Проф. Радостина Александрова: Животът е най-голямата ценност, а науката е най-мощният ни съюзник

Представям ви Радостина Александрова – експерт, доктор, професор, и най-вече ЧОВЕК, която имам късмета да познавам покрай научните си интереси, а сега и покрай информационното „затъмнение“ за COVID-19. Насладете се на това интервю за нещата от живота.

Проф. Александрова, бихте ли се представили?

Казвам се Радостина Ивайлова Александрова, доктор съм по вирусология и съм професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН. Завършила съм специалността „Биохимия и микробиология“ (Днес се нарича „Молекулярна биология“) в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“) със специализация по вирусология.

Семестриално съм завършила и специалността „Журналист-кореспондент“ към Факултета за обществени професии на СУ.

Повече от 20 години съм хоноруван преподавател в Биологическия факултет на СУ (вируслогия, имунология, генетика, патобиохимия, клетъчни култури), а три години съм водила упражнения по „Биология на човека“ в Медицинския факултет.

Нашата група работи в областта на вирусологията, клетъчната биология, експерименталната онкология и онкофармакология, костното тъканно моделиране. Преподавател съм и към Училището за докторанти на БАН (молекулни основи на канцерогенезата, клетъчно и тъканно инженерство, вируси и имунитет).

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Най-сигурният източник на информация са официалните здравни институции – Световната здравна организация, Американският център за контрол на заболяванията (CDC), Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC), Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), Администрацията за контрол на храни и лекарства в САЩ (FDA) и др.

Редица световно-известни университети и медицински центрове поддържат страници с актуална информация за широк кръг читатели – такива са Yale University и Mayo Clinic например. Така правят и професионалните дружества и асоциации на лекарите, специалисти в конкретна област.

Българското Министерство на здравеопазването, включително и Фейсбук страницата му, също публикуват достъпна и актуална информация, включително поредица от разговори за SARS-CoV-2, ваксините и пандемията, с експерти в областта на вирусологията, имунологията, епидемиологията, инфекциозните болести.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Конспиративните теории започват там, където свършва знанието. И където липсва критично мислене.

Откакто свят светува човечеството се опитва да си обясни откъде и защо идват нелечимите болести и тежките страдания, чисто психологически е трудно да бъде приета загубата на близки хора, особено ако става дума за млади хора и деца.

При липса на професионална подготовка, търсенето на причинно-следствена връзка може да породи ненаучни обяснения и в наши дни.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Случващото се през последната година и половина показа, че общобиологичната и здравната култура са от изключително важно значение, защото са животоспасяващи. И изобщо нямам предвид само COVID-19.

Нужна е упорита и всеотдайна, будителска работа в тази посока.

Ако искаме да постигнем резултати, най-напред трябва да помислим за подготовката на тези, които ще обучават.

А първите уроци децата получават още в семейството, следват детската градина и училището. Много е важно информацията да се поднася по атрактивен и достъпен начин, да отговаря на реалните потребности. Няма ръководство, което да обхване цялото многообразие на чудото, наречено живот, и да предостави универсални, готови рецепти за справяне с всяка една житейска ситуация.

Но, да обучаваш не означава да пълниш съд, а да запалиш пламък – пламъкът на любознателността, на логическото мислене, на търсещия и съзидателен човешки дух, който винаги ще открие спасителния път.

Да не забравяме, че знанието е напълно безсилно, ако не възпитаме качества като съпричастност и отговорност, ако не осъзнаем, че всички сме свързани помежду си много повече, отколкото си мислим. Всичко това изисква съвместни усилия на родители, учители, експерти, медии, на всеки един от нас.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Зависи от конкретната ситуация. Когато човекът срещу мен има желание да научи нови неща и търси диалог, винаги съм готова да се включа в невероятния танц на интелектуалното словесно общуване.

Едно от нещата, които съм научила от моята преподавателка по вирусология и имунология – покойната доц. Татяна Варадинова, е следният пример: „Ако аз и ти имаме по една ябълка и ги обменим, накрая пак всеки от нас, ще си остане с по една ябълка в ръка. Но, ако имаме по една идея и я споделим, накрая всеки ще има по две идеи“.

Това, че за мен цифрата е 9, а за човека срещу мен тя е 6, не ознава, че някой от нас непременно греши, просто трябва да си изясним гледната точка. Убедена съм, че всеки иска най-доброто за собственото си здраве и за здравето на близките си.

Понякога на хората просто им липсва информация, колебаят се по един или друг въпрос, търсят още едно мнение. Наш дълг като специалисти е да им помогнем със знанията и опита, които имаме, за да могат те да вземат своето решение.

