Тъй като пандемията COVID-19 навлиза в поредния си месец, все повече на пазара се забелязват нелицензирани и недоказани „терапии“ на базата на стволови клетки и екзозомни продукти, които твърдят, че предотвратяват или лекуват заболяването.
В списание Cell Stem Cell на 5 май доцент по биоетика Leigh Turner описва как някои компании „възприемат пандемията като възможност за печалба от надежда и отчаянието на хората.
„Нови терапии“ за COVID-19
Материалът описва как предполагаемите „терапии “ за COVID-19, освен да причинят финансова загуба, могат да бъдат и опасни за хората. Предлаганите продукти не са адекватно тествани. Освен това, някои хора ще се откажат от мерки като социално дистанциране, защото са платили за продукт, който смятат, че ще ги защити да не се заразят или разболеят.
Редица клиники за стволови клетки имат история на продажба на недоказани и нелицензирани интервенции при наранявания и заболявания, вариращи от болестта на Алцхаймер до увреждания на гръбначния мозък.
Откакто започна пандемията COVID-19, някои от тях добавиха твърдения за „повишаващи имунитета“ терапии за лечение на COVID-19 и синдром на остър респираторен дистрес (ARDS), причинени от инфекция със SARS CoV-2. Тези компании рекламират интервенциите със стволови клетки и екзозомни продукти, получени от източници като пъпна връв и околоплодна течност. Авторът твърди, че изявленията в медийните пространства засилват ефекта от тези твърдения върху хората без да има научи доказателства за тях.
Все още не са направени сериозни клинични изпитвания върху тези продукти, базирани на стволови клетки. Необходими са рандомизирани контролирани проучвания, за да се установи дали определени продукти от стволови клетки са безопасни и ефикасни при лечението на ARDS, свързан с COVID-19.
Бизнесът със стволови клетки е особено развит в САЩ. Тези предприятия имат дълга история на претенции за лечение на заболявания и наранявания, за които все още не съществуват базирани на доказателства терапии. Въпреки това, тези клиники се рекламират чрез Google и YouTube посредством съобщения и промоционални видеоклипове. В последните месеци особено актуални са тези, насочени към „лечението със стволови клетки на COVID-19 и ARDS“. Пандемията COVID-19 е възможност за генериране на нов поток от приходи за тези компании.
Критиките на редица медицински организации към тези неодобрени терапии, понякога се използват като реклама и промотиране. Важно е, обаче, хората да знаят, че някои компании се опитват да се възползват от тях, като продават предполагаеми лечения, които не са подкрепени с достоверни научни доказателства.
Заключение
В заключение, трябва да се знае, че специфична терапия и профилактика срещу новия коронавирус към момента не съществува, въпреки че се правят проучвания с лекарства, а множество ваксини се разработват. Необходимо е критично мислене, за да се избегнат възможностите за измама, както и вредите за здравето с недоказани и скъпи интервенции.
1. ФАКТ: В момента няма лекарства, лицензирани за лечение или превенция на COVID-19
Понастоящем няма лекарства, лицензирани за специфично лечение или профилактика на COVID-19. Продължават няколко изпитвания за лекарства, но към момента няма доказателства, че хидроксихлорохинът или друго лекарство може да лекува или предотвратява COVID-19. Злоупотребата с хидроксихлорохин може да причини сериозни странични ефекти и дори да доведе до смърт. СЗО координира усилията за разработване и оценка на лекарства за лечение на COVID-19.
Американската La Leche League създаде списък с ресурси и често задавани въпроси, които могат да бъдат полезни на всички. Те се актуализират постоянно (последна актуализация: 8-и май 2020 г.)
Инфекциозните болести са бич за човечеството от съществуването му. Въпреки модерните технологии, големите градове и хигиената, пандемиите се случват и в днешни дни. Възможността за неограничени пътешествия и засилената комуникация са сред причините, поради които инфекцията със SARS-CoV-2 достигна мащаба на пандемия.
