Стартирам рубриката Въпроси и Отговори, в която ще пиша отговори, когато въпросът е комплексен и изисква повече думи от дълъг коментар. Анонимността на автора на въпроса ще бъде запазена, а правописът – непроменен.

Започваме с един многокомпонентен въпрос, повдигнат в широка дискусия върху снимката, разположена по-надолу. За да отговоря на този въпрос се налага да премина през цялата имунология (фундаментална и клинична).

ВЪПРОС

Моля за малко повече информация 🙄 Каква е разликата между това-опасно вещество да проникне през храносмилателната система(ябълката С „коктейл“от химикали)И директно в кръвотока чрез ваксина?Имунната система как реагира при единия и при другия вариант?Когато дадено опасно вещество бъде изпито/изядено имунната система не се ли задейства веднага в опит да го елиминира всячески?А когато опасно вещество проникне директно в кръвотока имунната система как действа срещу него🤔,не е ли сякаш“прескочена“и остава излъгана,не може да си свърши работата един вид.Моля за разяснение.

ОТГОВОР

Да започнем с това – идеята на примера в колажа е (виж по-надолу), че понякога сложни като имена химични съединения са абсолютно безвредни за организма, приети по начина, по който са предназначени – в случая съставът на ябълката е сложни химични имена, но ябълката не е отровна и ние можем да я изядем.

Примерът и сравнението са създадени, за да покажат, че във ваксините също има съединения със сложни имена, които обаче са в малки количества и са безопасни за употреба в съответната форма, а именно – при инжектиране мускулно, подкожно и т.н. Наблягам, както и д-р Бацелова (епидемиолог напомни), че ваксините НЕ се инжектират директно в кръвообращението (честа заблуда, която се повтаря и изтъква). Вероятно думата инжектиране се свързва в широката общественост точно с въвеждане на вещества в кръвта (както по филмите показват за употреба на венозни наркотици).

НИКОЙ не говори за инжектиране на ябълка, логически не трябва да пренасяме едното твърдение (безопасността на ябълката при хранене) върху другото (безопасността на ваксините при употреба).

Така, връщаме се на въпросите – както д-р Бацелова е казала – ваксините не се постаеят интравенозно и не проникват в кръвотока. Ако авторът на въпроса не е имал предвид това, прескачаме тази забележка.

Идеята на поставяне на ваксините винаги е била локално да се създаде възможност на антигените (непознатите за организма части от опасния инфекциозен причинител) да се срещнат с антиген представящи клетки, които после да уведомят САМО специфичните, т.е. само тези няколко Т, В или и двата вида лимфоцити в организма, чиито рецептори ще си „паснат“ с този антиген.

Тогава и само тогава ще се задейства имунен отговор срещу дадения причинител.

Ако имате интерес и бихте искали да повишите знанията си за имунната система и ваксините, препоръчвам ви да посетените онлайн курса за Ваксините в групата „Имунология – обучения“, базиран в затворена група във фейсбук. Повечето елементи от въпроса (основно имунологичните) се съдържат в обучителните материали на курса и сме ги дискутирали с участниците.

А именно – имунната система реагира специфично ПОЧТИ САМО срещу протеини и много по-малко срещу въглехидрати, липиди и нуклеинови киселини (четирите основно групи органични съединения, описани в учебника по биология за 9ти клас). Срещу неорганични съединения – не реагира специфично, но може с други механизми – например възпаление, което после ще видим какво значение има при ваксините (има, да).

Причината за тази избирателност на имунната система срещу какво да реагира е доста по-сложна, отколкото логично може да се измисли без налични знания по имунология. А именно – за да възникне имунен отговор – клетъчен (с участие на Т лимфоцити и други клетки) или хуморален (антителен, чрез В лимфоцити) или и двата вида едновременно (комбинирано), антигенът или чуждото/опасно вещество трябва да се „представи“ чрез молекулите на главния комплекс за тъканна съвместимост HLA (MHC) от клас I или II (според това дали е вътреклетъчен, т.е. вирус, вътреклетъчна бактерия/паразит или бактерия).

Този процес е един от най-сложните в имунологията и трансплантологията, а генетичното разнообразие на този комплекс е едно от най-големите. Този комплекс е толкова богат, че прави хората уникални. Това разнообразие има много висока цена за отделния индивид – тъй като то определя и съвместимостта между хората, затова толкова трудно се намира донор за трансплантация.

От друга страна разнообразието на HLA гените гарантира, че ние можем да реагираме на потенциално всички съществуващи и дори все още несъществуващи белтъчни молекули.

