Колебание за ваксиниране срещу COVID-19 – резултати от проучването CoVAD с участие на български пациенти с автоимунни заболявания

Наскоро бяха публикувани данни от международното многоцентрово електронно анкетно проучване относно COVID-19 ваксините при пациенти с автоимунни заболявания и лица без заболявания (COVID-19 Vaccination in Autoimmune Disease, CoVAD study).

България е сред 80-те страни, взели участие в проучването, като над 200 пациента и здрави лица са се включили в първата анкета и до момента над 160 човека във второто. Благодарим на всички участници, включително за споделяне на анкетата с близки, приятели и роднини.

Прочети още »

Автоимунитетът след COVID-19 вероятно е свързан с вирусната имуносупресия

Загубата на имунна толерантност, която води до автоимунитет при инфекция със SARS-CoV-2, може би е свързана със загуба на толерантност към собствени антигени (автоантигени) поради временната имуносупресия, която се появява по време на заболяването, както и при възстановяване на имунната система след преболедуването.

Прочети още »

Ваксиниране при пациенти на имуносупресивна терапия

Тази блог-статия е превод и адаптация на Актуализацията на препоръките на EULAR от 2019 г. и 2021 г. за ваксинация при възрастни пациенти с автоимунни заболявания (АИЗ), в т.ч. автоимунни, възпалителни, ревматични болести, разработена от 21 експерти, включително пациенти, ревматолози, имунолози, специалист по инфекциозни болести и други, представляващи осем държави.

Прочети още »

Ваксини и автоимунитет

Хайде да поговорим за автоимунитета и ваксините с факти и цитати, а не с мнения. Потърсих публикувани научни данни за връзката между ваксини и автоимунни болести, за адювантите във ваксините, за безопасността на ваксините при пациенти с автоимунни заболявания, какви са най-новите препоръки за ваксиниране при тази група от хора, за анти-COVID-19 ваксините, и има ли светлина в тунела. Това са въпроси номер 1, които ми задават като имунолог.

Прочети още »

Влияе ли кърменето на имунната система на майката?

Ползите от кърменето за бебето са огромни и неоспорими. Възможно ли е кърменето да оказва краткосрочни негативни ефекти върху майката? Прочетете, за да получите отговор на този въпрос.

Прочети още »

COVID-19 и автоимунните болести: въпроси и отговори

Автоимунните болести са хронични заболявания, свързани с нарушена регулация на имунната система. Ето защо пациентите с такива болести техните семейства са притеснени за влиянието на SARS-CoV-2 върху здравословното им състояние.

Доскоро тази тема се дискутираше теоретично. Днес, обаче, има натрупани данни, които могат да отговорят на повечето въпроси, които пациентите с автоимунни болести имат.

Прочети още »

Th17 лимфоцити при системна склероза

Системната склероза (SSc) е автоимунно заболяване на съединителната тъкан, характеризиращо се с прекомерно отлагане на колаген в кожата и вътрешните органи, васкулопатия (засягане на кръвоносните съдове) и производство на автоантитела.

Прочети още »

Ревматоиден артрит и биологична терапия, свързана с Th17

Ревматоидният артрит (RA) е хронично възпалително автоимунно заболяване, характеризиращо се с възпаление на т.нар. синовиална мембрана във вътрешността на ставата (синовит) и разрушаване както на ставния хрущял, така и на костите.

В увреждането на ставите участват моноцити / макрофаги, цитокини, включително тумор некрозис фактор-алфа (TNF-α), интерлевкин-1 (IL-1) и IL-6, IL-17, IL-23 и други.

Остеокластите, или клетките, които участват в разграждането на костите, могат да бъдат стимулирани от цитокините. Например IL-17 насърчава разрушаването на хрущяла за сметка на производството на хрущял. Той също така действа локално върху остеокластите и синовиоцитите, като допринася за разрушаване на костите и възникване на синовит. IL-17 участва и в процеса на ангиогенеза (развитие на нови кръвоносни съдове) при RA.

В серума на болни от RA се открива IL-17, като колкото по-дълга е продължителността на заболяването в години, толкова са по-високи и нивата.

При RA се наблюдава и дисбаланс между Th17 и Treg клетките. Нещо повече, Th17 и Treg проявяват пластичност и могат да се превръщат едни в други. Това се наблюдава и при други автоимунни заболявания.