Тук ви представяме данни и факти за най-интересните и важни пандемии, случвали се на човечеството. Смутните времена изискват да сме в крак с най-новата информация за разпространението на инфекциозни заболявания, за да бъдем и по-подготвени.
Топ 10 смразяващи факти и данни за пандемиите
Грипните вируси са водещите причини за вирусна пандемия.
Най-смъртоносната пандемия в историята е испанският грип от 1918 година.
ХИВ / СПИН е пример за продължаваща пандемия.
Смъртността при пандемиите намалява в последните десетилетия.
Черната смърт или Бубонната чума е отнела живота на 200 милиона души.
Епидемията от едра шарка убива почти 90% от коренното население на Америка.
Свинският грип от 2009–2010 г. заразява близо 1,4 милиарда души по света.
Сезонният грип все още убива 290 000–650 000 души годишно.
Тежка пандемия може да намали брутния брутен вътрешен продукт с приблизително 5%.
До момента коронавирусната инфекция е засегнала 4,167,905 души, от които 283,186 са загинали.
Глобални данни за пандемиите
1. Пандемиите започват като епидемии.
Пандемията е класифицирана като инфекция, която започва локално и се разпространява по целия свят.
2. Думата „пандемия“ е запазена за ситуации, при които инфекцията засяга голям брой хора.
Става дума за разпространението на болестта в няколко държави или континенти.
Според CDC пандемия е „увеличение, често внезапно, в броя на случаите на заболяване над това, което обикновено се очаква в тази популация в тази област“.
3. Глобализацията увеличава вероятността от пандемия.
Фактори като нарастването на населението (изчислено да достигне 9,7 милиарда до 2050 г.), урбанизацията, пътуванията и търговията, изменението на климата и взаимодействието между хората и животните водят до повишен пандемичен риск. Допълнителни рискови фактори са затрудненията на обществените здравни системи и др.
4. Смъртността от пандемия намалява постепенно с течение на времето.
По същество смъртността намалява с развитието на медицината и епидемиологията.
5. Социалното дистанциране е по-поносимо сега в дигиталния свят.
Една от най-ефективните мерки за намаляване на процента на заразените е практиката за социално дистанциране. В днешно време обаче хората могат да поддържат връзките и търговията си както никога, благодарение на електронната мрежа.
Документирана през 165 г. сл.н.е., известна още като чумата на Гален – отнела живота на около 5 милиона души, засягайки Мала Азия, Египет, Гърция и Италия. Възможните причини са едра шарка или морбили, но все още не е известно коя болест е била причина за пандемията.
7. Повечето вирусни пандемии са причинени от грипни вируси.
Три пандемии от грип, възникващи на интервали от няколко десетилетия, представляват пандемиите на 20-и век. Това са „испанският грип“ (H1N1), който е убил 20–50 милиона души между 1918–1919 г.; „азиатският грип“ (H2N2) между 1957–1958 г. и „хонконгският грип“ (H3N2) през 1968 г., като последните две пандемии убиват между 1–4 милиона души.
8. Първата пандемия от грип на 21-ви век възниква между 2009–2010 г.
Причинява се от грипен вирус тип A (H1N1), който причинява смъртта на 100 000–400 000 само през първата година. Оказва се, че пандемията непропорционално засяга главно деца, млади хора, бременни жени и лица с хронични заболявания.
9. Избухването на ебола в периода 2014–2016 г. е най-голямата и сложна епидемия, тъй като вирусът е открит за първи път през 1976 г.
Първите епидемии от ебола бяха документирани в отдалечени села в Централна Африка, близо до тропическите гори, но заразата се разпространява между страните в Африка и дори се появява и на други континенти. Най-високата смъртност се изчислява до 90% (със среден процент от 50% за всички огнища).
10. Коронавирусите са зоонози, които създават смъртоносни епидемични огнища.