При този процес, наречен „представяне на антигена“, белтъчните молекули се обработват и с клас I или II и още специални молекули се активира имунната система (Т и/или В лимфоцити).

Това разпознаване е толкова специфично, че срещу даден антиген може и е способен да реагират с едва няколко броя налични лимфоцити в целия организъм!

Още една вметка (за която има изписани учебници) е, че лимфоцитите след създаването си вече са предопределени какво могат да разпознават със своя Т или В клетъчен рецептор.

Та, антигенът (представен както по-горе е описано) и специфичната имунна клетка трябва да се срещнат, това отнема 1-2-3 седмици или никога (теоретично е възможно, а практически се изразява в невъзможност да се развие имунен отговор и смърт). Та, много се отклоних. Еволюционно това представяне е възможно само за белтъците. Явно природата е решила, че белтъците са най-опасни за нашето здраве и добро съществуване.  

Преди да продължа нататък по въпроса – да обърнем внимание и на друго нещо – антигенът (който както разбрахме е белтък), е чужд за организма. Обаче се оказва, че имунната система не реагира на всички чужди антигени (по правило не реагира срещу храните), а понякога реагира към собствени антигени (при автоимунните болести). Е, как е възможно това?

Поли Матцингер също се чуди над този въпрос и издига своята „Опасна хипотеза“ – накратко (а това е огромна тема по принцип), имунната система реагира срещу опасното, независимо дали е свое или чуждо. Това всъщност обяснява гениалността на имунната система да решава срещу кого да реагира, която преди тази хипотеза е изглеждала налудничава. Така, в зависимост от опасността за живота, имунната система запазва цялостта и неприкосновеността на организма.

Тук авторът на въпроса много добре се е ориентирал, че не е важно просто да е чуждо веществото, а трябва да е опасно. Всичко, което приемаме през устата и което попада в храносмилателната система – хранителни антигени, са чужди за организма по принцип. Но как имунната система знае, че не са опасни? Това е още по-огромна тема с изписани цели учебници. Накратко – вътреутробно и след раждането особено интензивно започва създаване на имунен толеранс.

Наскоро на страницата ми споменах малко известния факт, че повечето имунни клетки се намират в периферията, а не в кръвта. В храносмилателната система (и на други места с лигавици) има молекули, които потискат имунния отговор, има и специализирани Т регулаторни клетки, които също секретират цитокини с потискащо действие или чрез специални рецептори по повърхността си.

Така че, ако хранейки се с нещо като бебета, не се развие възпаление или инфекция (например ако не са алергени или инфекциозни причинители), имунната система ги запомня като безопасни и повече не реагира срещу тях. В тази връзка, полезните бактерии (микробиотата в червата) не създават проблеми и затова имунната система не ги закача. Воала.

Да се върнем на въпроса – имунната система няма да реагира на ябълката „Коктейла от химикали“ по няколко причини – първо защото грубо казано не са белтъци, и второ, защото не са опасни (не предизвикват възпаление), приети с храната.

Понеже някой може да каже нещо за възпалението – това е НЕспецифична имунна реакция, която може да възникне срещу огромен набор от вещества или въздействия.

Обобщено, в лигавиците обичайно НЕ се задейства имунен отговор или това е рядко (само при сигнал опасност), защото там има механизъм наречен орален толеранс. Той е генетично детерминиран, но се развива след раждането.

Така че на подвъпроса „Когато дадено опасно вещество бъде изпито/изядено имунната система не се ли задейства веднага в опит да го елиминира всячески?“, отговорът е „НЕ“, а обясненията са горе.

На подвъпроса „А когато опасно вещество проникне директно в кръвотока имунната система как действа срещу него🤔,не е ли сякаш“прескочена“и остава излъгана,не може да си свърши работата един вид.“, отговорът е „не, не и не“ на всяка част. Обяснението следва:

Абстрахираме се от факта, че ваксината преминава в кръвотока, защото това НЕ е така. Да вземем друго вещество, което се инжектира директно в кръвотока, или инфекция, която влиза в кръвта (виремия, бактериемия), или белтък, инжектиран в кръвта. В кръвта има имунни клетки, които ще реагират на белтъка и инфекциозния причинител, като тази реакция може да е разпознаване в редки случаи (защото разпознаването, антигенното представяне от по-горе се случва на по-спокойни места – напр. лимфни възли, слезка, лигавици, а не в динамичния кръвоток), по-често, ако инжектираното вещество е опасно (и белтък) може да се развие алергични реакции, вкл. до анафилаксия и смърт.

