Д-р Николай Христов: Някои колеги решиха, че пандемията е момент за медийна слава

Представям Ви д-р Николай Христов, общопрактикуващ лекар, за проблемите с пациентите, в лекарското съсловие и в системата за здравеопазване като цяло.

Представете се накратко:

Николай Христов, общопрактикуващ лекар.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Трудно, но най-вече с проверка на източника, от който я получават.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Заради ниското ниво на обща и здравна култура в обществото като цяло. Разрушена ценностна система. Цялостно недоверие към държавната администрация и към  системата на здравеопазване в частност.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Тотална реформа в системата на здравеопазването. Разписани ясни правила и регламент за спазването им.

На преден план трябва да бъде изведена личната отговорност на пациента  за собственото му здраве. Неговите избори в това отношение, трябва да бъдат обвързани с финансовите параметри на здравните грижи, които получава.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Наблягам на личния си опит, включително представяйки  реални случки и статистика от практиката.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Лошо измислени правила на работното място, ако изобщо има такива. Също неспазването на съществуващите, нисък до нулев административен капацитет на здравната администрация. Трудни взаимоотношения с колеги и лечебни заведения, по ред причини. Ниски нива на обща и здравна култура на населението и липсата на механизъм за повишаването ѝ.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

О, няма такава! Българинът  разбира медицината изцяло и отвсякъде! Понякога ми идва да си изям дипломата. Наистина.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Трудно е да го изчисля. Според семейството ми прекалено много, според мен –  колкото и да отделя, няма да е достатъчно.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Реалността! Хората не я обичат, защото в масовия случай не им е изгодна.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

От гледна точка на пандемията –  всичко. В началото смятах, че пред лицето на опасността, макар и временно, ще надскочим себе си като общество. Не го направихме. Администрацията се провали в почти всичко. Съсловието си остана разединено, а БЛС – пасивен наблюдател.

Определени колеги решиха, че това е моментът за медийна слава, че цената в човешки животи, си струва да бъде платена. За средния българин предколедният банкет с колегите, си остана основна цел в живота. Медиите продължиха да се интересуват единствено от скандали, сензации и рейтинги.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Двете седмици на лична схватка с вируса.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

В световен мащаб – скоро. За България  не съм оптимист.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Никак.

Благодаря Ви за интервюто и бъдете здрав!

Материалът подготви: Весела Енчева

Д-р Светлана Цанкова: Противопоставянето на лекарски мнения ме разочарова

Представям Ви д-р Светлана Цанкова, която споделя с нас нейните виждания относно пичините за объркването и несигурността по време на пандемията.

Представете се накратко:

Д-р Светлана Цанкова, лекар.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Научната информация, касаеща различните медицински аспекти се представя от официални медицински институции, публикува се в специализирани издания и информационни пространства. Отдиференцирането на вярна от подвеждаща информация може обаче да се окаже предизвикателство.

Така например, динамиката в официалните становища и изобщо в аргументите, касаещи даден медицински проблем за един медик не е изненадваща, защото медицината не е ригидна. Тя е медицина, базирана на доказателства и търпи промени.

Обаче, често за останалите хора този динамичен процес може да бъде фрустриращ и възприет погрешно като некомпетенция, като хаос и неяснота.

Именно това неразбиране е прекият път към дезинформацията, която предоставя един константен и непроменящ се във времето набор от лъжливи „истини“. Принципът на фалшифицируемостта на Карл Попър е приложим с пълна сила.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

От древни времена хората приписват различни катаклизми, които не разбират и изобщо появата на негативни събития на висши сили, на богове, на невидимото,  защото това пренасяне носи успокоение, че отговорността е на нещо по-силно и неподлежащо на контрол от обикновения човек. На някакъв могъщ злодей, който дърпа конците.

По-лесно се възприемат конспиративни теории, отколкото научни факти и процеси, защото в конспиративните теории винаги има някой „лош образ“, който е виновен за всичко и с това проблематиката се изчерпва.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Комплексни и синергични усилия на много нива, провеждане на информационни кампании, а също и започването на нейното изграждане още от детска възраст.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Понякога е доста трудно.

Изключително демотивиращо е да чуеш използването като аргумент мнението на лекар, било от пациент, било от близък, в полза на откровено подвеждаща информация. Така на практика се получава мнение срещу мнение, авторитет срещу авторитет.

