Представям Ви Петър Велков, учител, експерт и доброволец в кризата.
Представете се накратко:
Петър Велков, учител по математика и експерт по управление на кризи.
Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?
Много е важно откъде идва информацията. Да проучат първо коя е медията. Понякога дори от самото ѝ име може да ни светне червената лампичка. Кой е източникът? Коя е личността, ако идва от човек? Дали информацията идва от водеща здравна организация с официален източник; дали дадената информация е подкрепена с линк към научно изследване; на какво се базира? Да разгледат стари позиции и споделяния от съответния източник.
Трудно е, но в днешно време можеш да провериш много неща, за да си сигурен, че те са истински. По линия на снимките – отново дали са истински. Напоследък нашумяха много снимки от стари митинги, концерти, протести и събирания, които се приписват на сегашни протести срещу ваксини и мерки.
Google Lens е едно страхотно приложение за телефон, което ако му покажете дадена снимка, то ще намери откъде реално е тя. Така ще видите колко много фалшиви новини се появяват ежедневно в медиите и в социалните мрежи.
Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?
Здравето е тема, която когато някой се заиграе с нея, провокира реакция. Понякога защитна, понякога дори отричане на реалността, но винаги провокира интерес. Тя е важен инструмент за манипулация на хората!
А колкото и на човек да му е мило личното здраве, то реално в нашето общество здравето не е ценност – нито през настоящия период, нито през последните десетилетия, съдейки на база здравния статус и липсата на профилактика.
Оглавяваме повечето негативни класации за здравословно състояние.
Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?
Образование. Колкото е лесен отговорът на този въпрос, толкова е и труден за реализиране. Това е ключът към почти всички проблеми у нас. Трябва да се инвестира в него. Още от малки на децата трябва да е осигурено качествено образование. Практически ориентирано в развитие на ключови умения и нагласи. Плодовете от това можем да видим най-рано след 5 до 12 години.
Плюс здравнообразователни кампании за повече информираност и насърчаване на профилактиката от страна на работодателите и медиите. Така ще се минимизират недостатъците и в момента, ще се запълнят някои дупки. Колкото и да е трудно! Това може да стане с целенасочена политика от страна на държавата и бизнеса.
Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?
Опитвам се да бъда максимално спокоен. Комуникацията с най-близкото обкръжение е най-трудна.
Важно е да чуеш отсрещната страна, да споделиш, че я разбираш, НО точно в този момент да си максимално подготвен да атакуваш емоционалните страхове с рационални и добре подготвени аргументи.
Разбира се, това е когато говоря за моето обкръжение, което е един “балон“ на здравомислещи и до голяма степен критичномислещи хора.
Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?
Трудно е да запазиш самообладание в цялото това състояние на безкритичност, функционална неграмотност, масово разпространение на конспирации и ненаучни теории. Трудно е сред простащина и циничност спрямо човешкия живот да запазиш нормален тон и уважение, да опиташ да намериш пътя към всеки.
Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?
За съжаление, не мога да кажа коя е най-неразбираемата.
При нас Дънинг-Крюгер ефектът е на потресаващо високи нива. Средното ниво е много ниско, а претенциите за разбиране от всичко от всеки, за експертност по всяка тема, гарнирано с висока себеоценка, е на потресаващо ниво.
Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?
Последните две години отделям огромна част от личното си време. Пропуснах рождените дни на най-добрите си приятели и роднини, за да опитам да помагам на обществото по различни начини. Доброволчество – организационно и на терен, четене, синтезиране и комуникиране на вярна и проверена информация…
Всичко това ми коства страшно много време и усилия. Тъй като аз съм зверски професионалист, не позволявам тази дейност да пречи на обичайните ми професионални ангажименти. Съответно всичко което правя, е за сметка на свободното лично време. Или пък не поемам професионален проект, който ще ми предостави лично удовлетворение, финансови приходи и професионално израстване. Само и само, за да продължа с обществените каузи.
Дали си е струвало и струва? Не знам… Все повече се демотивирам, но не мога да стоя безучастен когато обществото ни затъва. Моята непоносимост към цинизма, неправдата, манипулациите и популизма е огромна и не ми дава мира.
Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?
Падението, до което достигнахме като човеци и общество. Знаех, че сме на дъното по много класации на функционална грамотност. Знаех, че нивото у нас е ниско, но въпреки това бях изненадан колко много се вярва в конспирации и се отричат научни данни и факти.
Изненадата ми дойде от именно хора, които уж са с образование, с позиции, с реноме и с големи претенции. За съжаление една огромна част от тях дори не издържаха и не оцветиха лакмуса за професионализъм и научна грамотност по време на пандемията…
А най-съм разочарован от липсата на емпатия и че у нас човешката трагедия не значи нищо. Човешкият живот е едно нищо, а загубим ли човешкото, то всяко друго нещо губи своя смисъл…
Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?
Моментът, в който вуйчо ми, баба ми (на почти 90 години) и майка ми се заразиха с Ковид от човек, който е ходил на работа със симптоми. Тогава беше и първата сериозна вълна у нас. Аз бях заринат с питания и молби да помогна на стотици хора, а в същото време трябваше да запазя самообладание, за да помогна на най-близките си. Да не загубя професионализма в работата си и във всички каузи, с които се бях заел.
По същото време създадохме и Фонд за децата на герои (за деца на учители и медици, загубили битката с Ковид-19). Това е възможност да помоля всеки, който има възможност, да помогне в тази кауза!
Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?
Ще свърши когато направим няколко неща – масова ваксинация на 95+ процента, строги мерки до падане на нива близки до 0. След това непрекъснато тестване, проследяване и спазване на елементарни мерки. Ключова мярка е носенето на висок клас маски на закрито.
Всичко това трябва да се случи на глобално ниво или строги мерки на вход и карантина на границите при тези, които го наложат. Изключително тежка задача от обществена и политическа гледна точка, но и въпросът също е тежък, сложен и многопластов.
Какво е Вашето послание към хората?
Посланието ми е да бъдем повече Човеци! Малко повече смирение, мисъл за другия, повече доверие в науката, повече усилия да направим светът по-добро място с личен пример и с дела, а не с празни приказки. Да изпълним първо задълженията и отговорностите си като граждани, а после да търсим правата си. Заедно можем много!
DrVelikova 