 2020

В тази статия от 2020 г. се описва действието на различни вещества (вкл. цинк, коластра, растежни фактори, антимикробни пептиди) върху клетъчна култура, наподобяваща интестиналната бариера. Следи се бактериалната транслокация (или преминаването на бактерии през пропускливата мембрана). Изброените вещества в съответни концентрации намаляват преминаването на бактерии. Тук обаче никъде не става дума за целиакия, а за нарушена епителна мембрана на червата, което се среща и при целиакия, но не е водещият фактор. Изследването е още на ниво in vitro, трябва да бъде направено in vivo (на експериментални модели) и след това да се тества на хора (евентуално). Коментарът ми: Не бива да се забравят и антимикробните свойства на коластрата, чийто механизми в случая вероятно са свързани с намаляване на инвазивността на бактериите, а не пряко повлияване на чревната бариера. Ако това е така, при целиакия, не би била полезна в смисъла на това да възстановява бариерата. Т.е. все още не са ясни механизмите. И още една бележка – пропускливи черва може да има или да няма при целиакия, но дори да няма, глутенът може да бъде разпознат и през лигавицата посредством дендритни клетки с техните израстъци към лумена и имунният отговор да се задейства.

2. COLOSTRO NONI administration effects on epithelial cells turn-over, inflammatory events and integrity of intestinal mucosa junctional systems. – 2014

Това вече е проучване на свойствата на добавка с коластра, което включва изследвания на ниво отново in vitro модели с клетъчни култури и модели на черва. Статията не беше достъпна в пълен текст. Абстрактът споменава само неясни резултати като увеличаване на клетъчния търновър (замяна на стари клетки с нови) и секрецията на IL-8, който е важен за хомеостазата. Авторите хипотезират, че това може да е важно за възстановяване на тъкани (както е пропуснато да се спомене, че участва и във възникването на тумори). Заключението – дадената добавка БИ МОГЛА да намери клинично приложение при редица болести на гастро-интестиналния тракт, вкл. целиакия. Коментарът ми: Изследването не доказва никакви механизми, а само наблюдава определени явления (увеличени нива на процеси или цитокини). Статията е от преди 6 години, но за момента няма следващи разработки в тази насока, дори in vitro модели, нито има данни за клинични изпитвания. Въпреки това, тази добавка се продава свободно онлайн, което пак поставя въпроса за необходимостта от клинично тестване не само на лекарствата. но и на хранителните добавки – за ефективност и безопасност.

3. Possible ameliorative effect of breastfeeding and the uptake of human colostrum against coeliac disease in autistic rats. – 2013

Тук нещата са малко по-сложни в методологията – използват се животински модели (плъхове), с индуцирана целиакия (чрез IFNg и глутен), които са също така с аутизъм. След приложение на човешка коластра, се наблюдава „потискане на увеличението“ на титъра на анти-tTG антителата, както и „потискане на намалението“ на витамин Д. Данните са чудесни, макар че това е само експериментален модел. Двете наблюдавани тенденции не са обяснени като механизъм, но са едно добро начало. Авторите спекулират, че ранното захранване на плъхове с кърма (коластра), може да предотврати развитието на целиакия (пак у плъхове). Моят коментар: Тези изследвания засега не са повторени от други изследователи. Изследванията са на ниво експериментални животни, и при експериментална целиакия, и макар да имаме много сходства в генетичен и имунологичен план, при хора механизмите могат да се различават съществено.

4. Gliadin-specific IgA antibodies in breast milk. 2000

Тази статия обсъжда присъствието на анти-глиадинови антитела в коластрата и кърмата на майки без заболявания. Никъде в статията не се коментира как са възникнали, а само, че майките консумират хляб над или под 200 г дневно. Нивата на тези антитела са много под сегашните референтни граници, ако приемем, че преди 20 години са били същите и са работили с подобни китове. Заключението е, че в коластрата има повече такива антитела, отколкото в кърмата, и че това е протективен фактор за целиакия. Моят коментар: Както се вижда от слабата методология, просто изследване на някакви показатели (в случая дори не са високи нива), не обяснява никакви връзки и механизми, както и твърденията, че тези антитела в кърмата предпазват от целиакия, са скандални. Много добре известни са два факта – всички автоантитела при целиакия са патогенетични и оказват вредни ефекти в организма; и второ – самите антитела да предпазват от целиакия е твърде далече от истината. Както се вижда, повторни изследвания в областта няма. Авторите никъде не обективизират как ще намалее рискът от възникване на целиакия, ако майката има такива антитела в кърмата си.

В заключение, глутеновата ентеропатия е уникално заболяване. Съчетавайки белези на автоимунитет, но и възможност за терапия чрез диета, все пак някъде има надежда, че ще бъде намерен лек за него. И големи изследователски екипи работят в тази сфера. Имайки предвид, че около 1% от населението може да е засегнат от тази болест, то всички инвестиции на ресурси си заслужават. Някои начални проучвания са по-успешни от други и продължават на следващия етап, други – биват забравени. А за момента, ако някой каже, че се е излекувал с добавки от целиакия… Не е имал целиакия или бърка липса на симптоми в момента с излекуване.

Източници:

Приложени към всяка статия.

PubMed:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=colostrum+gluten