Но ако е лекарство например – неорганичните малки молекули изобщо няма да трогнат имунната система, или биологична терапия като моноклонални антитела или интравенозни имуноглобулини, могат да се разпознаят като чужди/опасни и да се елиминират или да възникнат алергични реакции.

Така че имунната система няма да е прескочена, излъгана или да не си свърши работата, ако нещо попадне в кръвта. Вирусът/бактерията ще са попаднали от друго място в кръвта, а локално на мястото на проникване в организма ще се задейства целия имунен отговор с разпознаване и представяне на антигена, и след това в кръвта ще се изсипят антитела и/или имунни клетки, които да унищожат инфекцията.

Тук се чувствам длъжна да спомена как действат ваксините. Пак накратко, разбира се, защото едва ли мога цяла специалност да я обясня в два реда (повече – вижте курса за имунологичните механизми на ваксините). Та, ваксината се поставя в тъкани (подкожно, интрадермално, мускулно), не ИНТРАВЕНОЗНО. Моля да се запомни това.

В тези тъкани белтъкът ще се срещне с множество антиген-представящи клетки, които ще го обработят и представят спомняте ли си с какво? Да, с HLA молекулите. Обаче, там едва ли има на разположение много Т и В лимфоцити, които да разпознаят антигена. Затова антиген-представящата клетка, натоварена с антигена, тръгва да търси тези специфични лимфоцити. Вече казахме, че това отнема седмици (първичният специфичен имунен отговор е бавен). И обикновено ги намира почиващи и чакащи в лимфни възли. тук, в тази връзка – поради тези процеси се увеличават и лимфните възли в хода на инфекцията. И като предадат антигена, тогава имунната система трябва да си свърши работата. А каква е нейната работа ли?

Работата на имунната система след ваксинация е да развие клон от еднакви и специфични към този антиген Т и/или В лимфоцити (зависи от много фактора, особено от видя инфекциозен причинител). Те ще реагират веднага срещу заплахата при повторна среща с нея.

Повторна среща е, когато сме ваксинирани и имаме контакт с болен/заразоносител. Тогава имаме вторичен имунен отговор, който е бърз (часове до дни), защото имаме голям набор от специфични лимфоцити, наречени паметови (за дадената инфекция).

Т.е. ваксините действат чисто локално, а създадения имунитет се разпространява в целия организъм чрез кръвообращението и се разполага в ключови места като лигавици, лимфни възли и кожа, за да са на „удобни” позиции за повторна среща с опасния причинител.

Защото, нека не се залъгваме, ваксините се създават срещу опасни, смъртоносни или с тежки усложнения болести.

И е важно, като сме контактни на болни, веднага имунната система да си „спомни“ първата среща и да елиминира причинителя преди да направи нещо лошо.

Като едно допълнение, има ваксини, които се наричат конюгирани. При тях основната съставка е въглехидрат, който може да задейства слабо В лимфоцит, но не и Т (защото въглехидратът не може да бъде представен чрез HLA молекулите). За да са ефективни, тези въглехидратни компоненти се свързват (конюгират) с белтъци и така се създава един автентичен и ефективен имунен отговор. Пример за такава ваксина е конюгираната пневмококова ваксина.

И за да завършим, във ваксините има още вещества със сложни химични имена. То оттам тръгна цялата дискусия. Че именно тези сложни химични съединения са опасни за организма и за имунната система. Те са изключително важни, например консервантите, за да е трайна ваксината. Или адювантите, които предизвикват възпаление. Нека ви кажа, че това Е ТЪРСЕН ефект!

Локалното възпаление (нали запомнихте, че ваксините НЕ се инжектират директно в кръвоносните съдове), води до няколко неща. Привличат се повече имунни клетки на мястото, където е антигенът. Така се увеличава шансът за по-бърза среща между антигена, антиген-представящата клетка и разпознаването от Т лимфоцита. И второ, така се задържа за по-дълго антигена в мястото на убождането, по същите причини. После адювантите се резорбират и изхвърлят от организма. И това е най-просто казано.

В заключение, след ваксинация, имунните процеси се случват локално, а създаденият имунитет после важи глобално – за целия организъм. Ако си инжектирате сока от ябълка, можете да умрете от безобидните вещества, затова най-разумно е да си я изядете J

Относно „опасните съставки“ във ваксините, те остават да действат локално и са минали много приучвания за безопасност в какви дози и форми да бъдат прилагани. Това се доказва и от факта, че страничните реакции в мнозинството си са местни оплаквания върху кожата.