През последните години се наблюдават взривоопасните огнища от MERS-CoV и SARS-SoV, които са непредсказуеми и с голям брой жертви.
Най-лошите пандемии в историята на човечеството
11. Най-смъртоносната пандемия в историята е испанският грип от 1918 г.
Изчислено е, че над 30% от населението на света е било засегнато и над 50 милиона души са загинали. Значителният брой регистрирани смъртни случаи се дължи на високия коефициент на заразяване, а не на смъртността, която се е движила между 1–3%.
Името на пандемията идва от факта, че Испания е първата държава, докладвала за огнището. Испанците обаче го наричат “френски грип“, вярвайки, че грипната епидемия от 1918 г. е възникнала във Франция.
12. Чумата на Юстиниан убива 25 милиона души.
Тази епидемия е причина за смъртта на може би половината от населението на Европа през 541–542 г. Засяга главно Византийската империя и средиземноморските пристанищни градове, включително Константинопол. Почти 40% от населението на града е пометено и се оценява на повече от 5000 смъртни случая на ден.
13. ХИВ / СПИН е пример за продължаваща пандемия.
От първия докладван случай в Демократична република Конго през 1976 г. ХИВ / СПИН е една от най-важните пандемии в Африка и в световен мащаб, причиняваща смъртта на повече от 36 милиона души досега. В момента 31–35 милиона души живеят с ХИВ, около 21 милиона от които в Субсахарска Африка. С развитието на нови лечения и по-доброто проследяване на болестта годишната смъртност в световен мащаб спадна от 2,2 на 1,6 милиона.
14. Черната смърт или Бубонната чума отнема живота на 200 милиона души.
Опустошителната чума, продължила в периода 1346-1353 г., отнема живота на 75–200 милиона души в Европа, Африка и Азия, което я прави една от най-опустошителните исторически чуми в света. Предполага се, че бълхите, живеещи по плъховете, разпространяват заразата чрез кораби и пристанища.
15. Епидемията от едра шарка убива почти 90% от коренното население на Америка.
От 1520 г. нататък вирусът на едрата шарка убива около 56 милиона души, от които 400 000 европейци всяка година през 19-и век. Поради тази причина трябва да сме благодарни, че първата създадена ваксина е била за предпазване от едра шарка.
16. Свинският грип 2009 – 2010 г. заразява между 700 милиона и 1,4 милиарда души по света.
Вирусът H1N1 регистрира висок процент заразяване, като засяга повече хора в абсолютно изражение в сравнение с испанския грип. За щастие, свинският грип не е сред заболяванията с най -висока смъртност – изчислена е на около 0,01–0,08%. Засяга предимно млади хора, които не са били имунизирани срещу него, за разлика от много по-възрастни хора, които вече са имали имунитет към него. Тежко протичане на болестта и смъртни случаи са наблюдавани при деца и млади хора с хронични заболявания и други здравословни проблеми, както и при бременни жени.
Начини за предотвратяване на пандемиите
17. Практиката за карантиниране започва през XIV век.
Терминът идва от италианската дума „quaranta giorni“, или 40 дни, което е било обичайното време, което корабите трябва да прекарат на котва, преди да акостират на пристанището, за да се защитят крайбрежните градове от чумата.
18. Ваксинациите са от решаващо значение за предотвратяване на пандемиите на добре известни и нелечими инфекции.
Ваксинационните усилия според превантивните програми на СЗО, могат да поставят под контрол някои от най-вирулентните и опасни инфекциозни заболявания.
19. Програмата за извънредни ситуации в здравеопазването е от съществено значение за защитата на хората по време на извънредни ситуации.
Разиграването на различни глобални пандемични сценарии може да бъде смущаващо за всички. Трябва да се даде приоритет на обучението на национално, регионално и глобално равнище преди кризите, за да се гарантира, че милиарди хора ще се справят по-добре с бедствията.
