Представям Ви Цветина Петрова – един от основателите на Родители за безопасно образование. Тя и нейните съмишленици вече повече от година са ангажирани с каузата да осигурят дистанционно обучение по избор, безопасни условия в училище и добро образование на децата.
Представете се накратко.
Цветина Петрова, по образование към Балканист, като интереси – световно изкуство и култура. Един от основателите на Родители за безопасно образование.
Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?
Потокът от информацията е изключително голям, хаотичен и объркващ хората. Това ги прави несигурни и податливи на фалшиви новини.
Критичното мислене е водещо. Но то трябва да бъде основано на официална научна информация.
Оказа че, че в България има авторитети, които абсолютно целенасочено и самодоволно от самото начало на пандемия до този момент не спират да тиражират откровени лъжи.
Това е един ужасяващ политически трик и средство за постигане на лични цели. На цената на човешки животи.
В нормалните общества, които ценят живота, за които здравето е от първостепенно значение, това или не се случва, или ако се случи се предприемат адекватни мерки срещу такива лица.
Категорично, доверието трябва да бъде дадено на хората, които работят с официална, научна информация, които не се крият от неудобни въпроси, които са доказани експерти, хора на истинската наука, а не на съчинения във Фейсбук, партийно събрание или на маса с приятели.
Хора, които със средствата на знанието, анализа и данните успяват да докажат дадено твърдение или съответно да опровергаят друго, като ползват само достоверни източници и емпирично доказани информация. Доверявам се на опита, на разума. Вярвам на тези хора, които правят всичко възможно, за да бъде опазен живота и здравето. Които имат правилно подредени приоритети.
За които човечността не е само красива дума в книгите, а нещо което ги води по пътя им. Не вярвам на измислени герои.
Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?
Причината за това е изключително тъжна.
Оказа се, че българският народ има впечатляващо ниска функционална грамотност, не умее да прави причинено – следствени връзки, не желае да разсъждава, приема онази информация, която лесно може да обработи, която кореспондира с неговата представа за живота и която не нарушава битието му.
Значителна част от обществото няма елементарни научни познания, не се интересува от нищо, което е извън кръга на неговия личен живот и ежедневие, не желае да се образова, не обича нищо да го изкарва извън комфорта му и навиците, независимо че то може да бъде полезно за него.
За мен е по-интересен фактът, че много интелигенти хора се оказаха подвластни на фалшивата информация. Интелигентният човек е критичен, задава въпроси, търси отговори, твърде често е и скептичен. Той често подлага под съмнение фактите, търси различните ракурси на един въпрос. Когато обаче към интелекта се добави и голямо его, това затруднява обективността.
Твърде често интелигентни хора в България имат изключително висока самооценка. Те смятат, че разбират от абсолютно всичко, че компетентността им е всестранна, че имат правото да подлагат под въпрос дори доказани авторитети, доказани данни и факти. А това е доста тъжно.
Защото, ако искаш да си купиш картина – ще отидеш при художник, ако искаш да слушаш музика – ще отидеш на концерт, ако искаш да знаеш повече за науката – ще питаш учен. Ако имаш нужда от лекар – отиваш на лекар. Толква е простичко.
Твърде често тези хора смятат, че светът е съставен от простолюдие, което може да бъде манипулирано и контролирано от по-висока инстанция. Респективно, те като висок интелект смятат, че трудно биха могли да се повлияят от такава спекулация. Защото са различни, защото свръх-разумът им принадлежи – според тях.
В част от случаите те са самовлюбени и себични, никой не може да стои по-високо от тях и никой няма правото да им казва какво трябва да мислят и как да действат в определени ситуации и условия.
Възприемат себе си като нестандартни, като бунтари и затова търсят причинно-следствени връзки там, където ги няма. А очевидните такива им се струват твърде елементарни за високото ниво на интелекта и възприятията им. И най-вече егото.
Твърде често тези хора стигат до висините на егоизма и себелюбието до такава степен, че спират да виждат другите, забравят какво е съпричастност, забравят какво е сърдечност.
Собствената им представа за свръх-интелект заличава човечността и разума. Тези хора попадат в капана на собствените си илюзии и представи за самите себе си. Те приемат свободата като висша ценност и оставят по пътя други такива като човеколюбие и грижа за ближния.
Смятат, че тази свобода е отредена за хора като тях и те са призвани да дават отпор на всяка форма на ограничаването й. Дори и това да струва човешки животи.
В общи линии, голяма част от българите се оказаха подвластна на конспиративни теории.
Вероятно защото същите тези хора отказват да приемат реалността, тъй като тя е твърде шокираща за тях, не могат да се адаптират и са склонни да приемат всяко друго обяснение, което им се струва по-лесно достъпно /макар и да звучи нелепо/, по-приемливо, по-логично за самите тях.
Обяснение за реалността, което ще ги държи здраво вързани към света, който те познават, независимо от това, че същия този свят се променя. Те търсят и приемат само това, което се доближава най-много до тяхното желание за познатото, удобното, сигурното.
