Срещам ви с вдъхновяващата д-р Диляна Желева, любим преподавател в Медицински университет София, по-известна в социалните мрежи като Sofia Pathology.

„Все по-често получавам въпроси по лични съобщения каква професия е патологията и как се става патолог. Което ме радва, защото в България патолозите са недостатъчно, но не мога да скрия изумлението си от факта, че доста хора не знаят, че патолозите са също така доктори.

Патолозите са дипломирани лекари (6 години следване и положени държавни изпити) плюс минимум 4 год. специализация по патология (с положен изпит по специалност).

Ако сте човек, който не го свърта на едно място и трудно можете да прекарате часове наред, ровейки в книги – тази професия не е за вас.

Чували сте, че за лекарите ученето никога не свършва. Това важи с двойна сила за патолозите. Ако посетите патолог в кабинета му, половината от времето ще го заварите вторачен в микроскопа си, а другата половина да чете медицинска литература.

Патолозите по начало са диагностици. Затова доцентите и професорите по патология са такава ценност в лекарското съсловие – те са арбитри на трудните диагнози, особено когато патогенезата и симптомите на няколко едновременно протичащи болести се преплитат и влияят взаимно. Освен необходимия просто смазващ обем знания (защото патологията обхваща болестите във всички медицински специалности), необходими са аналитичност и крайна безпристрастност в мисленето.

Докато работата на редовия патолог (като мен) е предимно биопсична – диагностика на резекции от хирургични операции. Всички резекции, ексцизии и т.н. минават през Патологията, където потвърждаваме, допълваме или отхвърляме клиничната диагноза, върху което се базира по-нататъшното лечение на пациента.

Аутопсии, в сравнение с миналото, сега правим рядко (за разлика от съдебните лекари). Причината е в напредналата клинична диагностика и клинично неясните смъртни случаи са рядкост. Затова повечето от починалите в болница пациенти се освобождават от аутопсия по молба на родствениците.

Мъже и жени в патологията: в нашата катедра повечето от колегите ми патолози са жени, но по бегли наблюдения от познатите ми патолози в страната и по света съотношението е по-скоро 50 на 50. Т.е. наистина доста жени се насочват към тази специалност, въпреки че е психически натоварваща, а и физически – по време на аутопсионни и биопсични дежурства.

Чувала съм да казват, че причината е в търпението и вниманието към детайла, което било присъщо на женския пол. Както и че жените се насочват към патологията заради съкратения 6-часов работен ден, за да имат повече време за семействата си (съкратен поради професионалните вредности – химически, психологически и т.н.).

Въпреки че на практика поне при нас почти всичките ми колеги остават часове след работно време, за да наваксат с обема работа.

Аз лично смятам, че полът няма нищо общо с избора на тази специалност. Аз се пристрастих към нея в трети курс и още не ми е минало. Когато седна пред микроскопа, аз често забравям тялото си, името си, камо ли какъв пол съм. Понякога се случва да влезе някой при мен да ме пита нещо, докато гледам хистологии и аз да не мога да отговоря адекватно, защото не мога бързо да превключа на разговорен режим.

Освен всички изброени дотук качества, патологът има нужда от изключително добра зрителна памет, както и свойството да „сканира“ образи, като пропуска тривиалното, а се спира на диагностично важните изменения.

Дали имате този талант обикновено се разбира в трети курс, когато студентите преминават практическо обучение по хистопатология. Нужно е също така да добавя, че в много места в страната условията за работа на патолозите не отговарят на необходимите изисквания за безопасност. Както и заплащането – то е недостатъчно.

Материалът е подготвен след съгласие на д-р Желева. Оригиналният пост можете да намерите тук.

Последвайте страницата Sofia Pathology във фейсбук.