Преподавател съм повече от 20 години, насърчавам студентите да ми задават въпроси и високо ценя предизвикателствата, които ми отправят.

Винаги стъпвам на конкретни научни факти. Не се срамувам да призная, когато не зная нещо и ми е нужно да направя справка по темата – в такъв случай просто отлагаме разговора за по-късно.

Водещият ми принцип е, че „истината е най-добрата политика“. Когато обаче усетя, че човекът срещу мен упорито се опитва да ме убеди как Земята е плоска, а бялото е черно, и по-скоро се стреми към скандал, отколкото към диалог, предпочитам да не си губя времето, силите и емоциите. Опитът ми е показал, че това е напълно безсмислено.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Недостигът на време! Искам да направя много повече неща, отколкото мога да събера в денонощие от 24 часа и седмица от 7 дена. Убедена съм, че трябва да си поставяме дръзки цели и да имаме куража да сбъдваме мечтите си. Това поддържа духа ни млад и жив, прави ни истински, което значи и уязвими.

Дава ни възможност да грешим, но и да се учим от грешките си. Да израстваме.

Със сигурност има и други неща, които пречат. Но, не ми е интересно да се оплаквам и самосъжалявам. Каквото мога, се опитвам да променя. Там, където не успявам, се стремя да приложа съвета на Дейл Карнеги: „Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Днес биомедицинската наука е отишла твърде напред. И продължава да се движи със зашеметяваща скорост. Да, редица проблеми все още не са намерили своя отговор. И всеки намерен отговор на свой ред задава поне два нови въпроса. Но, това е двигателят на прогреса.

Някога цялото налично познание образно казано се е събирало в 2-3 книги, които са се предавали от поколение на поколение, преди векове по-късно някой светъл ум да внесе промяна. Сега учебници, а да не говорим за статии, от преди само няколко години вече са остарели.

За хората е нормално компютърът и мобилният им телефон да са претърпели абсолютна революция за последните няколко години, но са подозрителни към „прибързаните“ според тях събития в медицината, какъвто е случаят с ваксините срещу COVID-19.

Няма как да знаят, че зад този успех на науката стоят десетилетия упорит труд на хиляди учени, който просто е останал невидим за обществото.

И обратното, хората не разбират защо при бурното развитие на технологиите, все още не сме се преборили окончателно с раковите заболявания и редица други проблеми.

Един от хитовите въпроси из социалните мрежи беше (и все още е) защо срещу ХИВ все още няма ваксина, а срещу SARS-CoV-2 се появи с такава скорост. А тези два вируса са безкрайно различни и да ги сравняваме е все едно да сравняваме круши и мандарини.

Само да си припомним, че ХИВ се крие в генома на клетката, атакува клетките на имунната система, склонността му към мутации е в пъти по-висока от тази на SARS-CoV-2, инактивираните ваксини срещу ХИВ не работят, а атенюираните (отслабените) живи ваксини са прекалено опасни, за да бъдат използвани, липсват и подходящи животински модели за изпитването им.

Казано накратко – в биологията и медицината 1 плюс 1 не винаги е равно на две, а монетата има много повече от две страни.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

По няколко часа всеки ден. Без значение дали е събота или неделя, делник или празник, дали съм на работа или съм в отпуска. Защото вирусът не спи, но и науката също. Непрекъснато приижда нова информация.

В края на януари 2020 г. написах статия за коронавирусите, която излезе в началото на февруари във вестник „Добруджанска трибуна“. Публикациите за SARS-CoV-2, които открих, докато я подготвях, се брояха на пръстите на двете ръце.

Сега разполагаме с лавина от статии, каквато и ключова дума да напишем ще излязат многобройни заглавия. Отделна тема е дали в тях го има точният отговор на въпроса, който ни вълнува в момента. Защото колкото и парченца от мозайката да сме намерили, пълната картина все още не е подредена.

Често, за да напиша една дума, проверявам десетки материали. Стремя се да съм максимално обективна, постоянно се питам – така ли е наистина, възможно ли е да има и друго обяснение, съществува ли и различно решение. И търся, докато не си задоволя любопитството в максимална степен. Актуализирам данните буквално до последната секунда.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Това защо специалисти в дадена област понякога изказват доста противоречиви мнения и дават разнопосочни съвети. И хората идват и питат: „Професор Х каза едно, но професор Y казва съвсем друго. Аз на кого да вярвам“. Науката и медицината се основават на доказателства.

