Ползите от кърменето за бебето са огромни и неоспорими. Възможно ли е кърменето да оказва краткосрочни негативни ефекти върху майката? Прочетете, за да получите отговор на този въпрос.
Дългосрочните ползи за майката като по-ниска честота на рак на яйчниците, гърдата и ендометриума, по-висока костна плътност, по-ниска честота на остеопороза и сърдечно-съдови заболявания по-късно в живота, също са добре известни.
А какво се случва с имунната система на кърмещата жена? Боледуват ли по-често кърмещите жени от тривиални вирусни инфекции? А какъв е рискът за възникване на автоимунни заболявания или обостряне на такива при кърмещите жени?
По отношение на по-често боледуване, да, при някои кърмещи жени може да се наблюдава такова.
Това означава ли, че кърменето потиска имунитета? Категорично НЕ.
Оказва се, че честото боледуване при някои кърмещи жени, включително непосредствено след раждането, се дължат на вторични фактори.
Какво потиска имунитета на жената след раждане и по време на кърмене?
По правило имунитетът на бременната жена е тласнат в по-различно направление с цел защита на плода от отхвърляне, защото той носи генетично чужда за жената информация. Преобладаващият имунен отговор е Th2-медииран, хуморалния имунитет – налични са множество естествени и асиметрични антитела и други. Поради някои особености на бременността, жената може да е възприемчива към вирусни инфекции. Но това е отделна и огромна тема и трябва да й се обърне специално внимание.
Депресия
По време на кърмене се отделя голямо количество окситоцин, който успокоява жените. Според проучванията кърменето може да намали наполовина риска от следродилна депресия. Самата депресия може да навреди на имунната ви система и да ви направи по-податливи на заболявания.
Хранителни дефицити
По-честа причина за намалена функция на имунната система по време на кърменето е свързана с дефицити на витамини и минерали. Това може да се избегне, ако жената се храни здравословно и балансирано още по време на бременността. При нужда и доказани дефицити, може да се обсъди и допълнителен прием на микронутриенти.
Недостатъчно сън
Всъщност, най-сериозният фактор, който потиска имунитета след раждането и по време на кърмещия период на жената е… недоспиването. И друг път сме застъпвали темата за пренебрегването на съня и до какво води това. Проучванията са категорични, че хората, които не получават достатъчно сън, е по-вероятно да се разболеят, когато са в контакт с респираторни, чревни и други вируси.
По тази причина е възможно кърменето на поискване да носи повече часове недоспиване. И докато през нощта някое хранене с адаптирано мляко би могло да бъде осигурено от другия родител, то кърменето е присъщо само на майката и няма кой да я замести. За щастие, обикновено кърменето се регулира в следващите месеци и при порастване на детето.
Тогава кърмещата жена дори спи повече в сравнение с тази, която става на 3 часа, за да приготвя адаптирано мляко.
Нещо повече като интересен факт – има жени, които изцеждат кърма, която след това да дадат през нощта или някой друг член от семейството да нахрани бебето с изцедена кърма. Всъщност, съставът на кърмата се променя и в денонощието. Вечерната кърма има по-високи нива на мелатонин и нуклеотиди 5’UMP, 5’AMP и 5 ”GMP, които спомагат за освобождаването на невротрансмитера, стимулиращ съня – гамааминомаслена киселина (GABA).
Така вечерният състав на кърмата подпомага съня на бебето (индиректно и на майката, защото тя е може да спи плътно няколко часа до следващото хранене). Затова се препоръчва цеденето за хранене през нощта на бебето да бъде вечер.
Оказва се, обаче, че добавянето на тези съставки в адаптирано мляко нямат такъв добър ефект.
Стрес
Друг фактор, който повлиява негативно имунната система, е стресът. Той действа разнопосочно – както към потискане на имунитета, така и към развитие на автоимунни заболявания при предразположени.
Много майки, особено тези, родили за първи път, изпитват силен стрес, когато се приберат вкъщи с бебето.
Този стрес може да бъде много интензивен, ако имат затруднения и несигурност с кърменето. Тук най-ценна помощ се явяват консултантите по кърмене.
С намаляване на тревожността, и имунната система работи оптимално.
Голямо вирусно натоварване
Наличието на друго по-голямо дете в семейството пък може да е причина за контакт с всякакви екзотични представители на инфекциозната флора и фауна, които кърмещата майка да прихваща по-лесно. Но това не значи непременно, че имунната й система е по-слаба. По-скоро вирусното натоварване е по-голямо.
СЗО и всички организации, които приемат кърменето като кауза от огромно значение, подкрепят процеса на кърмене и ако майката е болна. Многократно е доказано, че предимствата на кърменето многократно надвишават риска от разболяване на детето.
А бебето е силно протектирано от майчините антитела срещу всевъзможни инфекциозни причинители, които антитела са преминали през плацентата по време на бременността, както и от антимикробните фактори на кърмата. Спазването на добра хигиена на ръцете, поставяне на маска на майката в някои случаи на много близък контакт с бебето, са напълно достатъчни като мерки. Това се отнася и до грип и COVID-19.