В крайна сметка човек се обърква на кого да вярва. През последната една година това е нерядко явление.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Може би най- вече прогресивната ерозия в доверието лекар – пациент и ежедневният стремеж към неговото съхранение. Причините за това, разбира се, са много и далеч не се изчерпват само с пандемията.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Медицината като цяло в нейната комплексност е сложна за разбиране.

Понякога на хората им се иска тя да бъде приравнена до някаква елементарност, до прости сборове от цифри и процеси. Това няма как да стане.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Колкото се може повече.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Да имат доверие в науката.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Противопоставянето на лекарски мнения. Този процес имаше най-различни нюанси и медийни проявления, но като цяло беше разочароващо, демотивиращо и контрапродуктивно събитие в общ аспект.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Периодът на неизвестното през първите месеци на пандемията. Винаги, дори и сега има една несигурност какво ще се случи, но си повтарям, че всичко ще бъде наред. Опитвам се да не се поддавам на песимизми. Старая се да предам това и на хората около мен.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Хората като цяло сме склонни към самоунищожение. Мисля, че това отговаря на въпроса донякъде.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Обичам да спортувам. Занимавам се с катерене. Това много ми помага да намаля психическото напрежение и едновременно да се натоваря физически. Харесва ми също да рисувам и да чета интересни книги.

Какво е Вашето послание към хората?

Да бъдат здрави, да вярват в науката и в лекарите! Ние имаме обща цел и тя е да се справим с това предизвикателство с възможно най- малко щети и жертви.

Благодаря Ви за интервюто и бъдете здрава!

Материалът подготви: Весела Енчева

Д-р Елисавета Генчева: Недоверието и агресията на антиваксърите затруднява работата ни

Представям Ви д-р Елисавета Генчева, акушер-гинеколог, за трудностите в пандемията и липсата на обществено съзнание у нас.

Прочети още »

Ивайло Балабанов: Големият ентусиазъм, с който работехме, блокира всякакви страхове

Представям Ви Ивайло Балабанов, молекулярен микробилог, за научната работата, която стои зад ваксините и разочарованието от тяхното отхвърляне в България.

Представете се накратко:

Казвам се Ивайло Балабанов и по професия съм молекулярен биолог. Занимавам се с имунология вече почти десет години – последните пет като докторант във водещ научен център в Испания.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Това е много деликатен въпрос. Когато аз чета някакъв публицистичен материал в интернет, особено на български, много държа винаги да има линкове или препратки към материали на чужди медии и към оригиналния източник на информацията. Особено ако е нещо, грабващо окото.

Всяка година се изписват безброй статии с гръмогласни заглавия като „пробив в лечението на рака“– в такива случаи винаги стигам до първоизточника – научна статия и бързо преценявам журналистическата оценка.

Тъй като в контекста си въпросът е за ориентиране в света на научна информация, ще отговоря конкретно за този случай. На мен като учен, добре запознат с академичните среди, с публикуването на научни данни и тяхната трансформация до журналистически материал, ми е доста лесно да се ориентирам в потока от информация, който ни залива, що се отнася до сферата ми на квалификация, а именно молекулярната биология.

Когато сестра ми, например, като журналист ми изпрати някоя нова теория, информация за професионално мнение, обикновено ми отнема до десетина минути да стигна до оригиналната информация – къде тя е била интерпретирана погрешно и съответно откъде е тръгнал т.нар. „развален телефон“.

За мен е изключително лесно да засека дори дребна неточност в даден журналистически текст, която обаче показва пълно неразбиране на темата. Само че тук тънкостта е, че аз съм ги учил тези неща десет години, имам достъп до научните статии, знам как се пишат и как се четат.

Мога да направя разлика между едно и друго научно списание, където е публикувана дадена статия. Мога да проследя екипа учени, който седи зад даден материал, да видя те с какво по принцип се занимават (това е много важно днес, защото далеч не всички учени, които в момента работят и публикуват изследвания върку SARS-CoV-2 имат история на проучвания в тази област), преглеждам какви други научни данни има по темата и т.н.

Събирайки всичката тази информация, аз преценявам доколко е обективна и достоверна дадена теза. Сега си представете как един обикновен човек, дори с базови познания по биология, трябва да мине по този път.

