С какво може да ни изненада херпес зостер?

Направихте ли теста за оценка на Вашите знания за херпес зостер? Ако още не сте, можете да го направите тук. А сега нека видим каква е актуалната информация за херпес зостер към комента.

Прочети още »

Д-р Лазова: Наблюдаваме „скрита“ вълна от деца с MIS-C синдром след вече прекаран ковид

Поканих д-р Снежина Лазова, дм, специалист по детски и белодробни болести, за да поговорим за една пренебрегвана тема, а именно – как децата боледуват от COVID-19.

Д-р Лазова, да започнем с това какви симптоми наблюдавате при децата с COVID-19  най-често? По-тежко ли е протичането при тази вълна?

Настоящата епидемична вълна е по-значима от предходната по отношение на педиатричната популация. В резултат на повсеместното разпространение на вируса в обществото,

наблюдаваме засягане на всички възрастови групи – от кърмаческа до юношеска възраст.

Наблюдава се и по-разнообразна клинична картина. Освен характерните повишена температура, отпадналост, главоболие, загуба на вкус/обоняние

при по-големите деца и предимно стомашно-чревни симптоми с повишена температура при по-малките, наблюдаване и деца с клинична картина на остър ларинготрахеит, например.

Това би могло да се дължи на евентуална ко-инфекция на новия коронавирус с други респираторни патогени, които са характерни за сезона – респираторно синцитиален вирус, бокавируси, микоплазма, дори и някои епизодични случаи на инфлуенца.

Photo by Andrea Piacquadio on Pexels.com

Кога и защо се налага децата с COVID-19 да постъпят в болница?

До момента лекуваните за Ковид пневмония деца прекарват инфекцията доброкачествено, като при тях също се наблюдават характерните рентгенологични промени.

При част от децата се налага провеждане на кислородотерапия, като тези с наднормено тегло и затлъстяване показват тенденция за по-затегнато протичане, без да се стига до прогресивна дихателна недостатъчност, както при възрастните.

При по-малките ни пациенти с коронавирусна инфекция, подобно на всяка друга остра инфекция, протичаща с висока температура, повръщане или диария, води до различно по степен обезводняване. При някои деца водеща е коремната болка, наподобяваща симптомите на остър апендицит, което налага ежедневното им проследяване и преценка на терапевтичното поведение от  екип педиатри и детски хирурзи.

Сериозен проблем представляват и децата с придружаващи хронични заболявания, когато в даден момент се срещнат с вируса. В това число влизат деца със сърдечно-съдови, онко-хематологични, чернодробни и бъбречни и други заболявания. И в момента има в детското Ковид отделение такива пациенти, лечението на които се провежда в тясна колаборация с проследяващите ги специалисти.

Има ли тежко боледуващи от инфекцията деца? Защо възможността за това се пропуска често в обществените дискусии по темата?

До късната есен на 2020 година се наблюдаваха епизодични случаи на доказана коронавирусна инфекция при деца, предимно амбулаторно преминали пациенти, без индикации за болнично лечение. Успоредно с нарастването на случаите при възрастни през ноември-декември 2020, зачестиха и преминалите през педиатричния триаж позитивни деца, при част от които се проведе болнично лечение.

По-тежко протичане се наблюдава при няколко пациента в юношеска възраст с наднормено тегло и затлъстяване, при които заболяването протече подобно на възрастните, но без прогресиране на дихателната недостатъчност.

При изолирани случаи на деца със сериозни и тежки придружаващи заболявания заболяването протече неблагоприятно.

Сериозно усложнение с тежко белодробно засягане и инсулт наблюдавахме при 16 годишно момиче, към чиято история цяла България стана съпричастна.

След 4 месечно лечение от мултидисциплинарен екип детски реаниматори, детски хирурзи и педиатри, детето бе изписано в дома и продължава да се възстановява.

Photo by Polina Tankilevitch on Pexels.com

Какво бихте ни разказали за т.нар. мултисистемен възпалителен синдром при децата (бел. ред. MIS-C)? За какво трябва да следят родителите?

По-обезпокоителна за нас педиатрите се оказа втората „скрита“ вълна от деца със симптоми на мултисистемен възпалителен отговор след вече прекарана коронавирусна инфекция, която започна началото на месец декември 2020 с пик по Коледните празници.

