Преди броени дни Европейското обединение по гастроентерология (United European Gastroenterology) ме включи като един от моделите си за подражание (Female role model). За мен това беше приятна изненада, неочаквано признание, а вече и голяма отговорност. Прилагам интервюто за тях на български език.

Какво харесвате най-много в настоящата си професионална роля на клиничен имунолог?

Никога не ми е скучно. Извършваме рутинни тестове, консултираме пациенти, организираме експериментални изследвания, проверяваме научни хипотези, обучаваме студенти, помагаме на по-новите колеги да пишат статии и проекти. Освен това харесвам баланса между професионален и личен живот, който ми позволява да отглеждам малките си деца, докато напредвам в кариерата си.

Кои бяха най-добрите ви кариерни решения досега?

Да придобия специалност по клинична имунология, определено. Това ми отвори повече възможности да работя и като изследовател, и като лекар в болница.

С какви пречки и трудности се сблъскахте и как ги преодоляхте?

Основните трудности идват, когато трябва да помогнем за диагностицирането на редки и сложни случаи и да препоръчаме най-правилното лечение на колегите. Трябва непрекъснато да сме в крак с актуалните изследвания в нашата област. Писането на статии извън работното време е често срещано и понякога е много изморително.

Въз основа на личния ви опит, какъв е вашият съвет към младите жени, които започват кариерата си?

Те трябва да използват разумно времето си. Всеки час, посветен на изучаването на методи, развиване на умения, четене на статии и практикуване, ще се изплати скоро.

Как намирате (непрекъснато) удоволствие в това, което правите?

Специалността ми стана „вайръл“ по време на пандемията 🙂
Доставя ми удовлетворение, когато открием нещо и го публикуваме или помогнем за диагностициране на сложни случаи на пациенти. Освен това се смеем много с колегите по време на експерименти или рутинна работа. Имунолозите са известни със своето чувство за хумор.

Кои са най-важните добродетели, които те направиха силната жена, която си днес?

Стремежа към постоянно учене, любопитство, постоянство. „Хванах“ почти всеки шанс, свързан с моята област, който ми помогна да натрупам опит и умения. Те от своя страна ми помогнаха по-късно да напредвам в кариерата си, като използвам и други възможности за развитие.
Освен това намирам за мотивиращо да вдъхновя следващото поколение жени учени около мен да се интересуват и занимават с наука.

Съобщението във Facebook можете да видите тук.

Съобщението в LinkedIn можете да видите тук.

Съобщението в Twitter можете да видите тук.