Ревматоиден артрит и биологична терапия, свързана с Th17

Ревматоидният артрит (RA) е хронично възпалително автоимунно заболяване, характеризиращо се с възпаление на т.нар. синовиална мембрана във вътрешността на ставата (синовит) и разрушаване както на ставния хрущял, така и на костите.

В увреждането на ставите участват моноцити / макрофаги, цитокини, включително тумор некрозис фактор-алфа (TNF-α), интерлевкин-1 (IL-1) и IL-6, IL-17, IL-23 и други.

Остеокластите, или клетките, които участват в разграждането на костите, могат да бъдат стимулирани от цитокините. Например IL-17 насърчава разрушаването на хрущяла за сметка на производството на хрущял. Той също така действа локално върху остеокластите и синовиоцитите, като допринася за разрушаване на костите и възникване на синовит. IL-17 участва и в процеса на ангиогенеза (развитие на нови кръвоносни съдове) при RA.

В серума на болни от RA се открива IL-17, като колкото по-дълга е продължителността на заболяването в години, толкова са по-високи и нивата.

При RA се наблюдава и дисбаланс между Th17 и Treg клетките. Нещо повече, Th17 и Treg проявяват пластичност и могат да се превръщат едни в други. Това се наблюдава и при други автоимунни заболявания.

IL-6 са особено важни за диференциацията на Th17, затова анти-IL-6 терапията води до намален брой на Th17 клетките. Антителата срещу рецептора на IL-1 и метотрексатът (MTX), както и  анти-CD20 антитялото Ритуксимаб също намалява нивата на Th17 при пациенти с RA. IL-17-блокиращото антитяло е ефективно за облекчаване на симптомите при пациентите с RA и намаляване на скоровете за оценка на активността на заболяването (като ACR20 и ACR50). Систематични прегледи и мета-анализи доказват безопасността и ефикасността на анти-IL-17 моноклоналните антитела при RA. Secukinumab e анти-IL-17 моноклонално антитяло, което намалява активността на заболяването при пациенти с RА, които показват неадекватен отговор при лечение с TNF инхибитори в клинично проучване, фаза III. Но това наблюдение не е потвърдено от всички проучвания.

Анти-IL-23 антитялото намалява синовита и разрушаването на костите при експериментални животни. Анти-IL-17 и анти-IL-23 антитела имат подчертана ефективност и при анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит.  

IL-23 инхибиторът guselkumab, човешко IgG1 антитяло срещу субединица на IL-23, не доведе до значително подобрение при пациенти с дългогдишен RA, предполага се, че  IL-23 може да бъде ефективен само в началото на развитието на заболяването.

В заключение, Th17 клетките и тяхната пластичност играят решаваща роля в патогенезата на RA. Резултатите от анти-IL-17 терапията показват значителни различия при пациенти с RА. Необходимо е да се подберат пациенти с RА, които имат високи нива на IL-17, за да се постигне достатъчен ефект от прилагането на анти-IL-17 антитялото. Инхибирането на IL-17 може да бъде полезно единствено в началния или ранния стадий на RA. Изясняването на тези проблеми ще помогне за разработването на стратегии за разработване на нови и по-ефективни терапии.

Референции:

Chapter 2. The Role of Th17 Cells in Osteoclastogenesis and Rheumatoid Arthritis
(Yuki Nanke, MD, PhD, and Shigeru Kotake, MD, PhD, Institute of Rheumatology, Tokyo Women’s Medical University, Tokyo, Japan, and others)

Th17 Cells in Health and Disease – editor Tsvetelina Velikova, MD, PhD

Едно мнение за “Ревматоиден артрит и биологична терапия, свързана с Th17

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s