Става въпрос за така наречения MIS-C синдром, за който алармираха детските ревматолози още средата на миналата година. Често тези деца са прекарали инфекцията безсимптомно и за нея свидетелстват данните за контакт с позитивен член от семейството и/или положителните ИгГ антитела.

Обичайно след 4 до 6 седмици се проявяват комплекс от симптоми и отклонения от лабораторните изследвания, които могат да включват

остра коремна болка, която понякога имитира остър хирургичен корем, висока температура, придружена с кожен обрив, увеличени лимфни възли, понякога отоци.

При това състояние може да бъдат засегнати редица органи и системи – бял дроб, сърце, черен дроб, черва, бъбреци, кожа, ЦНС. При повечето от пациентите ни имаше засягане на обвивката на сърцето – перикарда, при малка част и на миокарда, при едно момче в юношеска възраст се доказа инфаркт на миокарда с ЯМР и то продължи своето лечение в НКБ.

С втората голяма епидемична вълна, която започна през края на месец февруари на настоящата година и набра сила през целия месец март, успоредно с нарастващата бройка деца, хоспитализирани по повод остра коронавирусна инфекция, не закъсняха и случаите на деца с MIS-C синдром.

За разлика от първата вълна засегнати са и двата пола, а децата са от едногодишна до 16 годишна възраст. При повечето деца водещо е поддържането на висока температура с труден и частичен ефект от температуро-понижаващи средства и коремната болка, която често ги довежда до спешен педиатричен или детски хирургичен кабинет.

От кръвните изследвания по правило се наблюдават силно завишени маркери на възпаление – CRP, прокалцитонин, феритин, фибриноген, нерядко и силно завишен Д-димер.

От образните изследвания честа находка е наличието на свободно подвижна течност в коремната кухина, както и наличието на уголемени мезентериални лимфни възли (мезентериален лимфаденит).

Ваксините срещу COVID-19 се оказаха изключително безопасни и ефективни при възрастни. Можем ли да очакваме подобни резултати и надежди и при децата?

По отношение на въпроса с ваксините, имунизирането на детската популация би имало немалко и не маловажни положителни ефекти.

Photo by CDC on Pexels.com

От една страна децата са един от векторите на разпространение на инфекцията. Дори и да прекарват заболяването по-леко, с много по-ниска смъртност, все пак се наблюдават и по-тежко и затегнато протичащи случаи, както и пост-инфекциозни усложнения като вече споменатия мулти-системен инфламаторен синдром.

Осигуряването на ваксинално покритие на децата е ключов фактор за завръщането им към техния нормален и естествен начин на живот, който включва игри и реални контакти с връстниците, спортни и училищни занимания.

В допълнение, опитът ни от ваксиналните програми при деца до момента показва много демонстративно, че имунизирането на детската популация води до индиректни положителни ефекти на намаляване на заболеваемостта сред възрастното население и по-специално уязвимата група над 65 години.

Преди да се пристъпи към такава важна крачка и преди да можем да се изправим пред родителите и да препоръчаме дадена ваксина, е необходимо провеждането на контролирани клинични проучвания и събирането на достатъчно количество и качество данни за безопасността и ефективността на ваксините и в детска възраст.

Д-р Лазова, благодаря Ви за отделеното време и толкова полезните отговори. Какво бихте казали на родителите, които в момента се притесняват за цялостното здраве на децата – физическо, психическо?

Изминалата година бе сериозно предизвикателство за всички членове на обществото, без изключения. Несъмнено тя промени начина на живот, включително и на децата. Отрази се както върху физическото, така и върху психическото им здраве и социален живот. Най-засегнати бяха децата, които поради напрегнатата епидемиологична обстановка, останаха зад екраните на електронното училище през  по-голямата част от учебната година.

При симптоми на остра респираторна инфекция в помощ са антигенните тестове, включително и тези за домашна употреба.

При позитивен резултат родителите не бива да изпадат в паника.

При повечето деца коронавирусната инфекция протича доброкачествено. Алармиращи симптоми са поддържането на висока температура, признаци на обезводняване, както и засилваща се кашлица и затруднено дишане на фона на провеждано домашно лечение, обща отпадналост и вялост.  В тези случаи родителите трябва да потърсят лекарска помощ с цел провеждане на диагностични изследвания и обективна оценка на състоянието на детето и необходимостта от провеждане на болнично лечение.