IL-6 са особено важни за диференциацията на Th17, затова анти-IL-6 терапията води до намален брой на Th17 клетките. Антителата срещу рецептора на IL-1 и метотрексатът (MTX), както и  анти-CD20 антитялото Ритуксимаб също намалява нивата на Th17 при пациенти с RA. IL-17-блокиращото антитяло е ефективно за облекчаване на симптомите при пациентите с RA и намаляване на скоровете за оценка на активността на заболяването (като ACR20 и ACR50). Систематични прегледи и мета-анализи доказват безопасността и ефикасността на анти-IL-17 моноклоналните антитела при RA. Secukinumab e анти-IL-17 моноклонално антитяло, което намалява активността на заболяването при пациенти с RА, които показват неадекватен отговор при лечение с TNF инхибитори в клинично проучване, фаза III. Но това наблюдение не е потвърдено от всички проучвания.

Анти-IL-23 антитялото намалява синовита и разрушаването на костите при експериментални животни. Анти-IL-17 и анти-IL-23 антитела имат подчертана ефективност и при анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит.  

IL-23 инхибиторът guselkumab, човешко IgG1 антитяло срещу субединица на IL-23, не доведе до значително подобрение при пациенти с дългогдишен RA, предполага се, че  IL-23 може да бъде ефективен само в началото на развитието на заболяването.

В заключение, Th17 клетките и тяхната пластичност играят решаваща роля в патогенезата на RA. Резултатите от анти-IL-17 терапията показват значителни различия при пациенти с RА. Необходимо е да се подберат пациенти с RА, които имат високи нива на IL-17, за да се постигне достатъчен ефект от прилагането на анти-IL-17 антитялото. Инхибирането на IL-17 може да бъде полезно единствено в началния или ранния стадий на RA. Изясняването на тези проблеми ще помогне за разработването на стратегии за разработване на нови и по-ефективни терапии.

Референции:

Chapter 2. The Role of Th17 Cells in Osteoclastogenesis and Rheumatoid Arthritis
(Yuki Nanke, MD, PhD, and Shigeru Kotake, MD, PhD, Institute of Rheumatology, Tokyo Women’s Medical University, Tokyo, Japan, and others)

Th17 Cells in Health and Disease – editor Tsvetelina Velikova, MD, PhD

Лекува ли се целиакията с хранителни добавки и въобще?

За запознатите с това заболяване хора въпросът може да изглежда странен. Известно е, че целиакията (глутенова ентеропатия) е автоимунно заболяване на тънките черва, което засяга целия организъм. Причината е известна отдавна – имунна реакция към безвредния по принцип белтък глутен/глиадин у някои хора с генетична предразположеност за развитие на заболяването. Лечението също е „благоприятно“ на фона на имуносупресиращата терапия при почти всички останали автоимунни заболявания – безглутенова диета.

Обсъждат се нови терапевтични възможности като „запознаване наново“ на имунната система с глутена, което може да стане под формата на ваксина или хапче. Трябва да се има предвид, обаче, че са необходими години, за да се обезпечи не само ефективността на една такава нова терапия, но и нейната безопасност. След това да се натрупват данни при пациентите с целиакия за няколко десетилетия.

И тук идват две основни ниши:

  1. Предлагане на всевъзможни „лечения“ и алтернативни начини за повлияване на автореактивността към глутен.
  2. Сърцераздирателни истории на „излекували се“ от целиакия.

За мен и двете практики са неетични. Ако оставим настрана възможна финансова изгода или вдъхването на фалшива надежда, както и чувството „да лекуваш“, дори представяйки си, че „помагаш на хората“ чисто благородно, това може да е МНОГО ОПАСНО. Странични реакции, усложнения поради нарушена диета, „целиакична криза“, тежки алергични реакции и други може да са последствията от последвани съвети в интернет. А отговорността, скъпи читатели не е на съветващия, а на изпълняващия.

Но, да видим какво казват научните данни по въпроса за добавките и целиакия. Съчетание „лечение на целиакия с добавки“ няма, макар че добавките могат да бъдат ценен помощник при спазването на диетата.

Да се спрем на така популярната коластра при целиакия. В една от най-големите бази данни PubMed, при търсене по ключови думи „colostrum“ + „celiac disease“, както и „colostrum“+ „gluten“ излизат съответно 7 и 14 броя статии. След премахване на общите публикации в двата списъка остават 18. От тях само 4 се интересуват от влияние на коластрата върху целиакия.

