Д-р Стоян Монев: Само безсърдечните хора смятат пандемията за нормална ситуация

Представям Ви д-р Стоян Монев, човек на разума, изявен радател на науката още преди пандемията, на 36 години. Той е лекар по хуманна медицина, магистър по здравен мениджмънт, заклет преводач по немски, английски и български език и дългогодишен командир на отряд, както и одитор по качеството в системата на германската Гражданска защита и спешна помощ. Понастоящем работи като лекар в сферата на вътрешните болести в общо интердисциплинарно вътрешно интензивно и спешно отделение в една общинска болница в Източна Вестфалия в Германия.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Това е сложен въпрос, който заслужава дисертационен труд сам по себе си. Има много параметри, по които можем да се ориентираме за качеството на предлаганата информация с много голяма достоверност.

Ето само няколко от тях:

Първо – кой споделя информацията и каква информация той принципно споделя и дали всички или повечето му статии са с гръмки и провокиращи заглавия.

Второ – когато проверим информацията, да кажем с търсене в google, и я потърсим и на други езици трябва да си поставим и въпроса, дали я намираме и на други езици и ако не я намираме, дали наистина, след като е „истина“ можем да не я намираме на никой от основните чужди езици.

Трето – лицата, които я изказват, продават ли книги, хранителни добавки, предлагат ли платени консултации, участват ли в периферна политическа партия, целяща събиране на скандализирана електорална маса.

Четвърто – има ли консенсусна позиция на науката по дадената тема, т.е. каква е позицията на национално, федерално и международно експертно легитимираните организации по дадената тема.

Пример: Ако темата е за КОВИД 19 – каква е позицията на първите 10 по импакт фактор научни списания по света, каква е позицията на националните дружества по белодробни и заразни заболявания, каква е европейската и световна препоръка, както и тази на Центъра за контрол по заболяванията и на СЗО, а първите 10 водещи университета и здравни институции в света, като Харвард, Джон Хопкинс, Шарите и др.

В случая с КОВИД 19 всички те имат една и съща позиция по същество. Тогава четящият трябва да се замисли, дали всички те заедно и независимо едни от други грешат или пък някой депутат, кандидат-депутат или бивш депутат, търсещ известност не е активен дезинформатор.

Дали е възможно всички те да грешат и само специализиран по оводняване на деца с диария доцент на пенсионна възраст знае повече от тях и може те да грешат, а той да има право?

Тук се изискват базови познания от Теорията на вероятностите на ниво средно училище, не експертиза.

Пето – има ли източници и ако има, те видеа от youtube и колажи на лични блогове ли са или статии от научна международна актуална литература. Ако има източници, те какви са по качество – от двойно слепи рандомизирани децентрализирани изследвания ли са или някой си наблюдавал нещо при 56 пациенти и решил, че е направил общовалидно за цялата наука заключение.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Защото днес всеки е инфлуенсър.

Всеки има за по 15-30 Евро на месец неограничен семеен или групов достъп до интернет с камера и бърза връзка, както и с безплатни програми за обработка на видеа, снимки и текстове. Преди онзи, който е бил селският идиот или простак, не е имал арената и средствата да се показва по целия свят.

Днес ние имаме повсеместно информационно замърсяване и училището, за разлика от това във Финландия и в някои западни държави, не учи децата да проверяват източниците си и да не вярват на отритнати от науката дезинформатори, антиучени, сенилни или пресенилни някогашни учени.

Политиката в новите демокрации няма интерес от това критично население да вижда скритите цели зад отделните им действия и законопроекти, затова и политиката няма по същество интерес от това населението да разбира какво тя прави.

Хората пък предпочитат лесния път – винаги е по-лесно някой друг да е отговорен или виновен за собствения неуспех, няма нужда човек да си задава въпроси, които ще разтърсят собствените му бит и ежедневие.

Знаещият човек е доказано по-рядко щастлив, незнанието носи повече безгрижие, дори и щастие. Знанието е опасно, защото води до последици в поведението.

Много хора бъркат системното образование и енциклопедичните знания. Не е достатъчно човек да е прочел много книги или статии и да знае безсмислени исторически и научни факти, а е важно да има интердисциплинарната способност да прави логическите връзки за взаимодействия между тях.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Необходими са не само права, но и задължения, както и последствия от всяко едно действие. Здравната култура може да се повиши само със системно образование. В момент на девалвация на принципните ценности на едно общество, неговото образование, което е функция на обществото, също се обезценява и влошава по качество.

Промените в здравната култура не могат да се решат в сферата на здравеопазването, която е сферата на здравните услуги. Те трябва да се извършат първо на лично ниво и всеки да внимава, когато ходи на училище и в университет за базови явления, статистически зависимости и логически връзки между случващото се и последиците от него.

Аз не съм нито голям специалист, нито съм голям учен. И съм успял преди моите две специални и две висши образования, достъпни за всички хора, да се науча да разпознавам много бързо фалшивите новини и да имам базова здравна култура и без медицината, която съм следвал, т.е. всеки може, но се изисква усилие.

