Днешното интервю в рубриката „Хора на разума“ е посветено на един „ветеран“ в борбата с дезинформацията и антиваксърството като течение. Неговите анализи често изпреварват тези, които след това виждаме от експертите в страната ни. Лично аз се радвам, че наскоро се завърна, след 17 години пребиваване в друга страна, макар че той винаги е присъствал тук с разума си.
Представете се накратко.
Боян Юруков – технически ръководител съм в IT хъба на голяма германска банка, занимавам се доста с отваряне на данни и представянето им по разбираем начин, както и промотирането на идеята за този вид прозрачност по подразбиране.
Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?
Най-лесното е да се каже да използват здрав разум, но когато човек е достатъчно облъчен от фалшиви новини, разумът започва да сочи в тяхна посока. Това, което изглежда логично на едни, се струва абсурдно на други.
Затова най-важното е да осъзнаваме докъде се простират собствените ни знания и способности да разберем нещо и да преценяваме дали ответната страна е достоверен източник или не. Това е добра отправна точка.
Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?
Една интересна теория в тази посока е отдалечаване на науката от интуитивното. Вече не гледаме звездите и да си въобразяваме неща, а изпращаме сателити да измерват невидими вълни. Същото е в медицината. Повечето хора имаме огромен проблем да боравим с вероятности и нюанси. Отделно сложните решения и разграничение между лекуване на индивид и големи групи от хора.
Всичко това, смесено с нуждата от точни отговори в лицето на една непонятна дори за лекарите ситуация, създава голяма несигурност, а от там хората се хващат за какъвто и да е лесен и конкретен до крайност отговор, дори да е обективна глупост.
Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?
Образование. При това далеч не само в училище, а ежедневно от екрана, от взаимоотношенията ни, от работата ни, от политическото говорене. Сега всичко се претупва колкото да се отмене някой документ.
В медиите и политиката пък по-скоро навлизат повече фалшивите новини и търсенето на сензации с цел краткотрайна публичност. Липсва отговорност пред общественото здраве и тя е споделена сред всички публични личности.
Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?
Опитвам се с аргументи най-вече. Ако не стане – с примери и сравнения.
Показвам разликите с „как е било преди“ и често се налага да оборам заблуди за „натурални храни“ или колко здрави са виждаш ли били децата тогава.
Хората често разчитаме на личния си опит повече отколкото на науката и това довежда до комични, а понякога и опасни ситуации.
Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?
Липсата на пряк контакт с хората. Пандемията помогна на много компании да разчупят стила си на работа.
В същото време обаче разговорите лице в лице си остават незаменима част от всяка дейност. Не е нужно да си от 9 до 5 понеделник до петък на съседни бюра, но екипът става такъв чрез пряк контакт.
Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?
Епидемиологията. Всъщност, често е неразбираема и за доста с медицинско образование. В нея са заложени много статистически модели, компромиси и анализи, които са далеч от интуицията и образованието на повечето.
Затова имаме лични лекари, например, които се изказват с непонятни доводи как се разпространява пандемията и какви мерки следва да се взимат. Опитът как се лекува един човек се различава много от това как се лекуват 1000 или милион.
Тук е пресечната точка между медицината, математиката, а и все повече IT и рядко има хора, които разбират достатъчно и от трите, за да разберат резултата.
Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?
Твърде много.
Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?
Колко важна е методологията на събиране на данните и как нещо, което изглежда ясно и конкретно може да се окаже изключително размито и подвеждащо, ако например не са взели добра извадка, ако въпросите са подвеждащи или ако не са изчистили данните от грешки.
Затова научните трудове минават peer-review – за да се хващат такива грешки и да се проверява статистическата им значимост.
Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?
Липсата на всякакво желание, подготовка или чувство за отговорност на сериозна част от политици, медии и обществени личности да убедят населението ни да се ваксинира, да успокоят страстите и притесненията и да покажат, че не само е безпасно, но и важно за цялото общество и икономиката ни като цяло.
Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?
Когато затваряха училищата и трябваше да се учи от вкъщи. Училищата следва да са последното нещо, което затварят, но лобизмът кара кабинет след кабинет да прави глупости.
Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?
Пандемията като събитие ще свърши, когато страните от Африка и Южна Азия постигнат достатъчно ниво на имунизация. До тогава ще изскачат нови и нови варианти, срещу които ще започваме борба почти от нулата.
Краят на пандемията обаче не значи края на този вирус или трайните негативни поселедици върху здравето на дори тези, които са го карали леко. В следващите поне 20 години тепърва ще виждаме ефекта от сърдечните проблеми и последващи вълни.
Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?
Отварям данни, анализирам и ги визуализирам.
Какво е Вашето послание към хората?
Ваксинирайте се и се замислете колко надеждни са източниците им на информация независимо колко логично им звучи поредната скандална новина.
DrVelikova 