Петър Велков: Темата за здравето може да бъде инструмент за манипулации

Представям Ви Петър Велков, учител, експерт и доброволец в кризата.

Представете се накратко:

Петър Велков, учител по математика и експерт по управление на кризи.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Много е важно откъде идва информацията. Да проучат първо коя е медията. Понякога дори от самото ѝ име може да ни светне червената лампичка. Кой е източникът? Коя е личността, ако идва от човек? Дали информацията идва от водеща здравна организация с официален източник; дали дадената информация е подкрепена с линк към научно изследване; на какво се базира? Да разгледат стари позиции и споделяния от съответния източник.

Трудно е, но в днешно време можеш да провериш много неща, за да си сигурен, че те са истински. По линия на снимките отново дали са истински. Напоследък нашумяха много снимки от стари митинги, концерти, протести и събирания, които се приписват на сегашни протести срещу ваксини и мерки.

Google Lens е едно страхотно приложение за телефон, което ако му покажете дадена снимка, то ще намери откъде реално е тя. Така ще видите колко много фалшиви новини се появяват ежедневно в медиите и в социалните мрежи.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Здравето е тема, която когато някой се заиграе с нея, провокира реакция. Понякога защитна, понякога дори отричане на реалността, но винаги провокира интерес. Тя е важен инструмент за манипулация на хората!

А колкото и на човек да му е мило личното здраве, то реално в нашето общество здравето не е ценност – нито през настоящия период, нито през последните десетилетия, съдейки на база здравния статус и липсата на профилактика.

Оглавяваме повечето негативни класации за здравословно състояние.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Образование. Колкото е лесен отговорът на този въпрос, толкова е и труден за реализиране. Това е ключът към почти всички проблеми у нас. Трябва да се инвестира в него. Още от малки на децата трябва да е осигурено качествено образование. Практически ориентирано в развитие на ключови умения и нагласи. Плодовете от това можем да видим най-рано след 5 до 12 години.

Плюс здравнообразователни кампании за повече информираност и насърчаване на профилактиката от страна на работодателите и медиите. Така ще се минимизират недостатъците и в момента, ще се запълнят някои дупки. Колкото и да е трудно! Това може да стане с целенасочена политика от страна на държавата и бизнеса.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Опитвам се да бъда максимално спокоен. Комуникацията с най-близкото обкръжение е най-трудна.

Важно е да чуеш отсрещната страна, да споделиш, че я разбираш, НО точно в този момент да си максимално подготвен да атакуваш емоционалните страхове с рационални и добре подготвени аргументи.

Разбира се, това е когато говоря за моето обкръжение, което е един “балон“ на здравомислещи и до голяма степен критичномислещи хора.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Трудно е да запазиш самообладание в цялото това състояние на безкритичност, функционална неграмотност, масово разпространение на конспирации и ненаучни теории. Трудно е сред простащина и циничност спрямо човешкия живот да запазиш нормален тон и уважение, да опиташ да намериш пътя към всеки.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

За съжаление, не мога да кажа коя е най-неразбираемата.

При нас Дънинг-Крюгер ефектът е на потресаващо високи нива. Средното ниво е много ниско, а претенциите за разбиране от всичко от всеки, за експертност по всяка тема, гарнирано с висока себеоценка, е на потресаващо ниво.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Последните две години отделям огромна част от личното си време. Пропуснах рождените дни на най-добрите си приятели и роднини, за да опитам да помагам на обществото по различни начини. Доброволчество организационно и на терен, четене, синтезиране и комуникиране на вярна и проверена информация…

Всичко това ми коства страшно много време и усилия. Тъй като аз съм зверски професионалист, не позволявам тази дейност да пречи на обичайните ми професионални ангажименти. Съответно всичко което правя, е за сметка на свободното лично време. Или пък не поемам професионален проект, който ще ми предостави лично удовлетворение, финансови приходи и професионално израстване. Само и само, за да продължа с обществените каузи.

Дали си е струвало и струва? Не знам… Все повече се демотивирам, но не мога да стоя безучастен когато обществото ни затъва. Моята непоносимост към цинизма, неправдата, манипулациите и популизма е огромна и не ми дава мира.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Падението, до което достигнахме като човеци и общество. Знаех, че сме на дъното по много класации на функционална грамотност. Знаех, че нивото у нас е ниско, но въпреки това бях изненадан колко много се вярва в конспирации и се отричат научни данни и факти.

Изненадата ми дойде от именно хора, които уж са с образование, с позиции, с реноме и с големи претенции. За съжаление една огромна част от тях дори не издържаха и не оцветиха лакмуса за професионализъм и научна грамотност по време на пандемията…

А най-съм разочарован от липсата на емпатия и че у нас човешката трагедия не значи нищо. Човешкият живот е едно нищо, а загубим ли човешкото, то всяко друго нещо губи своя смисъл…

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Моментът, в който вуйчо ми, баба ми (на почти 90 години) и майка ми се заразиха с Ковид от човек, който е ходил на работа със симптоми. Тогава беше и първата сериозна вълна у нас. Аз бях заринат с питания и молби да помогна на стотици хора, а в същото време трябваше да запазя самообладание, за да помогна на най-близките си. Да не загубя професионализма в работата си и във всички каузи, с които се бях заел.

По същото време създадохме и Фонд за децата на герои (за деца на учители и медици, загубили битката с Ковид-19). Това е възможност да помоля всеки, който има възможност, да помогне в тази кауза!

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Ще свърши когато направим няколко неща – масова ваксинация на 95+ процента, строги мерки до падане на нива близки до 0. След това непрекъснато тестване, проследяване и спазване на елементарни мерки. Ключова мярка е носенето на висок клас маски на закрито.

Всичко това трябва да се случи на глобално ниво или строги мерки на вход и карантина на границите при тези, които го наложат. Изключително тежка задача от обществена и политическа гледна точка, но и въпросът също е тежък, сложен и многопластов.

Какво е Вашето послание към хората?

Посланието ми е да бъдем повече Човеци! Малко повече смирение, мисъл за другия, повече доверие в науката, повече усилия да направим светът по-добро място с личен пример и с дела, а не с празни приказки. Да изпълним първо задълженията и отговорностите си като граждани, а после да търсим правата си. Заедно можем много!

Благодаря Ви за интервюто и бъдете здрав!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s