Влияе ли кърменето, и по-специално антителата в кърмата, на ефекта от живите ваксини, приети през устата? Отговорът на този и други въпроси, свързани с имунологията на кърменето и живите орални ваксини, ще намерите в материала, базиран на достоверни научни източници.
Прочети още »
За запознатите с това заболяване хора въпросът може да изглежда странен. Известно е, че целиакията (глутенова ентеропатия) е автоимунно заболяване на тънките черва, което засяга целия организъм. Причината е известна отдавна – имунна реакция към безвредния по принцип белтък глутен/глиадин у някои хора с генетична предразположеност за развитие на заболяването. Лечението също е „благоприятно“ на фона на имуносупресиращата терапия при почти всички останали автоимунни заболявания – безглутенова диета.
Обсъждат се нови терапевтични възможности като „запознаване наново“ на имунната система с глутена, което може да стане под формата на ваксина или хапче. Трябва да се има предвид, обаче, че са необходими години, за да се обезпечи не само ефективността на една такава нова терапия, но и нейната безопасност. След това да се натрупват данни при пациентите с целиакия за няколко десетилетия.
И тук идват две основни ниши:
За мен и двете практики са неетични. Ако оставим настрана възможна финансова изгода или вдъхването на фалшива надежда, както и чувството „да лекуваш“, дори представяйки си, че „помагаш на хората“ чисто благородно, това може да е МНОГО ОПАСНО. Странични реакции, усложнения поради нарушена диета, „целиакична криза“, тежки алергични реакции и други може да са последствията от последвани съвети в интернет. А отговорността, скъпи читатели не е на съветващия, а на изпълняващия.
Но, да видим какво казват научните данни по въпроса за добавките и целиакия. Съчетание „лечение на целиакия с добавки“ няма, макар че добавките могат да бъдат ценен помощник при спазването на диетата.
Да се спрем на така популярната коластра при целиакия. В една от най-големите бази данни PubMed, при търсене по ключови думи „colostrum“ + „celiac disease“, както и „colostrum“+ „gluten“ излизат съответно 7 и 14 броя статии. След премахване на общите публикации в двата списъка остават 18. От тях само 4 се интересуват от влияние на коластрата върху целиакия.
В тази статия от 2020 г. се описва действието на различни вещества (вкл. цинк, коластра, растежни фактори, антимикробни пептиди) върху клетъчна култура, наподобяваща интестиналната бариера. Следи се бактериалната транслокация (или преминаването на бактерии през пропускливата мембрана). Изброените вещества в съответни концентрации намаляват преминаването на бактерии. Тук обаче никъде не става дума за целиакия, а за нарушена епителна мембрана на червата, което се среща и при целиакия, но не е водещият фактор. Изследването е още на ниво in vitro, трябва да бъде направено in vivo (на експериментални модели) и след това да се тества на хора (евентуално). Коментарът ми: Не бива да се забравят и антимикробните свойства на коластрата, чийто механизми в случая вероятно са свързани с намаляване на инвазивността на бактериите, а не пряко повлияване на чревната бариера. Ако това е така, при целиакия, не би била полезна в смисъла на това да възстановява бариерата. Т.е. все още не са ясни механизмите. И още една бележка – пропускливи черва може да има или да няма при целиакия, но дори да няма, глутенът може да бъде разпознат и през лигавицата посредством дендритни клетки с техните израстъци към лумена и имунният отговор да се задейства.
Това вече е проучване на свойствата на добавка с коластра, което включва изследвания на ниво отново in vitro модели с клетъчни култури и модели на черва. Статията не беше достъпна в пълен текст. Абстрактът споменава само неясни резултати като увеличаване на клетъчния търновър (замяна на стари клетки с нови) и секрецията на IL-8, който е важен за хомеостазата. Авторите хипотезират, че това може да е важно за възстановяване на тъкани (както е пропуснато да се спомене, че участва и във възникването на тумори). Заключението – дадената добавка БИ МОГЛА да намери клинично приложение при редица болести на гастро-интестиналния тракт, вкл. целиакия. Коментарът ми: Изследването не доказва никакви механизми, а само наблюдава определени явления (увеличени нива на процеси или цитокини). Статията е от преди 6 години, но за момента няма следващи разработки в тази насока, дори in vitro модели, нито има данни за клинични изпитвания. Въпреки това, тази добавка се продава свободно онлайн, което пак поставя въпроса за необходимостта от клинично тестване не само на лекарствата. но и на хранителните добавки – за ефективност и безопасност.
Тук нещата са малко по-сложни в методологията – използват се животински модели (плъхове), с индуцирана целиакия (чрез IFNg и глутен), които са също така с аутизъм. След приложение на човешка коластра, се наблюдава „потискане на увеличението“ на титъра на анти-tTG антителата, както и „потискане на намалението“ на витамин Д. Данните са чудесни, макар че това е само експериментален модел. Двете наблюдавани тенденции не са обяснени като механизъм, но са едно добро начало. Авторите спекулират, че ранното захранване на плъхове с кърма (коластра), може да предотврати развитието на целиакия (пак у плъхове). Моят коментар: Тези изследвания засега не са повторени от други изследователи. Изследванията са на ниво експериментални животни, и при експериментална целиакия, и макар да имаме много сходства в генетичен и имунологичен план, при хора механизмите могат да се различават съществено.