  1. Reversal of Pathogen-Induced Barrier Defects in Intestinal Epithelial Cells by Contra-pathogenicity Agents – 2020

В тази статия от 2020 г. се описва действието на различни вещества (вкл. цинк, коластра, растежни фактори, антимикробни пептиди) върху клетъчна култура, наподобяваща интестиналната бариера. Следи се бактериалната транслокация (или преминаването на бактерии през пропускливата мембрана). Изброените вещества в съответни концентрации намаляват преминаването на бактерии. Тук обаче никъде не става дума за целиакия, а за нарушена епителна мембрана на червата, което се среща и при целиакия, но не е водещият фактор. Изследването е още на ниво in vitro, трябва да бъде направено in vivo (на експериментални модели) и след това да се тества на хора (евентуално). Коментарът ми: Не бива да се забравят и антимикробните свойства на коластрата, чийто механизми в случая вероятно са свързани с намаляване на инвазивността на бактериите, а не пряко повлияване на чревната бариера. Ако това е така, при целиакия, не би била полезна в смисъла на това да възстановява бариерата. Т.е. все още не са ясни механизмите. И още една бележка – пропускливи черва може да има или да няма при целиакия, но дори да няма, глутенът може да бъде разпознат и през лигавицата посредством дендритни клетки с техните израстъци към лумена и имунният отговор да се задейства.

2. COLOSTRO NONI administration effects on epithelial cells turn-over, inflammatory events and integrity of intestinal mucosa junctional systems. – 2014

Това вече е проучване на свойствата на добавка с коластра, което включва изследвания на ниво отново in vitro модели с клетъчни култури и модели на черва. Статията не беше достъпна в пълен текст. Абстрактът споменава само неясни резултати като увеличаване на клетъчния търновър (замяна на стари клетки с нови) и секрецията на IL-8, който е важен за хомеостазата. Авторите хипотезират, че това може да е важно за възстановяване на тъкани (както е пропуснато да се спомене, че участва и във възникването на тумори). Заключението – дадената добавка БИ МОГЛА да намери клинично приложение при редица болести на гастро-интестиналния тракт, вкл. целиакия. Коментарът ми: Изследването не доказва никакви механизми, а само наблюдава определени явления (увеличени нива на процеси или цитокини). Статията е от преди 6 години, но за момента няма следващи разработки в тази насока, дори in vitro модели, нито има данни за клинични изпитвания. Въпреки това, тази добавка се продава свободно онлайн, което пак поставя въпроса за необходимостта от клинично тестване не само на лекарствата. но и на хранителните добавки – за ефективност и безопасност.

3. Possible ameliorative effect of breastfeeding and the uptake of human colostrum against coeliac disease in autistic rats. – 2013

Тук нещата са малко по-сложни в методологията – използват се животински модели (плъхове), с индуцирана целиакия (чрез IFNg и глутен), които са също така с аутизъм. След приложение на човешка коластра, се наблюдава „потискане на увеличението“ на титъра на анти-tTG антителата, както и „потискане на намалението“ на витамин Д. Данните са чудесни, макар че това е само експериментален модел. Двете наблюдавани тенденции не са обяснени като механизъм, но са едно добро начало. Авторите спекулират, че ранното захранване на плъхове с кърма (коластра), може да предотврати развитието на целиакия (пак у плъхове). Моят коментар: Тези изследвания засега не са повторени от други изследователи. Изследванията са на ниво експериментални животни, и при експериментална целиакия, и макар да имаме много сходства в генетичен и имунологичен план, при хора механизмите могат да се различават съществено.

4. Gliadin-specific IgA antibodies in breast milk. 2000

Тази статия обсъжда присъствието на анти-глиадинови антитела в коластрата и кърмата на майки без заболявания. Никъде в статията не се коментира как са възникнали, а само, че майките консумират хляб над или под 200 г дневно. Нивата на тези антитела са много под сегашните референтни граници, ако приемем, че преди 20 години са били същите и са работили с подобни китове. Заключението е, че в коластрата има повече такива антитела, отколкото в кърмата, и че това е протективен фактор за целиакия. Моят коментар: Както се вижда от слабата методология, просто изследване на някакви показатели (в случая дори не са високи нива), не обяснява никакви връзки и механизми, както и твърденията, че тези антитела в кърмата предпазват от целиакия, са скандални. Много добре известни са два факта – всички автоантитела при целиакия са патогенетични и оказват вредни ефекти в организма; и второ – самите антитела да предпазват от целиакия е твърде далече от истината. Както се вижда, повторни изследвания в областта няма. Авторите никъде не обективизират как ще намалее рискът от възникване на целиакия, ако майката има такива антитела в кърмата си.

В заключение, глутеновата ентеропатия е уникално заболяване. Съчетавайки белези на автоимунитет, но и възможност за терапия чрез диета, все пак някъде има надежда, че ще бъде намерен лек за него. И големи изследователски екипи работят в тази сфера. Имайки предвид, че около 1% от населението може да е засегнат от тази болест, то всички инвестиции на ресурси си заслужават. Някои начални проучвания са по-успешни от други и продължават на следващия етап, други – биват забравени. А за момента, ако някой каже, че се е излекувал с добавки от целиакия… Не е имал целиакия или бърка липса на симптоми в момента с излекуване.

Източници:

Приложени към всяка статия.

PubMed:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=colostrum+gluten