Дейвид Бенет – 57-годишен мъж от Мериленд, е бил трансплантантиран на 10 януари 2022 г. от хирурзите в University of Maryland Medical Center. Бенет е страдал от сърдечно заболяване и не е имал никаква надежда: бил твърде слаб, за да бъде трансплантиран с човешко сърце, а лекарите вече били изчерпали всички възможности за лечение. Последната му надежда била да получи генетично модифицирано сърце, което е израснало в прасе. И той го получава.
„Или смърт, или тази трансплантация,“ казва Бенет в съобщение към пресата. „Искам да живея. Знаем, че това е като да стреляш в тъмното, но това е моят последен избор.“
Сърцето е било осигурено от Revivicor – компания за биотехнологии в Блексбърг, щата Вирджиния. Операцията е първата ксенотрансплантация, (трансплантиране на орган с нечовешки произход на човек) която е била завършена без да се наблюдава непосредствено отхвърляне на органа от организма.
Ксенотрансплантацията е позната от векове и е вълнуващо поле за изследвания за много учени, специалисти по биотехнологии. Има около 100, 000 души в списъка на чакащите за донор, според Health Resources and Services Administration. Всеки ден в САЩ умират по 17 човека докато чакат за трансплантация на орган.
Недостигът на органи в щатите кара учените да се търсят други варианти, чрез които проблемът може да бъде решен, като в същото време се спазват всички изисквания.
Лекарите от години трансплантират успешно сърдечни клапани от прасета, също така използват свинска кожа за присаждане на пациенти с изгаряния. Прасетата са предпочитани като гостоприемници за отглеждане на органи, заради краткия период на растеж – на прасето са му нужни само около шест месеца да „отгледа“ в себе си сърце с размерите на човешкото.
Сърцето, което получава Дейвид Бенет, е отгледано в прасе с генетични модификации, специално направени, за да променят така организма на прасето, че да се намали максимално вероятността от последващо отхвърляне на органа от човешката имунна система след присаждането. Това е доста често срещан проблем при трансплантациите на органи.
Учените модифицират десет гена на прасето, за да са сигурни, че отгледаното сърце ще пасне колкото се може по-добре на човешкото тяло.
Те блокират определени гени на прасето, които може да предизвикат силен имунен отговор в човешкия организъм. Тази реакция на имунната система може да доведе до отхвърляне на присаденото сърце. Генът на растежа също е дезактивиран, за да не позволи на сърцето да расте след имплантацията. Останалите модификации представляват вмъкване на някои човешки гени в ДНК на прасето. Те са били добавени, за да подпомогнат имунната система на Бенет да приеме органа по-лесно.
Макар че тази трансплантация е историческа крачка в науката, още е твърде рано да я определяме като пълен успех. Дейвид Бенет остава под наблюдение, за да може лекарите да са сигурни, че тялото му няма да отхвърли органа в по-късен етап. Все пак критичният период непосредствено след операцията е минал добре. Ще бъде изследвано и качеството на живот на пациента след операцията, тоест успеха на трансплантацията в дългосрочен план.
Този забележителен успех на хирургията поставя много етични въпроси.
Много хора остро се противопоставят на използването на животински части и органи. Защитниците на правата на животните твърдят, че животните заслужават да бъдат здрави, да живеят дълго, а не да бъдат просто инструменти за създаване на органи.
Ксенотрансплантацията не е за всеки от списъка на чакащите за органи. Някои хора ще я отхвърлят по религиозни или етични причини и ще предпочетат човешки орган пред генетично модифицирания.
Операцията на Дейвид Бенет е първата по рода си. Ще мине известно време преди Federal Drug Administration да одобри този тип ксенотрансплантация за широкомащабна употреба (ако изобщо го одобри). И все пак – с нея бе отбелязан вълнуващ напредък в животоспасителните органни трансплантации.
Превод и редакция: Весела Енчева
Медицинска проверка и одобрение: д-р Цветелина Великова
DrVelikova 