Не бива да се забравя, че успоредно със SARS-CoV-2 не са спрели да циркулират и редица други респираторни вируси, които могат да причинят от леки до по-сериозни инфекции на горни и долни дихателни пътища, нерядко налагащи болнично лечение особено при децата под 5 годишна възраст.  

Photo by Gustavo Fring on Pexels.com

В настоящата епидемична обстановка при случай на дете с повишена температура без ясен фокус на инфекция, кожен обрив, остра и силна коремна болка, увеличени лимфни възли и най-вече данни за повишена възпалителна активност от лабораторните изследвания, следва да се има предвид и мултисистемния възпалителен пост-ковиден (MIS-C) синдром.

По отношение на профилактиката преди всичко фокус и за деца и възрастни продължават да бъдат здравословното и разнообразно хранене и достатъчната физическа активност с максимално ограничаване на екранното време, при спазване на противоепидемичните мерки.

С настъпването на пролетта и лятото е важно да поощряваме децата да прекарват повече време навън в игри и активни физически занимания. Това ще им даде възможност да компенсират времето, прекарано в изолация и да се подготвят физически и психически за новата учебна година.

Визитка:

Д-р Снежина Лазова е детски пулмолог и педиатър, преподавател в Медицински Университет София. Професионалната й експертиза обхваща, както общо-педиатричната патология (спешни и хронични състояния), така и диапазона от заболявания на дихателната система в детска възраст, с фокус върху бронхиална астма и атопия при деца, функционално изследване на дишането и различните форми на респираторни инфекции. Научните й интереси са насочени в сферата на детската пулмология, алергология и функционална диагностика.

Контакти:  

Отделение по педиатрия, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, МЦ „ InSpiro”, МУ София, ФОЗ, Катедра Здравни Грижи.

Ваксиниране по време на пандемия

Световната заплаха за здравето на хората, наречена COVID-19, носи страх, несигурност, обърканост за това кое е правилно и кое не. Родителите трябва да взимат много решения, свързани със собственото здраве и това на децата си, наред със справянето с ограниченията и икономическите затруднения.

И в този момент, разхлабването на мерките, се приема и положително, и отрицателно. Наболяла, конфликтна и ожесточена се оказа още веднъж темата за ваксинациите. Сега като че ли и ваксиниращите изпитват страх „дали е редно да се извършват ваксинации в условията на световно разпространение на нов и непроучен вирус“.

Photo by Anna Shvets on Pexels.com

Каква е ситуацията в момента?

Данните на СЗО и УНИЦЕФ показват, че по света има все още около 20 милиона деца, които не получават ваксините, от които се нуждаят. До тях все по-трудно достига и храна и други провизии, особено сега. И детската смъртност при тях ще расте в условия на глад и тежки инфекции.

И тази повишена детска смъртност няма да се дължи пряко на COVID-19, а косвено.

Другите инфекциозни заболявания не са изчезнали, може леко да се укротили поради взетите мерки, но те дебнат. Те все още са заплаха за всяко едно дете, възрастен, за обществото. Загърбването на рутинните имунизации може да се направи за няколко седмици, дори месеци, но не е възможно това да се случи за година. Не и без да има последствия за здравето на всички.

Защото COVID-19 носи една невидима заплаха и тя е пламването на паралелни епидемии от ваксино-предотвратими заболявания (ВПЗ).

При планирането на мерките за възстановяване на рутинните имунизации трябва да се обърне внимание на намаляването на излишния риск от заболеваемост и смъртност от ВПЗ, които биха настъпили, ако имунизационният календар е сериозно нарушен.

Всяко прекъсване на имунизационните програми, дори за кратки периоди, може да доведе до натрупване на възприемчиви индивиди и по-голяма вероятност от огнища и епидемии от ВПЗ.

Тези огнища освен че повишават смъртността, натоварват и здравната система допълнително, а усложненията им може да са свързани с инвалидизиране и намаляване качеството на живот.

Как се взимат решенията за възстановяване на имунизациите?

Имунизационният календар е съществен компонент от здравните услуги. Следователно рутината имунизационна програма трябва да се поддържа, докато мерките за предпазване от COVID-19 позволяват.

Решенията, свързани с работата на имунизационните служби, се вземат въз основа на:

  • Подробна оценка на епидемиологията за ВПЗ;
  • Разпространението на COVID-19;
  • Съответни мерки за смекчаване на пандемията;
  • Наличието на ресурси за здраве и имунизация.

