Знаем, че имунната система има способността да реагира на потенциално опасни субстанции и микроорганизми, независимо дали са наши собствени или чужди за организма (вижте „Опасната хипотеза„).
Но какво се случва при поставяне на импланти?
Имплантация (лат.- „im“ – вътре, „plantatio“ – растение) е хирургична процедура, която включва поставяне на чуждо устройство или материал в човешкото тяло с терапевтични цели. Когато говорим за зъби, терминът „имплант“ се използва за изкуствения корен на зъб, който се имплантира в челюстната кост, с цел да замести липсващия такъв.
Всеки имплант, бидейки чуждо тяло за организма, в който е внесен, би трябвало да бъде отхвърлен от имунната система, според начина, по който тя работи. Дори малка треска може да причини локално възпаление и инфекция. В такъв случай е нормално да се запитаме какво се случва при поставянето на зъбен имплант?
Изненадващо имунната система не отхвърля зъбните импланти.
Защо?
Противно на интуитивните очаквания, като цяло зъбните имплантите биват приети от организма в 98-99% от случаите, като малкият процент неуспехи се дължи на неправилно поставяне, лоша хигиена, неспазване на показанията и противопоказанията за процедурата, недостатъчни професионални умения на специалиста, поставил импланта или безотговорно отношение от страна на пациента към процеса на лечение.
Факт е, че в ранните етапи на създаването на зъбни импланти, главна задача е било намирането на подходящ материал за изработката им, а именно такъв, който да не провокира имунен отговор спрямо импланта от страна на имунната система.
Множество научни и практически проучвания доказват, че титанът е възможно най-добрият материал за целта. Титанът е успешно използван за изработка на импланти, поради своята биоинертност, тоест този метал не взаимодейства неблагоприятно с биологичната тъкан.
Имплантите, изработени от титан, са доказали своята надеждност и гарантират дълъг срок на експлоатация на импланта. Нещо повече – титанът не само не променя своите качества през времето на употреба на импланта, но позволява повърхността му бъде обработена. Прави се грубо покритие с множество микро ямки (грапавини). Това създава отлични условия за успешната остеоинтеграция (бел. ред. – процес на приемане на импланта в костта).
Зъбните импланти успешно се интегрират с костта поради биоинертната природа на титана. Костните клетки не просто обграждат плътно импланта – те врастват и запълват грапавостта и микро ямките на повърхността на импланта.
Оказва се, че имунната система просто не „вижда“ титаниевия имплант и съответно не реагира на него по никакъв начин.
Когато се случи имплантът да бъде отхвърлен, имунната система е реагирала не спрямо него, а спрямо бактерии, навлезли в мястото на имплантация, което е предизвикало възпалителен процес около самия имплант (т. нар. периимплантит). За превенцията на усложнения и неуспех, от изключителна важност е да се спазват всички хигиенни норми, изискващи асептична среда на мястото, където ще бъде поставен импланта.
Импланти се използват не само в стоматологията, а също и за протези, присадки, при смяна на стави, корекции на гръбначни патологии, възстановяване на фрактури, в лечението на сърдечно-съдови заболявания и др. Всички те могат да бъдат разпознати като чужди тела и отхвърлени чрез клетъчни и тъканни имунни отговори. Тук също се използва „скриването“ на импланта чрез избор на биоинертен или биосъвместим материал.
По-новите стратегии изследват отблизо връзките между клетките на скелета и имунните клетки. Това цели създаването на нови биоматериали. Бъдещият дизайн на имплантите може да зависи от относително новата специалност остеоимунология, с изместване на акцента от имунно „избягване“ към имунно „препрограмиране“.
Превод и редакция: Весела Енчева
Медицинска проверка и одобрение: д-р Цветелина Великова
Референции:
DrVelikova 