Представям Ви Ивайло Балабанов, молекулярен микробилог, за научната работата, която стои зад ваксините и разочарованието от тяхното отхвърляне в България.
Представете се накратко:
Казвам се Ивайло Балабанов и по професия съм молекулярен биолог. Занимавам се с имунология вече почти десет години – последните пет като докторант във водещ научен център в Испания.
Как хората биха могли да се ориентират коя информация е вярна и коя съмнителна?
Това е много деликатен въпрос. Когато аз чета някакъв публицистичен материал в интернет, особено на български, много държа винаги да има линкове или препратки към материали на чужди медии и към оригиналния източник на информацията. Особено ако е нещо, грабващо окото.
Всяка година се изписват безброй статии с гръмогласни заглавия като „пробив в лечението на рака“– в такива случаи винаги стигам до първоизточника – научна статия и бързо преценявам журналистическата оценка.
Тъй като в контекста си въпросът е за ориентиране в света на научна информация, ще отговоря конкретно за този случай. На мен като учен, добре запознат с академичните среди, с публикуването на научни данни и тяхната трансформация до журналистически материал, ми е доста лесно да се ориентирам в потока от информация, който ни залива, що се отнася до сферата ми на квалификация, а именно молекулярната биология.
Когато сестра ми, например, като журналист ми изпрати някоя нова теория, информация за професионално мнение, обикновено ми отнема до десетина минути да стигна до оригиналната информация – къде тя е била интерпретирана погрешно и съответно откъде е тръгнал т.нар. „развален телефон“.
За мен е изключително лесно да засека дори дребна неточност в даден журналистически текст, която обаче показва пълно неразбиране на темата. Само че тук тънкостта е, че аз съм ги учил тези неща десет години, имам достъп до научните статии, знам как се пишат и как се четат.
Мога да направя разлика между едно и друго научно списание, където е публикувана дадена статия. Мога да проследя екипа учени, който седи зад даден материал, да видя те с какво по принцип се занимават (това е много важно днес, защото далеч не всички учени, които в момента работят и публикуват изследвания върку SARS-CoV-2 имат история на проучвания в тази област), преглеждам какви други научни данни има по темата и т.н.
Събирайки всичката тази информация, аз преценявам доколко е обективна и достоверна дадена теза. Сега си представете как един обикновен човек, дори с базови познания по биология, трябва да мине по този път.
Еми, не може, много ясно! Особено когато от двете му страни си крещят „специалисти“ с коренно противоположни мнения.
Моят съвет към хората е следният – първо, много внимавайте с гръмки заглавия, твърдящи, че е открито решението на световния глад.
Светът на науката не е черно-бял, винаги има повече от две мнения и рядко всички са на една страна. В днешната ситуация с COVID-19 всеки ден излизат стотици научни статии по темата. Дори за специалистите е невъзможно да пресяват качествените и да предупреждават за некачествените публикации, така че много неща могат да се публикуват като „научни данни“ и трябва да се внимава с това.
Също така, бъдете критични към издания, които не сте чували преди, такива които цитират едни и същи хора или не добавят препратки към източник на информация и такива, които в общи линии говорят едно и също.
Ситуацията с COVID-19 е динамична и непрекъснато се появяват нови данни, които предизвикват съществуващите разбирания – за вируса, за имунната система, за еволюцията. Всички ние трябва да сме отворени към нови факти и съответно готови да променим позицията си, ако аргументите го налагат.
Защо според Вас са толкова разпространени конспиративните теории за здравето?
Не мисля, че знам. Това, което ми прави впечатление в сегашната криза е, че хората възприемат здравето като нещо лично, индивидуално. А това не е така. Грижата за здравето трябва да е цел номер едно не само пред индивида, но и пред обществото.
Това не засяга само инфекциозните заболявания, които си предаваме един на друг. Това обхваща целия ни начин на живот! Въздухът, който дишаме, храната, която консумираме, кафе, алкохол, цигари. Та бумът на онкологични заболявания се дължи на всичко това и по-зле ще става!
В България има дълбоки стари травми от социализма с „ограничаване на личните права и свободи“ и затова в момента за обществена солидарност дума не може да става! „Всеки сам си преценя“, това е новото мото!
Е, понеже “всеки сам си преценя”, всеки сам си намира някаква информация в интернет, от някой доктор, учен, специалист, който да му каже това, което му отърва, в зависимост от това какво не иска да прави.
Така е, понеже грижата за здравето винаги може да бъде прехвърлена на някой друг – на лекарите, на болниците, на здравната каса, на държавата.
Конспиративните теории възникват като следствие на нежеланието на хората да полагат усилия сами за себе си и да носят отговорност за здравето си. Сякаш някой ги лишава от правото им да живеят живота си както си искат.
Какво според Вас е необходимо, за да се повиши здравната култура на населението?