Еми, не може, много ясно! Особено когато от двете му страни си крещят „специалисти“ с коренно противоположни мнения.

Моят съвет към хората е следният – първо, много внимавайте с гръмки заглавия, твърдящи, че е открито решението на световния  глад.

Светът на науката не е черно-бял, винаги има повече от две мнения и рядко всички са на една страна. В днешната ситуация с COVID-19 всеки ден излизат стотици научни статии по темата. Дори за специалистите е невъзможно да пресяват качествените и да предупреждават за некачествените публикации, така че много неща могат да се публикуват като „научни данни“ и трябва да се внимава с това.

Също така, бъдете критични към издания, които не сте чували преди, такива които цитират едни и същи хора или не добавят препратки към източник на информация и такива, които в общи линии говорят едно и също.

Ситуацията с COVID-19 е динамична и непрекъснато се появяват нови данни, които предизвикват съществуващите разбирания – за вируса, за имунната система, за еволюцията. Всички ние трябва да сме отворени към нови факти и съответно готови да променим позицията си, ако аргументите го налагат.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Не мисля, че знам. Това, което ми прави впечатление в сегашната криза е, че хората възприемат здравето като нещо лично, индивидуално. А това не е така. Грижата за здравето трябва да е цел номер едно не само пред индивида, но и пред обществото.

Това не засяга само инфекциозните заболявания, които си предаваме един на друг. Това обхваща целия ни начин на живот! Въздухът, който дишаме, храната, която консумираме, кафе, алкохол, цигари. Та бумът на онкологични заболявания се дължи на всичко това и по-зле ще става!

В България има дълбоки стари травми от социализма  с „ограничаване на личните права и свободи“ и затова в момента за обществена солидарност дума не може да става! „Всеки сам си преценя“, това е новото мото!

Е, понеже “всеки сам си преценя”, всеки сам си намира някаква информация в интернет, от някой доктор, учен, специалист, който да му каже това, което му отърва, в зависимост от това какво не иска да прави.

Така е, понеже грижата за здравето винаги може да бъде прехвърлена на някой друг – на лекарите, на болниците, на здравната каса, на държавата.

Конспиративните теории възникват като следствие на нежеланието на хората да полагат усилия сами за себе си и да носят отговорност за здравето си. Сякаш някой ги лишава от правото им да живеят живота си както си искат.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

На първо време трябва да се промени възприятието на хората за тяхното здраве. Грижата за здравето започва от превенцията, от начина на живот, от осъзнаването на действията и последствията от тях.

Личният лекар има ключова роля за повишаване на здравната култура. Той познава пациентите си най-добре, има тяхното доверие като специалист. Той обаче може да познава пациентите си добре само ако ги вижда поне веднъж годишно.

В България се отива на лекар само ако нещата са много зле. Самото влизане в поликлиника, болница у нас е психически травмиращо.

Трябва да видите как изглеждат клиниките в Холандия например, разликата е потресаваща! Не става дума само за медицинска инфраструктура. Все едно влизате в музей – картини по стените, кафенета с уютен дизайн, магазини за цветя – въобще, почти като МОЛ. У нас изпитваш страх само като отвориш вратата и усетиш полъха на белина…

Именно с оглед на тази ситуация за мен е необяснимо нежеланието на голяма част от хората в България да се ваксинират. Никой от тях не иска да попадне в българска болница, имайки предвид потресаващото състояние на здравната ни система.

Въпреки това най-лесният начин за намаляване риска от хоспитализация се отхвърля под най-невероятни причини – нарушаване на лични права, микрочипове, нано-частици, графенов оксид. 

Лошото е, че голяма част от личните лекари са неподготвени да отговорят на тези въпроси на хората, което подклажда техните съмнения.

Тази информационна дупка много бързо се запълва от всякакъв вид бързосмляна супа от интернет, въз основа на която хората си формират позиции, които убедено отстояват до смърт! Та, как да се повиши здравната култура на българина, ми е много трудно да отговоря – има толкова фактори, че не знам откъде да се започне промяната.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

В моето семейство аз съм единственият с близко до медицинско образование и обикновено до мен се допитват по такива въпроси. Не спорим. Ясно е, че знам повече, но другите ми имат доверие. Това е и ключът според мен – доверието.