Само че в природата оцеляват по-силните, по-адаптивните. Оцелява разумът, който върви заедно с емпатията.
Разбираем е донякъде отказът от приемане на реалност, ралична от познатата. Но това изадава единствено и само незрялост, страх и първичност, от които самите вярващи в конспирации твъре много се плашат.
Затова решават да назовават първичността си с думи като „прозорливост“, „разум“ и „свобода“. Което само по себе си е крайна заблуда, водеща в този случай до човешки жертви.
Вярата в конспиративни теории, анализи на фалшива информация, тиражиране на невероятни „факти“, които уличават едни или други в действия срещу човечеството, хаотичното говорене на ненаучни данни, цитирането на недостоверни източници, съдържащи манипулативна и лъжлива информация са верния път към самозаблудата.
А всички, които стоят в основата на дезинформацията, при това съвсем целенасочена имат сериозни човешки дефицити.
Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?
Този процес е изключително важен и необходим и трябва да започне да се случва сега, защото пандемията показа, че обществото има много ниска здравна култура.
На първо място е семейството, което трябва да зададе основата. Не може в първи клас те първа да се учим как се мият ръце и кога, защо не трябва да кашляш в лицето на съучениците си, защо когато си болен, трябва да се лекуваш у дома.
След това идва здравното образование в учебните заведения. То трябва да е част обучителният процес при децата още от детската градина. Необходимо е да бъде представен по достъпен начин, с примери.
Децата са интуитивни и поемат информацията много бързо стига да е представена достатъчно практично, ясно и точно и да бъде съобразена с това, че днес те имат други интереси, имат друга комуникация, други потребности, просто защото живеем в 21 век.
Всяка информация трябва да е бъде подходящо поднесена за съответното поколение. В това няма нищо страшно, напротив, полезно е, защото така помагаме на децата да живеят по-спокойно в тези странни години.
Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?
Говоря с емпирични и научни факти. Понякога просто се отказвам, защото правя всичко което е по силите ми, но не мога да променя света, а света може да унищожи мен.
Съвсем наскоро дори ми се наложи да взема важно решение, поради крайно неразбиране на проблема с пандемията.
Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?
В борбата за дистанционно обучение по избор, стриктни противоепидемични мерки и ваксини абсолютно невъзможно се оказа да убедим хората, че всичко това спасява животи.
За съжаление безумията на потока от фалшиви новини е проникнал абсолютно навсякъде и това води да още по-безумни желания от страна на обществото.
Не може да правим, каквото си поискаме, не може да не се ваксинираме, да не спазваме мерките, не може при тези условия да оставим училищата да се превърнат в огнища на зараза. Не може, защото това струва животи.
Ето това е най-трудното в работата ми – да убедя хората, че това което казам е реалността, при това базирана на наука и опит.
Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?
Трудно е да се каже, защото хората с немедицинско образование са или „Аз знам всичко, ще се лекувам с ракия, чай и люти чушки“, или търсят помощ когато е необходимо, защото вярват на науката, а не на магии, чайчета и илюзии.
Първият подход е грешен. Не е необходимо да разбираме от всичко, затова има експерти, затова има лекари. Просто трябва да бъдем разумни и да прави това, което трябва, а не което пише в хороскопи или съновници.
Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?
За щастие, общувам с прекрасни хора, които веднага мога да попитам и да намерят точните достоверни източници.
Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?
Подозирам, че вече всичко. Зависи от хората. На едни е трудно да се обясни защо трябва да се ваксинират, на други защо трябва да носят маски и да не се събират по купони, трети – защо дистанционното обучение е необходимо.
Има такива, на които нито едно от тези неща не може да се обясни, защото не ги интересува, защото четат компрометирани лица, информацията им е крайно грешна, защото „разбират от всичко“.
Оказа се, че е трудно да се обясни на населението и на част от представителите на властта какво е дистанционно обучение в общия случай и какво е дистанционно обучение по избор.
Безброй пъти е говорено по тази тема, стига да има желание отсрещната страна не само да чуе, но и да разбере.
Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?
Хората. Липсата на съпричастност. Липсата на човечност. Това, че все още има хора, които се смеят на нечия трагедия. Невъзможността да се проведе конструктивен диалог.
Това, че доказахме, че сме невежи и лоши, но пък за сметка на това сме агресивни и имаме огромно его.
Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?
Цялата пандемия. Трудностите и днес продължават. Живеем в едно общество, зависими сме един от друг, но докато едни ги е грижа и правят всичко по силите си, за да помагат, други проявяват абсолютно безхаберие и цинизъм. Всичко е трудно.
Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?
Не мога да отговоря. Страхувам се, че няма да се справим скоро.
Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?
Кино. Обожавам киното. Разпускам с изкуство – арт инсталации, фотографии, картини, музика, много музика. Почивам си с виртуални пътешествия по света – природни и исторически, артитектурни, културни забележителности. Чета за Среднокевовието, Космоса.
Какво е Вашето послание към хората?
Бъдете хора – бъдете разумни, бъдете човечни. Никос Казандзакис казва: Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.“
DrVelikova 