20. Запазването на психичното здраве е от решаващо значение по време на пандемиите.
Задължително е да се положат усилия за справяне с всички аспекти на проблемите по време на криза, включително превенция на психиатрични проблеми, които могат да възникнат у хората, но особено при деца, възрастни хора и медицински специалисти.
21. Четирите приоритета на СЗО в извънредни ситуации са подготовка, предотвратяване, откриване и реагиране.
Епидемиите по света ни научиха, че те могат значително да променят реалността и да ни покажат колко сме уязвими по време на криза. Поради тази причина СЗО действа като координатор в пандемичната ситуация, за да помогне на страните да се справят със рисковете за здравето, с които се сблъскваме по време на кризата.
Данни за изхода от кризите
22. Сезонният грип все още убива 290 000–650 000 души годишно.
Въпреки че има ефективна ваксина срещу грип, много смъртни случаи от грипни заболявания настъпват всяка година, поради недостатъчното ваксинално покритие.
23. Въздействието на пандемията върху здравето върху населението е огромно и обикновено е необратимо.
Прякото и косвено въздействие на пандемията върху здравето може да бъде катастрофално. Засягането на по-голямата част от активното население или причиняването на твърде много смъртни случаи, които съпътстват всяка голяма болестна болест, като например черната смърт, ХИВ / СПИН или настоящата пандемия на коронавирус, води до неизбежната тежест за здравната система и икономиката.
24. Мерките, които съпътстват пандемията, също причиняват социални и икономически смущения.
Повечето от мерките за ограничаване на пандемията, като карантина и социална изолация, водят до промени в поведението, насилие, напрежение и дискриминация, управлявани от страх и шок, в допълнение към негативния икономически растеж и политическата нестабилност.
25. Пандемиите, които засягат по-младите хора, водят до увеличаване на загубените години живот.
Пандемиите, които непропорционално засягат икономически активните сегменти от населението, могат да имат късни последици и през целия живот да влияят върху здравето и благополучието (напр. след прекарване на вирусен Zika енцефалит).
26. Тежка пандемия може да намали брутния брутен вътрешен продукт с приблизително 5%.
Към преките разходи за заболеваемост и смъртност, свързани с пандемията, Световната банка добави острото, краткосрочното и дългосрочното увреждане на икономическия растеж, което увеличава риска от голяма глобална рецесия с последващи директни и индиректни ефекти върху здравето на хората.
27. Откриването и откриването на зоонотични вируси може да струва 1,6 милиарда долара.
Статистиката за епидемия от ебола показва, че по време на епидемията са били използвани повече от 3,8 милиарда щатски долара. Смята се също, че разработването на кандидатите за ваксина срещу известните инфекциозни заболявания ще струва над 1 милиард долара за 5 години, както и за изграждането на технологични платформи и съоръжения, способни да произвеждат и разпространяват новите продукти в засегнатите региони и по света.
Проектът Global Virome, чиято цел е да характеризира повече от 99% от съществуващите вируси, се очаква да струва 3,4 милиарда долара за десет години.
Текущи факти за пандемията COVID-19
28. Първият случай на COVID-19 е докладван в Китай на 31 декември 2019 г.
Избухването на SARS-CoV-2 започна с докладван случай на пневмония с неизвестен произход в Ухан, Китай.
29. Новата епидемия от коронавирус беше официално обявена за пандемия на 11 март 2020 г.
СЗО промени класификацията на новата коронавирусна инфекция на пандемия след приблизително един месец. Причините бяха повишената честота на заразените хора и смъртните случаи, заедно с междуконтиненталното разпространение на вируса.
30. COVID-19 е заболяване, причинено от новия коронавирус, SARS-CoV-2.
От настоящите данни за пандемията си струва да споменем, че преди известният като nCoV-19, SARS-CoV-2 причинява заболяването COVID-19, основно представено с респираторни, а понякога и стомашно-чревни симптоми и като цяло влошено общо състояние.