Настоящата ситуация и капацитет на здравната система в различните страни варират значително заради COVID-19. Затова и рутинното имунизационно покритие варира в отделните страни. Но, Министерството на здравеопазването във всяка страна се стреми към поддържане на високо ниво на колективен имунитет на населението по отношение на ВПЗ.

Възможно е много производители и доставчици на ваксини временно да са прекъснали дейността си, което също би затруднило изпълнението на имунизационните програми. Тогава приоритетно ще трябва да бъдат избирани деца, които първи да получат ваксини.

Трябва да се вземат предвид и подробните оценки от:

1. Епидемиологичните рискове от ВПЗ сред общото население и специфични уязвими групи;

2. Епидемиологичната ситуация на COVID-19 и свързаните с нея смекчаващи мерки;

3. Характеристики и ограничения на здравната система и имунизационните услуги;

4. Съответните характеристики на ваксината и логистиката.

Какъв е потенциалният риск от увеличаване на появата на ВПЗ?

Преглед на популационния имунитет (съответно национално покритие за рутинна ваксинация) заедно с данните за честота на ВПЗ, включително текущи характеристики на огнищата на морбили, се използват, за да се прецени рискът от избухване на епидемия от ВПЗ.

Специално внимание се обръща на епидемичните характеристики на ВПЗ морбили и полиомиелит, защото нарушенията в календара ще доведат до крачка назад от постигане на елиминиране на морбили или почти пълното ликвидиране на полиомиелит в света.

Епидемиологична ситуация на COVID-19 и свързаните с това смекчаващи мерки в дадената страна също са важни. Взимат се предвид спорадичните случаи и епидемичните взривове, както и кои са най-засегнатите региони.

Така, необходимостта от пренасочване на ресурси за намаляване на въздействието на COVID-19 върху здравната система трябва да бъде претеглена спрямо риска от повишена заболеваемост и смъртност от ВПЗ.

Например, през 2018 г. приблизително 527 000 деца са пропуснали първата си доза ваксина срещу морбили в Европейския регион на СЗО. Една година по-късно, през 2019 г., вирусът на морбили се възползва от тези пропуски в имунитета на Европа, заразявайки над 100 000 души във всички възрастови групи.

В някои страни всички медицински специалисти са впрегнати в борбата с COVID-19, което прави невъзможно изпълняването на имунизационните програми.

Photo by Karolina Grabowska on Pexels.com

Имунологията зад ваксините по време на пандемията

Преди извършване на ваксинация, по правило, се прави цялостен преглед на детето. Следи се дали е клинично здраво, разпитват се родителите за контакт с болен или потенциално болен човек. Ако има и най-малкото съмнение, че такъв контакт е имало или детето не е напълно здраво, ваксини не се поставят.

Тестването за инфекция с коронавирус не е препоръчително без други показания, само заради ваксинацията.

Причината е, че отрицателният тест не изключва носителство/болест. Също така самото дете и без да сме в условия на пандемия може да бъде в инкубационен период на друго респираторно заболяване, варицела, скарлатина и т.н.

Погрешно е твърдението, че ваксинацията отслабва имунната система на детето или на възрастния.

Ваксината също така не усилва имунитета. Ваксината подготвя имунната система за среща с причинителя и така помага за справяне при евентуална среща с причинителите. От имунологична гледна точка, дори поставена в инкубационен период на COVID-19 или безсимптомно протичане, на клинично здраво дете, ваксината не би повлияла имунитета по начин, който да се отрази на евентуално заболяване с коронавирус.

Някои ваксини могат да бъдат отложени във времето, но не прекалено.

Убитите ваксини, които се прилагат на няколко приема, е необходимо да бъдат прилагане на определен интервал от време, за да достигнат необходимата ефективност. Ако те се разредят прекалено дълго във времето, тази ефективност може да не бъде достигната.

Живите ваксини, като например морбили – паротит – рубеола, пък могат да търпят отлагане, но имайки предвид епидемичната обстановка с тези заболявания, е рисково отлагането поради възможност за заразяване с тези опасни инфекции. Имайте предвид, че много по-лошо е едновременно протичане на две или повече инфекции наред с коронавирусната.

На фона на COVID-19 боледуване, ако се насложи инфекция с морбили или коклюш например, това вече би натоварило имунната система.