На първо време трябва да се промени възприятието на хората за тяхното здраве. Грижата за здравето започва от превенцията, от начина на живот, от осъзнаването на действията и последствията от тях.
Личният лекар има ключова роля за повишаване на здравната култура. Той познава пациентите си най-добре, има тяхното доверие като специалист. Той обаче може да познава пациентите си добре само ако ги вижда поне веднъж годишно.
В България се отива на лекар само ако нещата са много зле. Самото влизане в поликлиника, болница у нас е психически травмиращо.
Трябва да видите как изглеждат клиниките в Холандия например, разликата е потресаваща! Не става дума само за медицинска инфраструктура. Все едно влизате в музей – картини по стените, кафенета с уютен дизайн, магазини за цветя – въобще, почти като МОЛ. У нас изпитваш страх само като отвориш вратата и усетиш полъха на белина…
Именно с оглед на тази ситуация за мен е необяснимо нежеланието на голяма част от хората в България да се ваксинират. Никой от тях не иска да попадне в българска болница, имайки предвид потресаващото състояние на здравната ни система.
Въпреки това най-лесният начин за намаляване риска от хоспитализация се отхвърля под най-невероятни причини – нарушаване на лични права, микрочипове, нано-частици, графенов оксид.
Лошото е, че голяма част от личните лекари са неподготвени да отговорят на тези въпроси на хората, което подклажда техните съмнения.
Тази информационна дупка много бързо се запълва от всякакъв вид бързосмляна супа от интернет, въз основа на която хората си формират позиции, които убедено отстояват до смърт! Та, как да се повиши здравната култура на българина, ми е много трудно да отговоря – има толкова фактори, че не знам откъде да се започне промяната.
Как водите дискусия с роднини, приятели, колеги, ако сте на различни мнения по даден здравен проблем?
В моето семейство аз съм единственият с близко до медицинско образование и обикновено до мен се допитват по такива въпроси. Не спорим. Ясно е, че знам повече, но другите ми имат доверие. Това е и ключът според мен – доверието.
Ние всички се доверяваме един на друг всекидневно за нещата, от които не разбираме – на водопроводчика, на електротехника, на автомонтьора, на готвача в ресторанта.
Доверието е основополагащо във всяко общество. Познанията, данните, дипломите ми нямат никакво значение, ако хората не чувстват, че могат да ми вярват.
С роднини и приятели е една идея по-лесно – все пак те ме познават и по-лесно възприемат това, което им казвам. При други хора подхождам различно, по-отдалеч. Много е важно изслушването. Само така мога да разбера къде се крият причините за разликите в мненията, защото това обикновено са страхове, зародили се чрез лични истории и трагедии.
Именно затова подходът ми при всеки е индивидуален. Все пак, много бързо разбирам дали има шанс да променя мнението на събеседника си – ако не мога, изобщо не започвам тази битка.
Кое е най-трудното във Вашата всекидневна работа? Какво затруднява работата Ви?
На този етап трудностите попреминаха, или поне свикнах с тях. Разбира се, най-голямото предизвикателство за мен бе съвместяването на работата по ковид проекта с тази по докторската ми дисертация, но определено това много спомогна за научното ми развитие.
Пандемията донесе много промени, някои от които оцених положително – например провеждането онлайн на семинари, конференции, на които иначе не бих могъл да присъствам. Часовете, изпълнени с разговори с колегите за новия вариант, новата ваксина, здравните мерки по света, поредното безумно изказване на някоя холивудска звезда… А носенето на маски тук дори не го отчитаме вече като неудобство – стана толкова естествено, че връщането назад ще ни се струва странно.
Коя е областта в медицината, която според Вас е най-неразбираема за хората с немедицинско образование?
Опасявам се, че не познавам всички медицински науки в достатъчна дълбочина, за да дам обективен отговор. Все пак, имунологията, с която се занимавам, ми се струва доста трудно разбираема за хората с немедицинско и небиологично образование. Материята е изключително сложна и обяснението ѝ изисква познаване на множество базови биологични концепции, без които просто няма логика.
Някои от тези концепции се изучават в гимназията, но моят опит показва, че тези знания просто отсъстват при 99% от хората, което е много разочароващо.
Изработил съм си какви ли не схеми за обясняване, с примери и сравнения от всекидневния живот, с безумно опростяване на биологични механизми и най-странното е, че работи!
С обяснения като за детската градина съм разказвал на много мои близки и приятели за основни процеси в човешкото тяло и точно заради забавните сравнения са ги запомняли! На този етап нямам планове да ставам учител, но явно в някои аспекти ме бива.
Колко време отделяте от свободното си лично време, за да предоставяте вярна и проверена информация в социалните мрежи и медиите?
През последните две години – много! Признавам, че не бях подготвен за тоновете глупости, които изригнаха с началото на пандемията, както и за лековерието, с което огромна част от обществото ни попиваше всичко, което се пишеше в интернет.