4. Gliadin-specific IgA antibodies in breast milk. 2000
Тази статия обсъжда присъствието на анти-глиадинови антитела в коластрата и кърмата на майки без заболявания. Никъде в статията не се коментира как са възникнали, а само, че майките консумират хляб над или под 200 г дневно. Нивата на тези антитела са много под сегашните референтни граници, ако приемем, че преди 20 години са били същите и са работили с подобни китове. Заключението е, че в коластрата има повече такива антитела, отколкото в кърмата, и че това е протективен фактор за целиакия. Моят коментар: Както се вижда от слабата методология, просто изследване на някакви показатели (в случая дори не са високи нива), не обяснява никакви връзки и механизми, както и твърденията, че тези антитела в кърмата предпазват от целиакия, са скандални. Много добре известни са два факта – всички автоантитела при целиакия са патогенетични и оказват вредни ефекти в организма; и второ – самите антитела да предпазват от целиакия е твърде далече от истината. Както се вижда, повторни изследвания в областта няма. Авторите никъде не обективизират как ще намалее рискът от възникване на целиакия, ако майката има такива антитела в кърмата си.
В заключение, глутеновата ентеропатия е уникално заболяване. Съчетавайки белези на автоимунитет, но и възможност за терапия чрез диета, все пак някъде има надежда, че ще бъде намерен лек за него. И големи изследователски екипи работят в тази сфера. Имайки предвид, че около 1% от населението може да е засегнат от тази болест, то всички инвестиции на ресурси си заслужават. Някои начални проучвания са по-успешни от други и продължават на следващия етап, други – биват забравени. А за момента, ако някой каже, че се е излекувал с добавки от целиакия… Не е имал целиакия или бърка липса на симптоми в момента с излекуване.
Източници:
Приложени към всяка статия.
PubMed:
Проучване на Gopalakrishna и сътр., публикувано в Nature Medicine през юни 2019 твърди, че антитела в кърмата предотвратяват възникването на смъртоносното бактериално заболяване некротизиращ ентероколит (NEC), често срещано при недоносени бебета.Прочети още »
Според ново проучване на Центъра за интегративни медицински науки RIKEN (Center for Integrative Medical Sciences, IMS) в Япония, активността на специфичен тип имунни клетки, разположени в тънките черва, имат роля при затлъстяването.
Проучването е публикувано в началото на месец юли 2019 в списанието Cell Reports. Серия от експерименти с животински модели показва, че мишки без вродени лимфоидни клетки от тип 2 (innate lymphoid cells type 2, ILC2s) в тънките черва, могат да ядат храни с високо съдържание на мазнини без да наддадат допълнително тегло или да страдат от други симптоми, свързани със затлъстяване.
Редица фактори могат да допринесат за затлъстяването, включително генетиката, чревните бактерии и диетата. Сегашното проучване демонстрира, че активността на имунната система също може да има влияние върху затлъстяването, но подробностите все още са неясни.
Съществуват три типа вродени лимфоидни клетки.
Екипът изследователи е установил, че тези мишки, които нямат ILC2, са били предпазени от затлъстяване след хранене с високо съдържание на мазнини. Тези открития са донякъде изненадващи, тъй като в миналото е доказано, че ILC2s от бяла мастна тъкан помагат за предотвратяване на затлъстяването. Сегашните експерименти показват, че значение има и произходът на имунните клетки. Когато идват от тънките черва, те всъщност насърчават затлъстяването.
Авторите заключават, че дори при диета с високо съдържание на мазнини, затлъстяването може да бъде предотвратено чрез елиминиране на ILC2 клетките, идващи от тънките черва. Това дава надежди, че освен спазването на подходяща диета, някои функции на вродените лимфоидни клетки могат да бъдат използвани при лечение на тежко затлъстяване.
Референции:
Innate Lymphoid Cells in the Induction of Obesity
Jet lag-ът, работа на смени и стоене до късно вечер, гледайки екрана на телевизора или смартфона, променя имунната система в посока, която може да Ви накара да боледувате по-често.Прочети още »
Създаден е компютърен алгоритъм, който подпомага поставянето на правилна и навременна диагноза при две чревни заболявания – тропична ентеропатия и целиакия при деца.Прочети още »
Идентифицирана е генетична мутация, която е причинила фатално протичане на инфекция с вируса на хепатит А у 11-годишно момиче. Прочети още »
Еозинофилният езофагит (ЕЕ) е хронично имуномедиирано възпалително заболяване, свързано с повишена ативност на Th2 хелперните клетки. То се характеризира хистологично с преобладаващо натрупване на еозинофили в лигавицата на хранопровода с последващо развитие на фиброза. Прочети още »
Преди броени дни излезе публикацията ни „Celiac-Related Autoantibodies and IL-17A in Bulgarian Patients with Dermatitis Herpetiformis: A Cross-Sectional Study“ в списание Medicina.Прочети още »
DrVelikova 