Ние всички се доверяваме един на друг всекидневно за нещата, от които не разбираме – на водопроводчика, на електротехника, на автомонтьора, на готвача в ресторанта.

Доверието е основополагащо във  всяко общество. Познанията, данните,  дипломите ми нямат никакво значение, ако хората не чувстват, че могат да ми вярват.

С роднини и приятели е една идея по-лесно – все пак те ме познават и по-лесно възприемат това, което им казвам. При други хора подхождам различно, по-отдалеч. Много е важно изслушването. Само така мога да разбера къде се крият причините за разликите в мненията, защото това обикновено са страхове, зародили се чрез лични истории и трагедии.

Именно затова подходът ми при всеки е индивидуален. Все пак, много бързо разбирам дали има шанс да променя мнението на събеседника си – ако не мога, изобщо не започвам тази битка.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

На този етап трудностите попреминаха, или поне свикнах с тях. Разбира се, най-голямото предизвикателство за мен бе съвместяването на работата по ковид проекта с тази по докторската ми дисертация, но определено това много спомогна за научното ми развитие.

Пандемията донесе много промени, някои от които оцених  положително – например провеждането онлайн на семинари, конференции, на които иначе не бих могъл да присъствам. Часовете, изпълнени с разговори с колегите за новия вариант, новата ваксина, здравните мерки по света, поредното безумно изказване на някоя холивудска звезда… А носенето на маски тук дори не го отчитаме вече като неудобство – стана толкова естествено, че връщането назад ще ни се струва странно.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Опасявам се, че не познавам всички медицински науки в достатъчна дълбочина, за да дам обективен отговор. Все пак, имунологията, с която се занимавам, ми се струва доста трудно разбираема за хората с немедицинско и небиологично образование. Материята е изключително сложна и обяснението ѝ изисква познаване на множество базови биологични концепции, без които просто няма логика.

Някои от тези концепции се изучават в гимназията, но моят опит показва, че тези знания просто отсъстват при 99% от хората, което е много разочароващо.

Изработил съм си какви ли не схеми за обясняване, с примери и сравнения от всекидневния живот, с безумно опростяване на биологични механизми и най-странното е, че работи!

С обяснения като за детската градина съм разказвал на много мои близки и приятели за основни процеси в човешкото тяло и точно заради забавните сравнения са ги запомняли! На този етап нямам планове да ставам учител, но явно в някои аспекти ме бива.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

През последните две години – много! Признавам, че не бях подготвен за тоновете глупости, които изригнаха с началото на пандемията, както и за лековерието, с което огромна част от обществото ни попиваше всичко, което се пишеше в интернет.

В началото се опитвах да оборвам с научни аргументи невярната информация, но бързо се убедих в неуспеха на тази тактика. Не можеш да спечелиш с научни данни човек, който не може да ги разбере.

За съжаление продължава да се получава така, че още преди науката да е успяла да даде отговор на някои основни въпроси, определени отговори вече трайно се загнездват в съзнанието на обществото.

Това прави още по-трудна комуникацията ми с хората, още повече че зад всяко съмнително твърдение винаги се намира някой авторитет с име и научен екип. Трябва да призная, че споренето онлайн не е особено ефективно, но поради обстоятелствата не ми остават много възможности.

От време на време споделям статии, интервюта, посочвам специалисти, които хората да следят, разяснявам някои основни факти. Ограничавам се до разбираеми за общата публика материали – такива, които хората наистина ще отворят и прочетат. Иначе съм глас в пустиня. Имам определен кръг хора, които ме следват и се допитват до мен, но извън него става доста трудно.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Най-трудно ми е да обяснявам на хората, че в науката няма категоричности, няма единодушие. Довчера е преобладавала една научна теза, днес е друга и това е нормално. Един учен може да подкрепя дадена теза, но в един момент да се натрупат доказателства, които я оборват и това не го прави непременно лош специалист. Просто науката работи така.

На мен също ми се налага да коригирам позициите си – няма нищо срамно в това, но е от голямо значение как се комуникира с публиката. В България виждам едни „специалисти“, които две години след началото на пандемията продължават да твърдят едни и същи неща, които отдавна вече бяха оборени от науката. Дали от страх да не загубят авторитета си пред гражданите, или по друга причина, не знам, но това определено не е правилно.

