Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Д. Томас

Запознахме се с Ради Наков на една научна конференция за глутеновата ентеропатия през 2014 г. в Амстердам, Холандия. Бяхме отишли голяма група български учени – основно гастроентеролози и аз, представяхме постери.

След това бяхме на още много конференции по света и в България. Самият Ради постави началото на асоциацията Млади гастроентеролози, той беше в основата на поредицата конгреси за млади гастроентеролози. Бих казала, че това бяха най-забавните научни форуми, проведени в приятелска среда, с висока академичност, истинско удоволствие! На тях се запознах с останалите колеги на Ради в областта на гастроентерологията, в която работех и аз поради дисертацията ми.

Първото ми медийно интервю беше за Medical News. Научи ме на много неща и ми даде ценни съвети за медиите, блог статии, как се пишат новини, как се създават научни организации.

Той ме беше номинирал за наградата на Дарик “40 под 40” в категория медицина, която спечелих тази година, помагаше ми да кандидатствам и да вляза в Talented Pool на UEG и т.н. Когато отличиха мой научен постер на конференцията за хронични чревни заболявания ECCO в Барселона през 2015, той веднага го отрази в Medical News. Никога няма да успея да ти благодаря за всичко!

А колко статии сме написали заедно, колко проекти за тези 7 години приятелство… И имахме още много идеи, много започнати неща. Дори в болницата Ради пишеше, помагаше на пациенти, мотивираше колегите да продължават в тези трудни месеци. Преизпълваше всяка минута със съдържание, със смислено занимание. Когато работеше – работеше много, когато почиваше – умееше да се забавлява. Ценеше живота!

Той беше такъв Човек. Научи ме да се целя нависоко, да не се страхувам да кандидатствам за всякакви неща, колкото и амбициозни да са. Е, опита се да ме научи да съм по-дипломатична, но не успя. Ради нямаше врагове. Няма човек, с който да се е срещнал, и да е оставил лошо впечатление в него. В момента виждаме как буквално целият свят, който го е познавал, скърби за него.

Тази загуба е огромна. За родителите му, които познавам и безкрайно уважавам. За съпругата му дори не мога да си представя какво преживява. За приятелите и колегите, сред които се считам и аз, смазани сме. Знам само, че беше обичан и ценен.

Загубата е и за България, за българската медицина, гастроентерология, наука. Той успя да промени това как другите държави гледат на страната ни в областта на гастроентерологията и не само. Той увличаше и мотивираше хората около него с неизчерпаем ентусиазъм. Клише е, но за него беше вярно.

“Ще се боря”, каза, и го направи. Аз нямаше да съм толкова силна. Дори се шегувахме с болестта, а тя беше страшна.

Има една книга, която често препрочитам – “Кой ще заплаче за теб, когато умреш”. Всички, приятелю… Обичаме те и ни липсваш! Ако можех да си пожелая нещо, то е да си още тук сред нас! А ако трябва да е друго, то се надявам поне наполовина толкова хора да съм докоснала приживе, както ти го направи!

Не искам да казвам “светъл ти път”, защото той беше озаряващ, тук на земята. Все още не мога и не искам да повярвам, че те няма.