Благодаря Ви, че се съгласихте да споделите Вашите виждания за пандемията. Представете се накратко.
Здравейте, казвам се Георги Бояджиев, наскоро завърших магистратура „Клетъчна биология и патология“ към Биологически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Работя в сферата на науката в Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“, секция Молекулярна имунология, където се занимавам с женско репродуктивно здраве, междуклетъчна сигнализация в контекста на имуномодулация в имплантационната ниша и с микровезикули и екзозоми.
Освен това, октомври месец се включих в борбата с ковид в Клиниката по клинична имунология на УМБАЛ „Александровска“ , където се занимавам с молекулярната диагностика на вируса.
В малкото си останало свободно време обичам да чета художествена литература, да слушам музика, да се виждам с приятелите си, които никога няма да разбера как съм заслужил. Също така практикувам фехтовка.
Хората научиха ли какво е PCR?
Зависи кои хора 🙂 Близките ми със сигурност научиха – погрижих се. По-голямата част от обществото като че ли все още е объркано и не е напълно запознато със спецификата на метода.
Защо хората се страхуват от тези изследвания?
Мисля, че притеснението се поражда по две линии – от една страна наистина не е приятно бъркането до носоглътката.
От друга – като че ли е нещо срамно човек да стане „част от статистиката“, поне на мен така ми се струва от коментарите из интернет. За жалост, голяма част от хората, докарани с ЦСМП, бяха без направен тест, което забави тяхното лечение.
Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?
Защото материята е изключително сложна.
А човек винаги има нужда да се чувства сякаш има контрол над ситуацията, разбира какво се случва и може да реагира.
Хората, разпространяващи лъжи и заблуди, изглежда добре знаят това и го използват за своя изгода – дали ще се опитат да ни продадат някоя вълшебна добавка, дали ще ни предлагат „алтернатива на конвенционалното лечение“, дали просто ще ни продават измамно спокойствие – няма особено значение.
Похватите, използвани от тях са хитри и трудни за оборване – изпитах го на собствен гръб със семейството ми.
Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?
Колкото и клиширано да звучи – нужно е подобряване на качеството на началното и средно образование. Това може да се постигне чрез стимулиране на млади и амбициозни хора, които да се занимават с децата и да им показват вълшебствата на точните науки, а и не само – смятам, че това може да се направи за всяка една сфера.
Когато започнем да култивираме масово деца, които са пленени от науката и научния метод, възпитаме в тях критично мислене и ги научим да задават правилните въпроси – всичко останало ще дойде на мястото си.
За жалост, ковид-кризата изкара на повърхността множество пробойни в знанията на населението, които, според мен, са породени именно от некачествено начално и средно образование.
Няма как всички да искаме да сме лекари или молекулярни биолози, но някои фундаментални факти за заобикалящия ни свят са просто задължителни за всеки един човек.
Как водите дискусия с колеги, ако сте на различни мнения по даден проблем?
Винаги стигаме до консенсус. А в най-идеалния вариант тестваме всяка отделна хипотеза и си вадим изводите.
Но винаги хладнокръвно, науката ни учи никога да не се женим за хипотезата си 🙂
По-често грешим, отколкото сме прави.
А с пациенти и хора с немедицинско образование?
Отново, хладнокръвно и с точно толкова обяснения, колкото са нужни. Някои хора се притесняват да питат въпроси, за да не изглеждат глупави, но истината е, че няма глупави въпроси – няма как човек да знае всичко.
Покрай ковид-кризата ми се наложи да водя много разговори за разясняване на механизма на действие на ваксините и защо са безопасни, с най-различни хора – от колеги от университета, до бабите и дядовците на приятели и познати.
С всеки човек се подхожда индивидуално – докато разбереш до колко можеш да използваш правилната терминология и доколко трябва да опростиш нещата с цената на точността.
Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа?
Най-трудното в науката е плуването в морето от информация.
Не всички изследвания са адекватни, някои имат много хитро прикрити недостатъци. Също усилието, което човек трябва да полага, за да не става жертва на собствените си заблуди и пожелателно мислене.
Най-трудното в клиниката е смъртта.
В началото си мислех, че в един момент ще свикна и ще претръпна, но това не се случи и не мисля, че някога ще се случи.
Как разпускате от стреса?
Имам страхотни приятели. Разпускам със смях – те винаги могат да ме разсмеят, винаги ме карат да се чувствам сякаш са ми едно допълнително семейство.
Когато имам време обичам да готвя, особено когато има с кого да споделя сготвеното.
Обичам и да карам колело без цел и посока.
Обикалям по върхове и гори 🙂
Какво е Вашето послание към хората?
Бъдете разумни и вярвайте на науката. Тя е самокоригираща са. Ценете живота и се обичайте, защото в края на краищата нашето време на Земята е кратко, и би било тъжно да го пропиляваме.
Света е прекрасно място, изпълнено с какви ли не чудеса, стига човек да има очи да ги види и съзнание да ги разбере. Струва си да се борим за него.
DrVelikova 