Имунната система е нашият защитник – нейната задача е да се бори срещу болестите и опасните нашественици в организма ни. Тя работи като първо идентифицира проникналите бактерии, вируси, гъбички или паразити, след което изпраща своите „войски“ – бели кръвни клетки – да унищожат както „враговете“, така и инфектираните тъкани.
Ето няколко интересни факта за имунната система – този толкова важен компонент на нашите организми.
1. Морска звезда ни разкрива колко древна е имунната система
Има два еднакво важни раздела на имунната система: вроден имунитет и придобит (адаптивен) имунитет. Вродената имунна система се състои от клетки и протеини, които винаги са готови да се борят с микроорганизмите на мястото на инфекцията. Придобитият имунитет се задейства, когато патогените успеят да преодолеят вродените защитни бариери.
Безгръбначните животни нямат придобит имунитет, за разлика от гръбначните. В края на 19-ти век обаче руският биолог Ели Мечников открива, че безгръбначните все пак имат вродена имунна система.
Една вечер през декември 1882 г. Мечников пронизал ларва на морска звезда с трън от роза. Когато изследва звездата на следващия ден, той открива множество малки клетки, които се опитват да погълнат тръна (Мечников е наблюдавал вроден имунен процес, наречен фагоцитоза).
2. Имунитетът е бил известен на хората още преди две хилядолетия
Първата ваксина била създадена в късния 18-ти век, но хората са били запознати със съществуването и важността на имунитета много преди това.
По време на чумата в Атина през 430 г. пр. Хр. гърците забелязали, че хората, които са преболедували веднъж едра шарка (Вариола), не се заразяват повторно с нея.
Оцелелите, според статия от 1998 г., публикувана в International Journal of Infectious Diseases, често били използвани да се грижат за болни от едра шарка.
През 10-ти век китайските лечители започнали да вдухват в носовете на здрави пациенти изсушени и стрити на прах струпеи на болни от едра шарка. Тези хора обикновено прекарвали много лека форма на болестта, а след възстановяването си имали изграден имунитет към нея. Тази практика се наричала вариолизация или инокулация след разпространението си в Нова Англия през 1700-те години.
3. Хората имат между 4,500 и 11,000 бели кръвни клетки във всеки милилитър кръв
Средният брой бели кръвни клетки – които са предимно имунни клетки – варира в зависимост от възрастта и пола. Въпреки това обаче броят им може да бъде намален или повишен в резултат на различни заболявания, което прави пълната кръвна картина рутинно изследване.
4. Адаптивната имунна система осигурява по-специализирана и специфична форма на имунитет
Патогените и бактериите не могат да правят разлика между специфичен и неспецифичен имунитет и обикновено биват уловени в сблъсък с адаптивните имунни клетки.
Имунната система може да бъде разделена на две главни части: хуморален имунитет и клетъчно-медииран имунитет.
Клетъчно-медиираният имунитет се състои главно от Т-лимфоцити и е отговорен за защитата на тялото срещу вътреклетъчни микроби (вируси). Това е един от най-важните факти за адаптивната имунна система.
5. Някои хора имат слаба или никаква имунна система
Филмът от 1976 г. „The Boy in the Plastic Bubble“ („Момчето в пластмасовия мехур“) разказва за човек с имунен дефицит, който бил принуден да живее в абсолютно стерилна среда, заради неспособността на организма му да се справи с каквато и да е инфекция. Макар че историята е художествена измислица, тежкият комбиниран имунодефицит (ТКИД) или „bubble boy disease“, е реално съществуваща болест, която засяга около 1 на 100 000 човека.
До скоро трансплантирането на костен мозък от съвместими родственици за донори е било единственото лечение за болните от ТКИД ((SCID), но понастоящем генната терапия също изглежда обещаваща възможност.
Превод и редакция: Весела Енчева
Медицинска проверка и одобрение: д-р Цветелина Великова
Референции:
DrVelikova 