Автоимунни заболявания и кърмене?
И няколко думи за автоимунните заболявания и кърменето. Високите нива на пролактин могат да доведат до развитие на автоимунни заболявания при генетично предразположени майки или до обостряне на настоящите имунно-медиирани разстройства. Тези данни повдигат въпроса дали майките с автоимунни заболявания, като например системен лупус еритематозус, трябва да избягват кърменето.
Голямото разпространение на автоимунните заболявания сред жените предполага решаващата роля за половата предиспозиция и хормонално участие в патогенезата от тези заболявания. Асоциацията между пролактин и имунна система се проучва широко през последните десетилетия.
Лупус
Пролактинът е полипептиден хормон, но върху имунните клетки действа като цитокин. Въпреки че основната физиологична роля на пролактина е за регулиране на лактиращите гърди и яйчниците, поддържане на лактацията, поведението на майката, в момента доказателствата сочат корелация между пролактин и автоимунни заболявания и по-специално, системен лупус еритематозус (SLE).
Гените, които кодират пролактина, са разположени в късото рамо на хромозомата 6, близо до HLA-DRB1 (гени от главния комплекс за тъканна съвместимост). Полиморфизми на гена за човешкия пролактин показват асоциации с някои автоимунни заболявания.
Проведени проучвания показват, че хиперпролактинемията влияе на В-клетъчната толерантност по няколко пътя – намалена апоптоза (смърт) на В клетки (сред които и автореактивни, реагиращи към собствения организъм), увредени клонове В лимфоцити, промени в редактирането на рецепторите им, намалено активиране на анергичните B клетки и други.
Освен това е доказано, че пролактинът предизвиква експресия на рецептора за цитокина IL-2 и производство на интерферон-γ и IL-1, които имат значение за съзряване и запазване на В-клетъчните клонове.
Какво практическо значение имат всички тези факти?
Системният лупус еритематозус е по-често срещан при жени в репродуктивна възраст. Хиперпролактинемията е описана при множество автоимунни заболявания, както и при лупус.
Мета-анализ показа връзка между високите нива на пролактин и активност на заболяването, наличие на серозит и анемия. Разбира се, данни все още се натрупват.
Ако пациентка с лупус е на подходяща терапия още по време на бременността, рискът за релапс на заболяването ще е сведен до минимум, така че жената да може да кърми безпроблемно поне 1 година и повече.
Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза
Честа патология при жените са проблемите с щитовидната жлеза, особено възникнали непосредствено след раждането. Заболяванията на щитовидната жлеза, предимно автоимунни, често причиняват затруднения с производството на достатъчно количеството кърма, както и със самото отделяне на млякото.
Майките също могат да установят, че нивата на щитовидните им хормони се променят с бременността и раждането, поради което се препоръчват чести рутинни кръвни изследвания.
Краткосрочни и дългосрочни ползи от кърменето за потомството на майки, които имат заболявания на щитовидната жлеза, са потвърдени както в развитите, така и в развиващите се държави. Дори ако на терапия, майките се съветват да кърмят бебетата си поне 6-12 месеца, освен ако нямат други противопоказания.
За повечето кърмачета, кърмата е основен източник на йод, необходим за производство на хормони на щитовидната жлеза.
Поради този факт е необходимо жената да приема дневната си доза от диетичен йод – 250 mcg.
Влиянието на заболяванията на щитовидната жлеза върху кърменето също са проучени. Хипотиреоидизмът потиска производството на мляко, но това може да се превъзмогне със заместителна терапия (левотироксин).
Хипофункция на щитовидната жлеза трябва да се отхвърли като една от най-честите причини за липса на лактация.
Данните за ефектите на хипертиреоидизма върху производството на мляко при хора е ограничено.
Влиянието на кърменето върху заболяване на щитовидната жлеза също е проучено. Докато при някои автоимунни заболявания като ревматоиден артрит няма консенсус дали при хиперпролактинемията при кърмене се обостря заболяването.
За релапс на заболяването на щитовидната жлеза заради кърмене няма данни да се случва.
Много важно е да се наблегне, че автоантителата, намиращи се в кръвта на майки с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, могат да преминават през плацентата (*ако са ИгГ), но не и в млякото.
И докато по време на бременността нелекуван проблем с щитовидната жлеза може да доведе до хипо-, хипертиреоидизъм и увреждания при плода, кърменото бебе НЕ е застрашено от такива състояние заради автоантителата, защото те просто не преминават в майчиното мляко.
Затова използвайте всички предимства, които кърменето може да ви даде – за вас, за бебето ви, за цялото семейство, а в по-екологичен аспект – и за планетата.
Референции:
Breastfeeding and autoimmunity: Programing health from the beginning
Evening breast milk means a good sleep
DrVelikova 