И ако някой не го полага въпросът е защо не го полага – ако не може, образованието може да му помогне, но ако не иска трябва да се мотивира да иска. Има положителна и негативна мотивация – със стимули и със санкции.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Като цяло моите приятели и семейство ме познават и знаят, че нито някога съм лъгал, нито си служа с алтернативни или псевдонаучни източници. Аз разказвам случилото се в ежеседмични разговори от първо лице, споделям им от мои семинари, доклади, обучения. След всичко казано няма как те да не се ваксират или да имат различно мнение.

По-далечни роднини, с които говоря много рядко или мои близки приятели също са изградили алтернативно мнение, понеже те в сферите си са много добри, но от епидемиология, заразни болести и от медицина като цяло нищо не разбират. Тяхното доверие в държавността и в медицината е толкова разтърсено, че никой не може да ги убеди да се ваксинират.

Натъжава ме и фактът, че мои приятели, учители, преподаватели ежедневно споделят фалшиви новини, които видимо подкрепят. Тях няма как да убедим, но при повечето не съм се и опитвал.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

В моята всекидневна работа най-трудното е, че дежурствата са винаги и всеки ден по различно време. От 17 години не спя по два дни в седмицата, тук изключение правят само четирите ми години в България, когато бе средно по един ден в седмицата.

След 14 часова нощна смяна се налага да спя през деня, след това нощта отново е безсънна и идва ранна смяна и така 17 години. Това оставя тежки здравословни следи и съм сигурен, че няма да продължа по този начин още много години, но до края на пандемията в следващите около 9 месеца ще удържа фронта, ако природата така е преценила, разбира се.

Другото трудно е, че по време на интензивно дежурство се обслужват много тежки пациенти и на всеки втори ден в ръцете ми умира неспасяем пациент след поне 60 минутна, често и 120 минутна реанимация.

В края на борбата за такъв един пациент целият екип (който често са две мед. сестри и аз само) трябва да се преоблече, защото е покрит във всички телесни течности на пациента. И след това да покани в стая за разговор семейството и да му съобщи, че близкият е починал.

Често неочаквано и изведнъж. Ежедневно се разиграват големи трагедии и въпреки усилията ни не можем да спасим всички.

д-р Стоян Монев, личен архив

Много натоварващо е, когато въпреки десетте ми часа недокументиран извънреден труд всяка седмица някой ми напише или каже, че един вид това с Ковид 19 е нормално и че няма нищо особено в ситуацията.

Тази ситуация обаче докара до бърнаут и до напускане много мед. сестри и колеги. Тя наистина е извънредна.

Представете си военен хирург в Мосул или в Кандахар – в неговите ръце са умрели по-малко хора, отколкото в моите. И досега всички са били само и единствено НЕваксинирани, ако са умирали от Ковид 19. Не знам що за безсърдечен и студен човек може да счита това за нормално.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Медицинската статистика и епидемиологията. Как се стига до кое заключение и как да се разпознават кои факти са качествени и кои не. Ревматологията също е непозната земя за повечето хора.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Всеки ден по 30 минути средно, т.е. около 210 минути на седмица.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

В момента безспорната полза от това да се ваксинират, която надвишава в хиляди пъти всички нищожни рискове, свързани с ваксинацията.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

На тази тема написах статия, към която Ви давам препратка: https://www.facebook.com/dr.monev.bg/photos/a.116131216695550/294026298906040/

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Това бе моментът, преди да се ваксинираме, докато виждахме как колеги и познати стават обект на интензивната медицина и хора, с които съм работил рамо до рамо лежат на легло в интензивното отделение, за което аз съм отговорен.

В момента много трудно възприемам и факта как имаме най-тестваните и най-сигурни и свръхдобри ваксини в историята на човечеството и как е възможно в по-неразвитите общества те да срещат такава голяма съпротива.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Нямам лично мнение. Когато 90% се ваксинират или преболедуват.

Тук трябва да се каже и че, ако се чака по естествен път това да стане за България това ще са още поне две години, с ваксинация за два месеца.

Ще дойде и моментът боледувалите от алфа-варианта или от италианската или от британската мутация да се заразяват отново, защото в България те няма да са си поставили бустерна доза (каквато има при всички други ваксини).

И плочата ще се завърти отново. Хората или ще се ваксинират, или ще боледуват.

Докато този процес приключи ще има и пандемия. В много развити западни държави вече започнаха да се връщат към нормалността. Те направиха нужното, ние още се вайкаме.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Моето хоби е много необичайно. Аз се занимавам през свободното си време с повишаване на квалификацията на наши лекари, преди всичко на езиковата, с подпомагане на студенти да следват медицина в България, както и с данъчно-правни въпроси, което е мое хоби, достигнало вече полу-професионален характер.

Другото е дейността ми в Гражданска защита, където имам чин и униформа, но там се включвам само при големи бедствия или нужда от извънредна помощ. Но при около 55-60 часа в и около болницата на седмица не ми остава много време за това мое хоби.

Какво е Вашето послание към хората?

Бъдете спрямо другите такива, каквито бихте искали те да бъдат спрямо Вас. Спазвайте онези правила, които искате цялото общество да спазва. Помагайте на другите за удоволствие, дори и това да не Ви носи пари.

Благодаря Ви за това интервю, д-р Монев, бъдете здрав и всички Ваши близки!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s