31. Към 11-и май 2020 г. новият коронавирус е засегнал 4,167,905 души и е причинил смъртта на 283,186 човека.
SARS-CoV-2 разпространен в целия свят. Сред най-засегнатите са Китай, Италия, САЩ, Испания, Иран и Франция.
За да отговорят на този въпрос, епидемиолозите оценяват риска от пандемия. Той се определя от два фактора – риск от спонтанно възникване и риск от разпространение. Рискът от възникване се дефинира там, където е вероятно да се появи пандемия, докато рискът от разпространение – колко е вероятно инфекцията да се разпространи до голяма степен в човешките популации.
Коя е най-скорошната пандемия?
Най-новата пандемия е настоящата пандемия с инфекцията със SARS-CoV-2, която се разпространи по целия свят за няколко месеца, заразявайки над 4 милиона души засега, като смъртността варира между 0,2–14,8% в зависимост от възрастта, коморбидността и региона.
Колко грипни пандемии са се появили през последните 100 години?
През последните 100 години са наблюдавани няколко грипни пандемии, включително испански грип (1918-1920), хонконгски грип (1968), азиатски грип (1956-1958) и свински грип (2009-2010). Всички тези грипни пандемии засягат по-тежко по-младите, където активната имунна система се превръща в тяхна тегоба.
Заключение
Трябва да се приспособим към новата реалност и да приемем високата вероятност за ново възникване на пандемия в бъдеще в днешния глобализиран и урбанизиран свят. Колкото повече научаваме, толкова повече ще бъдем готови да посрещнем предизвикателствата, свързани с пандемията. Познаването на критичните статистически данни за пандемиите досега е добър начин за справяне с болестите и страданията и минимизиране на социално-икономическите загуби, особено в случай на сложни извънредни ситуации.
Системната склероза (SSc) е автоимунно заболяване на съединителната тъкан, характеризиращо се с прекомерно отлагане на колаген в кожата и вътрешните органи, васкулопатия (засягане на кръвоносните съдове) и производство на автоантитела.
Световната заплаха за здравето на хората, наречена COVID-19, носи страх, несигурност, обърканост за това кое е правилно и кое не. Родителите трябва да взимат много решения, свързани със собственото здраве и това на децата си, наред със справянето с ограниченията и икономическите затруднения.
И в този момент, разхлабването на мерките, се приема и положително, и отрицателно. Наболяла, конфликтна и ожесточена се оказа още веднъж темата за ваксинациите. Сега като че ли и ваксиниращите изпитват страх „дали е редно да се извършват ваксинации в условията на световно разпространение на нов и непроучен вирус“.
Данните на СЗО и УНИЦЕФ показват, че по света има все още около 20 милиона деца, които не получават ваксините, от които се нуждаят. До тях все по-трудно достига и храна и други провизии, особено сега. И детската смъртност при тях ще расте в условия на глад и тежки инфекции.
И тази повишена детска смъртност няма да се дължи пряко на COVID-19, а косвено.
Другите инфекциозни заболявания не са изчезнали, може леко да се укротили поради взетите мерки, но те дебнат. Те все още са заплаха за всяко едно дете, възрастен, за обществото. Загърбването на рутинните имунизации може да се направи за няколко седмици, дори месеци, но не е възможно това да се случи за година. Не и без да има последствия за здравето на всички.
Защото COVID-19 носи една невидима заплаха и тя е пламването на паралелни епидемии от ваксино-предотвратими заболявания (ВПЗ).
При планирането на мерките за възстановяване на рутинните имунизации трябва да се обърне внимание на намаляването на излишния риск от заболеваемост и смъртност от ВПЗ, които биха настъпили, ако имунизационният календар е сериозно нарушен.
Всяко прекъсване на имунизационните програми, дори за кратки периоди, може да доведе до натрупване на възприемчиви индивиди и по-голяма вероятност от огнища и епидемии от ВПЗ.