Затова имунизациите могат да продължат, може да са с леко забавени темпове, но трябва да бъдат регулярни.

Основни принципи при възстановяване на имунизационния календар по време на пандемия

Поддържането на доверие на населението в имунизацията и здравната система е от решаващо значение. Когато здравните власти вземат решение за възстановяване на имунизационния календар, то е с цел поддържане на имунитета на населението.

Принципите за спазване на имунизационните програми по време на пандемията COVID-19 са:

  • Следване на съществуващите насоки и мерките за предотвратяване на COVID-19 по време на имунизационни сесии, а ограничаване на риска от предаване на SARSCoV-2 по време на ваксинацията;
  • Даване на приоритет на първи прием на ваксините, особено срещу морбили, рубеола, полиомиелит и други комбинирани ваксини;
  • Избягване на кампаниите за масова ваксинация, докато ситуацията COVID-19 не се разреши;
  • Ваксиниране на новородените (съгласно националната схема за имунизация) в родилните отделения;
  • Даване на приоритет на пневмококови и сезонни грипни ваксини за уязвимото население (стари хора, деца, пациенти с хронични заболявания и др.);
  • Забавяне на въвеждането на всяка нова ваксина в националния календар за имунизация;
  • Информиране на обществото и родителите защо имунизацията е една от приоритетните здравни услуги по време на COVID-19 пандемията;
  • Запознаване на обществото и родителите за рисковете от паралелни епидемии от ВПЗ – например, че може да няма капацитет за хоспитализиране на усложнените случаи и др.

Предпазни мерки по време на ваксинацията

Предоставянето на имунизационни услуги трябва да бъде извършвано в съответствие с националните насоки за превенция и контрол в здравните заведения.

  • Намаляване на риска от излагане на COVID-19;
  • Използване на онлайн комуникационни технологии за проследяване на детето след ваксинация, както и съобщаване за нежелани странични реакции;
  • Строг график на записване, за да се избягва струпване и срещи между децата и другите пациенти;
  • Провеждане на ваксинациите в специализирани кабинети, които редовно се дезинфекцират;
  • Постоянно проследяване на здравните работници, като тези, които имат история на контакт с болни от COVID-19 пациенти да бъдат карантинирани;
  • Напомняне на родители за мерките, включващи социалното дистанциране, миене ан ръце и т.н.
  • Медицинските специалисти трябва да имат налични всички необходими ваксини и да съобщават за липси.

Заключение

И именнно тези, които изобщо не са ваксинирали децата си, трябва да бъдат най-притеснени, защото в условията на пандемия и намалена имунизация всички ставаме уязвими. Необходимо е рутинните програми за имунизация да продължат по време на тази криза, дори със забавено темпо, защото не се знае колко дълго ще продължи. Приоритетно трябва да бъде и ваксинирането на онези деца, които са пропуснали рутинни имунизации в миналото.

Източници:

СЗО

СЗО Европа

УНИЦЕФ

Ваксинко

Здравна читанка: Хвалил ми се Данчо

От днес започва рубриката „Здравна читанка“, в която ще споделям любими разкази, стихотворения, приказки и гатанки на здравна тематика с коментари от имунологична гледна точка. Те ще бъдат публикувани всеки втори петък.

Прочети още »

Употреба на имуномодулатори в детска възраст

Детската имунна система е уникална и претърпява множество процеси на „обучение“ и „узряване“, за да достигне оптималния капацитет на тази при възрастните. Поради това при повечето деца се наблюдава по-често боледуване, особено при срещи с други деца и посещение на детски градини. Това кара родителите да искат да „увеличат“, „подобрят“, „подсилят“ детската имунна система. Но как може да стане това?

Преди да се пристъпи към какъвто и да е вид имуномодулация е необходимо наред със стандартните клинико-лабораторни изследвания да се проследят в динамика класовете имуноглобулини, като се имат предвид съответните норми за възрастта. По преценка на клиничния имунолог може да се изследва и броят на популациите от имунни клетки, т.нар. изследване на левкоцитни субпопулации, а също да се определи и функционалното им състояние чрез изследване на активацията на Т-лимфоцити (стимулация с фитохемаглутинин). Нататък в материала ще се говори за имуностимулиращи средства, а не за терапия.