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти.

Затова при такива колебания препоръчвам хората да си „сверяват часовника“ с официалните становища на здравните институции. Зад тези становищата стои трудът на не един и двама доказани експерти, стои авторитетът на институции, които носят отговорност за решенията си, за живота на всички ни.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Пандемията донесе много болка и страдание, отне милиони човешки животи, нанесе щети на всички сфери на живота ни. За мен тя е преди всичко криза на духа. Изправи ни на изпит, подложи ни на изпитания, разкри най-доброто, но и най-лошото във всеки един от нас.

Загубата на доверие към хора, които сме си мислели, че познаваме и сме уважавали, е едно от най-разочароващите събития, от нещата, които най-силно нараняват.

Мен лично ме разочарова разделението на хората, противопоставянето – това е последното, което ни трябва. Защото всички сме в една и съща история и ще продължим да бъдем заедно и след приключването на пандемията.

И, защото в крайна сметка всички искаме едно и също – да сме здрави, успешни и щастливи. Защо тогава се „губим в превода“ – заслужава си да помислим по този въпрос. И да се научим да говорим един с друг, а не един на друг. Но, точно пандемията ме срещна с ярки, интерeсни и силни личности, дари ме с нови приятели.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

За нас, както и за всички останали хора, това е една необичайна ситуация, която определено ни извади от „зоната ни на комфорт“.

Точно близките хора и приятелите помагат да посрещнем предизвикателствата. За пореден път осъзнахме колко сме свързани помежду си.

Но за мен пандемията е не само препятствие, а и възможност. Възможност да се поспрем и поогледаме, да се запитаме дали сме това, което искаме да бъдем; дали това са хората и нещата, които искаме да имаме в живота си.

Не е ли време да натиснем бутона на промяната, за да се върнем към „личната си легенда“. Изключително ценен житейски урок.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Ако зависи само от желанието ни, пандемията би приключила веднага, буквално на секунданата. В реалния живот обаче, нещата, които се случват, са производни на редица фактори, в това число и на нашето поведение.

И тук вече сценариите започват да се различават. Великобритания премахна ограниченията в края на юни 2021, от 10 септември 2021 и Дания се връща към нормалния си живот. И в двете страни властите са преценили, че високият процент ваксинирани хора им позволява да направят това. Със сигурност ще ги последват и други държави.

Разбира се, уговорката е, че при промяна на ситуацията, ако вирусът отново застраши обществото, мерките може да се завърнат.

Там, където нивото на защитените хора (в резултат от ваксина или естествена инфекция) е по-ниско, вирусът ще продължи да налага ограничения и да диктува правилата на играта.

Ако не успеем да ограничим разпространението му, той ще продължи да се изменя, което в някакъв момент може да доведе до поява на нов щам – т.е. на такъв вариант на вируса, срещу който имунитетът, изграден от инфектиране с предишни варианти или ваксина, вече да е напълно безсилен. И тогава ще трябва всичко да започне от самото начало…

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Чета книги – те са мъдри и верни приятели, които никога няма да ни изменят. Правя всичко възможно, за да намеря време за тях, колкото и трудно да е това. В чантата ми винаги има книга, в случай, че се наложи да чакам дълго превозно средство или на опашка.

Харесва ми да слушам хубава музика и да се разхождам, буквално да се „загубя“ из малки улички или широки булеварди, да откривам непознати места, включително в София – градът, в който живея откакто съм се родила. Обожавам пътешествията и изгарям от нетърпение светът отново да бъде изцяло отворен, за да посетя нови и екзотични места.

Обичам да пиша приказки и кратки истории (нямам време за по-дълги), споделянето с белия лист неведнъж ме е изваждало от трудни моменти, подсказвало ми е решения.

Най-важното за мен си остава това да съм с близките си хора.

Какво е Вашето послание към хората?

Да сме съпричастни и отговорни, да преминем достойно през изпитанието, което ни е изпратила съдбата. Да не забравяме, че животът е най-голямата ценност, а науката е най-мощният ни съюзник. Да се вслушваме в уроците, които ни дава природата и да си дадем шанс да станем по-мъдри и по-добри.

Да помним, че всичко, което правим, се случва пред очите на децата ни, на поколенията, които идват след нас. И с действията или бездействията си ние чертаем тяхното бъдеще. А към него трябва да се върви с много любов и надежда.

Благодаря Ви за това толкова задълбочено и топло интервю, желая Ви здраве за вас и близките Ви и времето да Ви стига за важните за Вас начинания!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s