Тези огнища освен че повишават смъртността, натоварват и здравната система допълнително, а усложненията им може да са свързани с инвалидизиране и намаляване качеството на живот.
Как се взимат решенията за възстановяване на имунизациите?
Имунизационният календар е съществен компонент от здравните услуги. Следователно рутината имунизационна програма трябва да се поддържа, докато мерките за предпазване от COVID-19 позволяват.
Решенията, свързани с работата на имунизационните служби, се вземат въз основа на:
Подробна оценка на епидемиологията за ВПЗ;
Разпространението на COVID-19;
Съответни мерки за смекчаване на пандемията;
Наличието на ресурси за здраве и имунизация.
Настоящата ситуация и капацитет на здравната система в различните страни варират значително заради COVID-19. Затова и рутинното имунизационно покритие варира в отделните страни. Но, Министерството на здравеопазването във всяка страна се стреми към поддържане на високо ниво на колективен имунитет на населението по отношение на ВПЗ.
Възможно е много производители и доставчици на ваксини временно да са прекъснали дейността си, което също би затруднило изпълнението на имунизационните програми. Тогава приоритетно ще трябва да бъдат избирани деца, които първи да получат ваксини.
Трябва да се вземат предвид и подробните оценки от:
1. Епидемиологичните рискове от ВПЗ сред общото население и специфични уязвими групи;
2. Епидемиологичната ситуация на COVID-19 и свързаните с нея смекчаващи мерки;
3. Характеристики и ограничения на здравната система и имунизационните услуги;
4. Съответните характеристики на ваксината и логистиката.
Какъв е потенциалният риск от увеличаване на появата на ВПЗ?
Преглед на популационния имунитет (съответно национално покритие за рутинна ваксинация) заедно с данните за честота на ВПЗ, включително текущи характеристики на огнищата на морбили, се използват, за да се прецени рискът от избухване на епидемия от ВПЗ.
Специално внимание се обръща на епидемичните характеристики на ВПЗ морбили и полиомиелит, защото нарушенията в календара ще доведат до крачка назад от постигане на елиминиране на морбили или почти пълното ликвидиране на полиомиелит в света.
Епидемиологична ситуация на COVID-19 и свързаните с това смекчаващи мерки в дадената страна също са важни. Взимат се предвид спорадичните случаи и епидемичните взривове, както и кои са най-засегнатите региони.
Така, необходимостта от пренасочване на ресурси за намаляване на въздействието на COVID-19 върху здравната система трябва да бъде претеглена спрямо риска от повишена заболеваемост и смъртност от ВПЗ.
Например, през 2018 г. приблизително 527 000 деца са пропуснали първата си доза ваксина срещу морбили в Европейския регион на СЗО. Една година по-късно, през 2019 г., вирусът на морбили се възползва от тези пропуски в имунитета на Европа, заразявайки над 100 000 души във всички възрастови групи.
В някои страни всички медицински специалисти са впрегнати в борбата с COVID-19, което прави невъзможно изпълняването на имунизационните програми.
Преди извършване на ваксинация, по правило, се прави цялостен преглед на детето. Следи се дали е клинично здраво, разпитват се родителите за контакт с болен или потенциално болен човек. Ако има и най-малкото съмнение, че такъв контакт е имало или детето не е напълно здраво, ваксини не се поставят.
Тестването за инфекция с коронавирус не е препоръчително без други показания, само заради ваксинацията.
Причината е, че отрицателният тест не изключва носителство/болест. Също така самото дете и без да сме в условия на пандемия може да бъде в инкубационен период на друго респираторно заболяване, варицела, скарлатина и т.н.
Погрешно е твърдението, че ваксинацията отслабва имунната система на детето или на възрастния.