Да си призная, също така много от конспиративните теории ме оставят без отговор. Като че на цялото научно общество ни плащат, за да си мълчим за създадения в лаборатория вирус, за вредните ваксини, чрез които ще илюминатите ще превземат света и т.н. Трудно се отговаря на подобни твърдения…

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Най-много ме разочарова недоверието, което българите проявиха към ваксините срещу COVID-19. В продължение на месеци роднини и приятели ме питаха „Как върви разработването на ваксини, ще успеете ли скоро?“, а като дойдоха в България изведнъж започнаха да се дърпат, да се страхуват, да не вярват.

Аз приех много лично всичко това, защото научни екипи като моя, като тези, от чиито ръце излязоха първите ваксини, работехме почти денонощно, в състезание с вируса, за да намерим как да предпазим  хората от това коварно заболяване.

А българите в прав текст ни казаха – „не ви вярваме“, „нямаме доверие на това, което измислихте“, „вие сте платени от биг фарма“, „ваксините трябва да се тестват още десет години“, „това са експериментални течности“ и т.н., и т.н.

Отделих много време и енергия да разсейвам съмнения,  да обяснявам как се провеждат клинични изпитвания, защо и как се сега се случиха толкова бързо. Никога не се отказвам, но обвиненията в лъжа и нечист морал се забравят трудно…

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Може би първият локдаун беше най-стресиращ, заради многото неизвестни тогава. За моя радост бях включен в проект за разработка на терапия срещу COVID-19 и бързо се върнах на работа.

Големият ентусиазъм, с който работехме, блокира всякакви страхове от самия вирус.

 Досега не мога да кажа, че съм преживял тежък период по време на пандемията, но е факт, че се изисква изключително здрава психика да не полудееш.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Ако бяхме успели ударно, в кратки срокове да ваксинираме с поне една доза населението на цялата планета, може би имахме шанс бързо да потушим пандемията. Доказахме, че можем да произведем необходимите количества въпреки хилядите проблеми, но отново човешкият егоизъм излезе на преден план.

Сега вече нещата не са в нашите ръце. Изглежда, че отново извадихме късмет и SARS-CoV-2 намалява своята патогенност, така че краят на този кошмар като че ли се задава. 

Тази пандемия обаче трябва да ни послужи за урок да си извадим необходимите изводи, защото следващата може да е много по-страшна.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Имах различни хобита, но последните години доста промениха начина ми на живот. Най-голямата ми страст са компютърните игри – чрез тях се потопявам в други светове с измислени герои и забравям за реалния свят с всичките му проблеми.

Какво е Вашето послание към хората?

Преди всичко да отворят съзнанието си за различни мнения.

Да се научат да изслушват хората, с които не са съгласни. Да бъдат критични към всяка информация, която научават и да задават въпроси преди да отправят обвинения. Да се научат да търсят отговори сами, но и да се доверяват на хората, които разбират материята по-добре. Да забравят за световната конспирация, чиято цел е да ги убие, контролира, скопи, прецака по някакъв начин.

Моето послание е: ние всички сме част от едно общество. Имаме нужда едни от други. Важно е да се уважаваме и да си вярваме. Да възпитаваме децата си в правилните ценности и морал, защото това стои в основата на съжителството ни и в изграждането на професионализъм, уважение и доверие.

Материалът подготви: Весела Енчева

Петър Велков: Темата за здравето може да бъде инструмент за манипулации

Представям Ви Петър Велков, учител, експерт и доброволец в кризата.

Прочети още »

Магистър-фармацевт Надя Йорданова: Много специалисти са полуграмотни в собствената си област

Представям Ви Надя Йорданова, магистър-фармацевт и блогър. Тя се грижи за здравето и информираността на пациенти и читатели.