Видове имуномодулиращи медикаменти:

1. Имуномодулатори, използвани като антивирусни и/или имуномодулиращи средства, съдържащи inosine acedoben dimepranol

Това са средства с доказано имуномодулиращо действие. Те водят до понижаване броя на рецидивиращите инфекции на дихателните пътища, както и до понижаване на честотата на обостряне на съществуващите инфекции. Когато се предписват като антивирусни препарати, е необходимо прилагането им да започне с първите симптоми и да се продължи до 1-2 дни след отзвучаване на симптомите (средно около 14 дни). Когато се изписват с цел имуномодулация при редица рекурентни (повтарящи се или хронифициращи инфекциозни състояния) се приемат по индивидуална схема в зависимост от имунния статус на конкретния пациент. Тогава продължителността на приема и дозировка варират в големи граници. Основното действие на този тип препарати, предписани като имуномодулатори, е свързано със стимулиране на диференциацията на Т-лимфоцитите и увеличаване продукцията на провъзпалителни цитокини, като интерлевкин-1, интерлевкин-2 и интерферон-γ. Увеличава се и количеството на секретирания IgG, като се потенцират и функциите на NK клетките, неутрофилите, моноцитите, хемотаксиса и фагоцитозата на макрофагите. Проучванията посочват, че при употребата на препарати, съдържащи inosine acedoben dimepranol, броят на рецидивиращите инфекции на дихателните пътища намалява с 81.2% годишно (5.31 пъти по-малко инфекции), честотата на обостряне на инфекциите се понижава с 60.3% (2.52 пъти), намалява броят на антибиотичните курсове и с други лекарства годишно с 93.5% (15.3 пъти), намалява продължителността на заболяванията с 88.2% (8.44 пъти), като се понижава общият индекс на клиничните симптоми със 72.5% (3.64 пъти). 

2. Имуномодулаторите от бактериален произход също се използват за профилактика на повтарящи се инфекции на дихателната система и инфекциозни обостряния на хроничните бронхити при децата. Този тип препарати съдържат лиофилизирани бактериални лизати от най-често срещаните причинители на дихателни инфекции, като Haemophilus influenzae (тип b), Streptococcus pneumoniae (тип 1, тип 2, тип 3 и тип 47), Klebsiella pneumoniae, subsp. pneumoniae (2 щама), Klebsiella pneumoniae, subsp. ozaenae, Staphylococcus aureus (6 щама), Streptococcus pyogenes, Streptococcus viridans (3 щама), Neisseria (Branhaamella) catarrhalis (3 щама). Този тип препарати също оказват имуномодулиращ ефект чрез стимулиране на Т-хелпърните клетки тип 1 (Th1) и В-лимфоцитите за синтез на антитела. Приложението на този тип препарати за профилактика и за терапия е различно и зависи от общия статус на конкретното дете.

3. Имуномодулатори, свързани с природни продукти

Те съдържат коластра, ехинацея, арабиногалактан, инозитол, туя, бъзак, алое вера, слез и др.

Съдържащите се в тях натурални молекулни комплекси имат добре изразен имуномодулиращ ефект, като в същото време са нетоксични. 

Коластрата е течността, която се отделя от млечните жлези в първите три-четири дни след раждането непосредствено преди поява на кърмата. Тя е богата на вещества, които поддържат функциите на имунната система, като пролин, олигозахариди, лакталбумин, лактоферин, витамин Д-свързващ протеин, както и антитела от класове IgG, IgA, IgM. Витамин Д-свързващият протеин подпомага активирането на макрофагите и преноса на активните метаболити на витамин Д към мястото на локалния имунен отговор. Коластрата съдържа още растежни фактори, като епителен растежен фактор (EGF), инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1), трансформиращи фактори на растежа (TGFa, TGFb), тромбоцитен растежен фактор (PDGF), хормон на растежа (GH). Като ценно допълнение в коластрата се установяват още голямо количество хранителни и биоактивни съставки – 46.7% протеини, 27.2% въглехидрати и 18% мазнини, витамини А, В1, В2, В5, В6, В9, В12, С, Е, бета-каротен, ретиноева киселина, сяра, натрий, хром, цинк, магнезий, калций, желязо, фосфор и калий.