Ваксината също така не усилва имунитета. Ваксината подготвя имунната система за среща с причинителя и така помага за справяне при евентуална среща с причинителите. От имунологична гледна точка, дори поставена в инкубационен период на COVID-19 или безсимптомно протичане, на клинично здраво дете, ваксината не би повлияла имунитета по начин, който да се отрази на евентуално заболяване с коронавирус.
Някои ваксини могат да бъдат отложени във времето, но не прекалено.
Убитите ваксини, които се прилагат на няколко приема, е необходимо да бъдат прилагане на определен интервал от време, за да достигнат необходимата ефективност. Ако те се разредят прекалено дълго във времето, тази ефективност може да не бъде достигната.
Живите ваксини, като например морбили – паротит – рубеола, пък могат да търпят отлагане, но имайки предвид епидемичната обстановка с тези заболявания, е рисково отлагането поради възможност за заразяване с тези опасни инфекции. Имайте предвид, че много по-лошо е едновременно протичане на две или повече инфекции наред с коронавирусната.
На фона на COVID-19 боледуване, ако се насложи инфекция с морбили или коклюш например, това вече би натоварило имунната система.
Затова имунизациите могат да продължат, може да са с леко забавени темпове, но трябва да бъдат регулярни.
Основни принципи при възстановяване на имунизационния календар по време на пандемия
Поддържането на доверие на населението в имунизацията и здравната система е от решаващо значение. Когато здравните власти вземат решение за възстановяване на имунизационния календар, то е с цел поддържане на имунитета на населението.
Принципите за спазване на имунизационните програми по време на пандемията COVID-19 са:
Следване на съществуващите насоки и мерките за предотвратяване на COVID-19 по време на имунизационни сесии, а ограничаване на риска от предаване на SARSCoV-2 по време на ваксинацията;
Даване на приоритет на първи прием на ваксините, особено срещу морбили, рубеола, полиомиелит и други комбинирани ваксини;
Избягване на кампаниите за масова ваксинация, докато ситуацията COVID-19 не се разреши;
Ваксиниране на новородените (съгласно националната схема за имунизация) в родилните отделения;
Даване на приоритет на пневмококови и сезонни грипни ваксини за уязвимото население (стари хора, деца, пациенти с хронични заболявания и др.);
Забавяне на въвеждането на всяка нова ваксина в националния календар за имунизация;
Информиране на обществото и родителите защо имунизацията е една от приоритетните здравни услуги по време на COVID-19 пандемията;
Запознаване на обществото и родителите за рисковете от паралелни епидемии от ВПЗ – например, че може да няма капацитет за хоспитализиране на усложнените случаи и др.
Предпазни мерки по време на ваксинацията
Предоставянето на имунизационни услуги трябва да бъде извършвано в съответствие с националните насоки за превенция и контрол в здравните заведения.
Намаляване на риска от излагане на COVID-19;
Използване на онлайн комуникационни технологии за проследяване на детето след ваксинация, както и съобщаване за нежелани странични реакции;
Строг график на записване, за да се избягва струпване и срещи между децата и другите пациенти;
Провеждане на ваксинациите в специализирани кабинети, които редовно се дезинфекцират;
Постоянно проследяване на здравните работници, като тези, които имат история на контакт с болни от COVID-19 пациенти да бъдат карантинирани;
Напомняне на родители за мерките, включващи социалното дистанциране, миене ан ръце и т.н.
Медицинските специалисти трябва да имат налични всички необходими ваксини и да съобщават за липси.
Заключение
И именнно тези, които изобщо не са ваксинирали децата си, трябва да бъдат най-притеснени, защото в условията на пандемия и намалена имунизация всички ставаме уязвими. Необходимо е рутинните програми за имунизация да продължат по време на тази криза, дори със забавено темпо, защото не се знае колко дълго ще продължи. Приоритетно трябва да бъде и ваксинирането на онези деца, които са пропуснали рутинни имунизации в миналото.
DrVelikova 