Представете се накратко:

 Магистър-фармацевт Надя Йорданова.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

Няма универсална рецепта, но като цяло доверието в специалист е разумен избор. Стига специалистът да е на мястото си.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Няма добра информационна кампания. Много специалисти всъщност са полуграмотни в собствената си област. Има корупция в университетите. Друга причина е несменяемостта на лоши медицински кадри, които уронват доверието в професиите на лекаря и фармацевта. Бюрокрацията пречи на нужното непрестанно самообучение на медицинските специалисти след завършване. Има корупция в лекарските среди и липса на съдебна отговорност за лекарска немарливост и небрежност. Тя е само на хартия. Фармацевтите са принизени до продавачи и не им се търси отговорност.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Много сложен въпрос, но енергични информационни кампании са важни.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Любезно, но твърдо.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Бюрокрацията на НЗОК и недоверието на пациентите ми.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Със сигурност генетика. Има страхотни дупки в обучението по генетика в 10 клас. Говори се главно за растения и не се дават достатъчно примери за хора. Не се отговаря и на важни въпроси за ГМО, рекомбинантни ваксини и CRISPR, което води до страх и излишни дебати, както и до неваксиниране.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Огромно количество. Аз съм блогър и това ми е призвание. Имам талант да пиша и обяснявам сложни медицински и фармацевтични понятия и концепции на прост, народен език.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Няма тема във фармацията, която да ме затруднява. Затруднена съм само когато човекът отсреща има изградено мнение и въобще не желае да вникне в думите ми .

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Липсата на информационна кампания, която обективно да разясни пандемията, мерките срещу нея и ваксините. Недопустимо е това да се прави от блогъри като мен, но положението е такова, че аз съм поела тази отговорност към аудиторията си.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Когато съпругът ми се озова в Белодробна болница – София, с тежък COVID-19, на кислород и инжекции, вливания и лежане 10 дни. Здрав човек без други болести, планинар, силен и устойчив. Той е лекар-микробиолог, но заболяването не го подмина. Отслабна много. Вирусът едва не ме остави вдовица. Тогава – 2020 ноември месец, нямаше ваксини. Сега сме ваксинирани и двамата. Аз го изкарах по-леко, без хоспитализация, в същия момент като съпруга ми.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

След масова ваксинация и/или прекарване на инфекцията от критична маса хора.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Да пиша, да чета и да се грижа за семейството си. Моето малко семейство включва съпруга ми и животинката ни – кученце на име Лиза. Намерих животинчето захвърлено в снега като мъничко паленце и сега сме неразделни! Без нея щеше да е много тежко психически за нас.

Снимка: личен архив.

Какво е Вашето послание към хората?

Ваксинирайте се!

Благодаря Ви за интервюто и желая здраве на цялото семейство!

Материалът изготви: Весела Енчева

Д-р Георги Керемидчиев: Проблем е необратимата предубеденост на хората

Представям Ви д-р Керемидчиев, лекар, специалист по кардиология, който застава зад науката и думите си по време на цялата пандемия.

Представете се накратко:

Георги Керемидчиев, лекар.

Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?

В България – да се доверят на мнението на тесните специалисти – имунолози, инфекционисти, реаниматори.

Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?

Много ниска образованост на населението.

Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?

Цялостна подмяна на ценностната система още от ранна детска възраст; кардинални промени в начално, основно, средно и висше образование.

Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?

Трудно и с променлив успех. Специално по отношение на Ковид-19 пандемията, вярванията в конспиративни теории често са дефинитивно непреодолими.

Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?

Българинът е склонен да се вслушва в здравни съвети, само когато се чувства болен.

Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?

Според мен неразбирането е обхватно и касае всички области. Логично най-голямо отражение имат тези области, които са с най-голямо значение за общественото здраве. Причините са комплексни.

Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?

Все по-малко. Имам постоянно нарастващи съмнения, че социалните мрежи са в състояние да модулират значимо и във вярната посока общественото мнение. Трудно може да се отсее експертно мнение и в крайна сметка всеки чете и вярва в това, което му се иска.

Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?

Нямам трудности в обяснението или представянето на информация. Проблемът е необратимата предубеденост на хората, дълбоката вяра на немедицински лица, че са по-компетентни по медицински въпроси от лекари, включително и тесни специалисти в конкретната област. Смислен разговор не може да бъде стартиран.

Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?

Повсеместно ниската образованост, липсата на критично и креативно мислене.

Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?

Дълбоката социална изолация и равносметката, че разпространението на конспиративни вярвания в държавата ще доведе до естествено протичане на инфекцията през популацията, без значима намеса на съвременната наука.

Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?

Ако зависеше само от хората, богатите държави щяха да приключат с пандемията за около година и половина, бедните държави щяха да са с проблем с години.

Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?

Имам хоби в областта на музиката.

Какво е Вашето послание към хората?