Коластрата е основен източник и на лактоферин – белтък, който е част от вродената имунна защита при бозайниците, в т.ч. и при хората. Лактоферинът притежава доказана антивирусна активност чрез инхибиране навлизането на определени вируси в клетките. Лактоферинът притежава още антибактериален ефект – бактериостатичен (свързва железни йони от средата и така възпрепятства бактериалния растеж, тъй като всички бактерии се нуждаят от желязо за своето развитие и образува биофилм върху чревната лигавица, което възпрепятства прикрепването) и бактерициден (свързва се директно с бактериалната стена и чрез бързо освобождаване на липополизахариди води до осмотичен шок на бактериалната клетка).

Лактоферинът има и изразено антимикотично и антипаразитно действие, обусловено от желязо-свързващите му свойства. Лактоферинът се свързва и с подобрено усвояване на желязото от организма, като го пренася до всички клетки, които се нуждаят от него. По този начин подобрява бионаличността на желязото в организма и спомага за по-бързото справяне с желязо-дефицитните анемии. 

Ехинацеята е най-употребяваният имуномодулатор от растителен произход в света, доказал своята ефективност чрез намаляване на тежестта и продължителността на заболяванията чрез стимулиране на имунната система за справяне с вирусни инфекции. Ехинацеята проявява и антибиотични свойства.

Инозитолът проявява своята роля в предотвратяването на усложнения при респираторните заболявания чрез подпомагане развитието на белите дробове и стабилизиране на повърхностните белодробни липиди.

Той участва в състава на клетъчните мембрани като градивен елемент за фосфолипиди (една от основните съставни части на клетъчната мембрана).

Арабиногалактанът е друг природен продукт, който се състои от захарите галтоза и арабиноза. Освен че е източник на полезни фибри за храносмилането, той е и пребиотик, подпомагащ заселването на „добрите” бактерии в червата, и не на последно място, той има имуномодулиращ ефект върху лимфоидните тъкани, намиращи се в храносмилателната система. Имуномодулиращият ефект на арабиногалактана се свързва с увеличаване на фагоцитозата, активността на лизозомите, производството на цитокини, като TNFa, IL-6 от макрофагите, активиране на лимфоцитите и стимулира NK клетъчната цитотоксичност главно чрез увеличаване на продукцията интерферон-γ от имунните клетки. Този ефект индиректно подпомага организ­ма в борбата с навлизащите в него инфекциозни причинители. Освен това комбинацията от арабиногалактан и ехинацея действат едновременно за увеличаване производството на пропердин, който участва в някои специфични имунни отговори на организма, например поглъщането на патогени от фагоцитите, като подпомага активното справяне с тях.

В заключение, след първоначална консултация и проведени имунологични изследвания при необходимост да се предпише план-програма за имунопрофилактика, съобразена с индивидуалните особености на всеки конкретен пациент.

Референции:

1.    Goldman A.S., B.S. Prabhakar (2002). Immunology overview. In: Baron S. (Ed.). Medical Microbiology. 4th Edition. University of Texas Medical Branch, Texas. [Online] http://gsbs.utmb.edu/microbook/ch001a.htm
2.    Wong E. B., J. F. Mallet, J. Duarte et al. (2014) Nutrition Res., 34, No 4, 318–325. 
3.    Velikova Тs., Nakov V., Georgieva R., Toumangelova-Yuzeir K., Ivanova-Todorova E., Nakov R., Karaivanova E., Vladimirov B., Kyurkchiev D. IMMUNOMODULATING PROPERTIES OF A NOVEL SYNBIOTIC ON HEALTHY PERSONS. Compt. Rend. Bulg. Sci 2015; 68(10): 1321-1326. 
4.    Fleisher TA, Shearer WT, Schroeder HW, Frew AJ, Weyand CA. Clinical Immunology – Principles and practice. 4th edition, Elsevier. Pp. 405-415.

Статията за пръв път е публикуван в сп. Мединфо, бр. 8/2016 г. с авторство:

д-р Цветелина Великова, д-р Екатерина Иванова-Тодорова 
Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. София; МУ – София 

Трябва ли момчетата също да се ваксинират срещу HPV?

Човешкият папилома вирус (HPV) е вирус, който причинява рак на шийката на матката при жени и генитални брадавици при мъже и жени, както и други генитални туморни образувания и при двата пола. HPV ваксината ефективно предотвратява инфекцията с определени щамове HPV, отговорни за повечето ракови заболявания на шийката на матката, и може също така да предотврати и гениталните брадавици. HPV ваксинацията е най-ефективна, когато се приложи по време на детството или юношеството, но възрастните също могат да се възползват от нея.Прочети още »