Благодаря Ви за активното участие в даването на проверена и вярна информация по време на пандемията. Бихте ли се представили?
Да, д-р Михаела Хубенова, асистент в Медицински университет, гр. Пловдив, лекар – специализант по хранене и диететика. Професионалните ми интереси са свързани с превантивната медицина.
Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?
Най-вече като следят информацията от официалните институции.
Строго научните източници не винаги са подходящи за широката аудитория, тъй като интерпретацията на информацията в тях често е погрешна.
Ако основен източник на информация са медиите, то нека това бъдат национални и утвърдени, с информация за самоличността на авторите и контакти на медията.
Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?
Някой от лекарите, с активна позиция в социалните мрежи, беше писал наскоро, че вакуумът, който се е създал, се е запълнил от конспирации.
Причините за този вакуум са няколко: липса на базови познания по биология и други природни науки още от ученическата скамейка, непоследователни и хаотични мерки от управляващите, подплатени от недоверието към тях по принцип и противоречиви и конспиративни теории от специалисти (лекари и учени конкретно в случая с COVID-19 пандемията).
Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?
Освен чрез масови кампании от страна на здравните власти и съдействието на медиите, много важен е личният пример на специалистите и индивидуалният подход към всеки пациент.
Общопрактикуващите лекари са най-близкият и достъпен контакт на населението със здравната система. Повечето хора биха се доверили на своя личен лекар, зъболекар или друг специалист, когото посещават.
Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?
Зависи от тяхното отношение към проблема – дали са категорични, по-скоро колебливи или търсят повече мнения по въпроса. Опитвам се да съм спокойна, да изслушвам тяхната позиция, да се отнасям с разбиране към страховете им на всеки да отговоря с научно доказани факти.
Колкото и ниско в йерархията на достоверност да е личният опит, хората често имат по-високо доверие към него, затова се опитвам винаги да дам себе си или мои близки като личен пример.
Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?
Подценяването на здравния проблем и риск за всички групи от населението, недоверието на колеги (особено медицински специалисти) в науката, напредъкът на медицината, ваксините и т.н.
Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?
Всички. Но като актуална в момента, а и по принцип, вероятно имунологията, ендокринологията. Често се използват изрази като „подсилване на имунитета“, „хормонален дисбаланс“ и други, зад които могат да се крият много състояние и индивидуална интерпретация.
Сериозен бич е явлението, при което медицински специалисти и най-вече неспециалисти си мислят, че разбират материята и тя им е ясна, но далеч не е така.
Тази мнима увереност води до множество погрешни схващания и негативни ефекти върху отделния пациент и общественото здраве като цяло.
Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?
Вероятно повече, отколкото трябва. Написването на един коментар или публикация отнема до 5 минути, но търсенето на информацията зад него може да е часове.
Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?
Статистическите данни с коректна интерпретация и имунологичните аспекти от влиянието на вируса и ваксината (в контекста на COVID-19 пандемията). Също така да ги убедя, че не всяко явление след ваксинация е свързано със самата ваксина; това, че тяхното поведение не определя само тяхното здраве, но има и обществено значение; това, че властите няма как да имат за цел болни или увредени граждани…
Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?
Отношението на някои хора към други хора… Това, че са готови да жертват живота и здравето на много хора, за да осигурят собствения си комфорт; невежеството и злобата, с която се отнасят към лекари и други специалисти, ангажирани по един или друг начин със здравеопазването и кризата; липсата на уважение към чуждия труд.
Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?
Началото ѝ, когато бяхме разделени с част от семейството ми и не се виждахме с други близки хора и моментите, в които семейството ми или други близки боледуваха.
Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?
Ако зависи от хората – няма да е скоро. Все по-големият отпор към всякакви мерки, ваксини (а скоро вероятно или лекарства), показва, че ни e много трудно, дори невъзможно, да действаме като един организъм.
Ако в тялото всяка система работи по свои правила, несъгласувано с останалите, настъпва болест или външен патоген успява да пребори организма. Така е и с нас сега.
Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?
Танцувам народни танци, тичам.
Какво е Вашето послание към хората?
Да бъдем по-солидарни, да се опитваме да живеем живота си нормално, но да спазваме правилата, така че да пазим и околните, да бъдем отговорни към околните и да вярваме на науката 🙂
DrVelikova 