По конкретни въпроси се доверявайте на експерти в съответните области. Ако според вас има разнопосочни послания сред експертите, правете справка със световно признати в науката източници на информация за да прецените правилната посока.

Благодаря Ви за интервюто и бъдете здрави цялото Ви семейство.

In memoriam: Д-р Радислав Наков

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Д. Томас

Запознахме се с Ради Наков на една научна конференция за глутеновата ентеропатия през 2014 г. в Амстердам, Холандия. Бяхме отишли голяма група български учени – основно гастроентеролози и аз, представяхме постери.

След това бяхме на още много конференции по света и в България. Самият Ради постави началото на асоциацията Млади гастроентеролози, той беше в основата на поредицата конгреси за млади гастроентеролози. Бих казала, че това бяха най-забавните научни форуми, проведени в приятелска среда, с висока академичност, истинско удоволствие! На тях се запознах с останалите колеги на Ради в областта на гастроентерологията, в която работех и аз поради дисертацията ми.

Първото ми медийно интервю беше за Medical News. Научи ме на много неща и ми даде ценни съвети за медиите, блог статии, как се пишат новини, как се създават научни организации.

Той ме беше номинирал за наградата на Дарик “40 под 40” в категория медицина, която спечелих тази година, помагаше ми да кандидатствам и да вляза в Talented Pool на UEG и т.н. Когато отличиха мой научен постер на конференцията за хронични чревни заболявания ECCO в Барселона през 2015, той веднага го отрази в Medical News. Никога няма да успея да ти благодаря за всичко!

А колко статии сме написали заедно, колко проекти за тези 7 години приятелство… И имахме още много идеи, много започнати неща. Дори в болницата Ради пишеше, помагаше на пациенти, мотивираше колегите да продължават в тези трудни месеци. Преизпълваше всяка минута със съдържание, със смислено занимание. Когато работеше – работеше много, когато почиваше – умееше да се забавлява. Ценеше живота!

Той беше такъв Човек. Научи ме да се целя нависоко, да не се страхувам да кандидатствам за всякакви неща, колкото и амбициозни да са. Е, опита се да ме научи да съм по-дипломатична, но не успя. Ради нямаше врагове. Няма човек, с който да се е срещнал, и да е оставил лошо впечатление в него. В момента виждаме как буквално целият свят, който го е познавал, скърби за него.

Тази загуба е огромна. За родителите му, които познавам и безкрайно уважавам. За съпругата му дори не мога да си представя какво преживява. За приятелите и колегите, сред които се считам и аз, смазани сме. Знам само, че беше обичан и ценен.

Загубата е и за България, за българската медицина, гастроентерология, наука. Той успя да промени това как другите държави гледат на страната ни в областта на гастроентерологията и не само. Той увличаше и мотивираше хората около него с неизчерпаем ентусиазъм. Клише е, но за него беше вярно.

“Ще се боря”, каза, и го направи. Аз нямаше да съм толкова силна. Дори се шегувахме с болестта, а тя беше страшна.

Има една книга, която често препрочитам – “Кой ще заплаче за теб, когато умреш”. Всички, приятелю… Обичаме те и ни липсваш! Ако можех да си пожелая нещо, то е да си още тук сред нас! А ако трябва да е друго, то се надявам поне наполовина толкова хора да съм докоснала приживе, както ти го направи!

Не искам да казвам “светъл ти път”, защото той беше озаряващ, тук на земята. Все още не мога и не искам да повярвам, че те няма.

Д-р Стоян Монев: Само безсърдечните хора смятат пандемията за нормална ситуация

Представям Ви д-р Стоян Монев, човек на разума, изявен радател на науката още преди пандемията, на 36 години. Той е лекар по хуманна медицина, магистър по здравен мениджмънт, заклет преводач по немски, английски и български език и дългогодишен командир на отряд, както и одитор по качеството в системата на германската Гражданска защита и спешна помощ. Понастоящем работи като лекар в сферата на вътрешните болести в общо интердисциплинарно вътрешно интензивно и спешно отделение в една общинска болница в Източна Вестфалия в Германия.

Прочети още »

Д-р Станислава Крайселска: Колегите ОПЛ са борци, които дадоха най-много жертви

Това интервю е тежко. Чете се на един дъх. Оставя четящите замислени за дълго време. Но внимавайте, може и да си поплачете малко.

Прочети още »