В началото се опитвах да оборвам с научни аргументи невярната информация, но бързо се убедих в неуспеха на тази тактика. Не можеш да спечелиш с научни данни човек, който не може да ги разбере.
За съжаление продължава да се получава така, че още преди науката да е успяла да даде отговор на някои основни въпроси, определени отговори вече трайно се загнездват в съзнанието на обществото.
Това прави още по-трудна комуникацията ми с хората, още повече че зад всяко съмнително твърдение винаги се намира някой авторитет с име и научен екип. Трябва да призная, че споренето онлайн не е особено ефективно, но поради обстоятелствата не ми остават много възможности.
От време на време споделям статии, интервюта, посочвам специалисти, които хората да следят, разяснявам някои основни факти. Ограничавам се до разбираеми за общата публика материали – такива, които хората наистина ще отворят и прочетат. Иначе съм глас в пустиня. Имам определен кръг хора, които ме следват и се допитват до мен, но извън него става доста трудно.
Кое Ви е най-трудно да представите или обясните на хората?
Най-трудно ми е да обяснявам на хората, че в науката няма категоричности, няма единодушие. Довчера е преобладавала една научна теза, днес е друга и това е нормално. Един учен може да подкрепя дадена теза, но в един момент да се натрупат доказателства, които я оборват и това не го прави непременно лош специалист. Просто науката работи така.
На мен също ми се налага да коригирам позициите си – няма нищо срамно в това, но е от голямо значение как се комуникира с публиката. В България виждам едни „специалисти“, които две години след началото на пандемията продължават да твърдят едни и същи неща, които отдавна вече бяха оборени от науката. Дали от страх да не загубят авторитета си пред гражданите, или по друга причина, не знам, но това определено не е правилно.
Да си призная, също така много от конспиративните теории ме оставят без отговор. Като че на цялото научно общество ни плащат, за да си мълчим за създадения в лаборатория вирус, за вредните ваксини, чрез които ще илюминатите ще превземат света и т.н. Трудно се отговаря на подобни твърдения…
Кое Ви разочарова най-много през изминалите месеци?
Най-много ме разочарова недоверието, което българите проявиха към ваксините срещу COVID-19. В продължение на месеци роднини и приятели ме питаха „Как върви разработването на ваксини, ще успеете ли скоро?“, а като дойдоха в България изведнъж започнаха да се дърпат, да се страхуват, да не вярват.
Аз приех много лично всичко това, защото научни екипи като моя, като тези, от чиито ръце излязоха първите ваксини, работехме почти денонощно, в състезание с вируса, за да намерим как да предпазим хората от това коварно заболяване.
А българите в прав текст ни казаха – „не ви вярваме“, „нямаме доверие на това, което измислихте“, „вие сте платени от биг фарма“, „ваксините трябва да се тестват още десет години“, „това са експериментални течности“ и т.н., и т.н.
Отделих много време и енергия да разсейвам съмнения, да обяснявам как се провеждат клинични изпитвания, защо и как се сега се случиха толкова бързо. Никога не се отказвам, но обвиненията в лъжа и нечист морал се забравят трудно…
Кой беше най-трудният период за Вас и семейството Ви досега по време на пандемията?
Може би първият локдаун беше най-стресиращ, заради многото неизвестни тогава. За моя радост бях включен в проект за разработка на терапия срещу COVID-19 и бързо се върнах на работа.
Големият ентусиазъм, с който работехме, блокира всякакви страхове от самия вирус.
Досега не мога да кажа, че съм преживял тежък период по време на пандемията, но е факт, че се изисква изключително здрава психика да не полудееш.
Според Вас кога ще свърши пандемията, ако приемем, че това зависи само от хората и не зависи от самия вирус?
Ако бяхме успели ударно, в кратки срокове да ваксинираме с поне една доза населението на цялата планета, може би имахме шанс бързо да потушим пандемията. Доказахме, че можем да произведем необходимите количества въпреки хилядите проблеми, но отново човешкият егоизъм излезе на преден план.
Сега вече нещата не са в нашите ръце. Изглежда, че отново извадихме късмет и SARS-CoV-2 намалява своята патогенност, така че краят на този кошмар като че ли се задава.
Тази пандемия обаче трябва да ни послужи за урок да си извадим необходимите изводи, защото следващата може да е много по-страшна.
Имате ли хоби? Как разпускате от стреса?
Имах различни хобита, но последните години доста промениха начина ми на живот. Най-голямата ми страст са компютърните игри – чрез тях се потопявам в други светове с измислени герои и забравям за реалния свят с всичките му проблеми.
Какво е Вашето послание към хората?
Преди всичко да отворят съзнанието си за различни мнения.
Да се научат да изслушват хората, с които не са съгласни. Да бъдат критични към всяка информация, която научават и да задават въпроси преди да отправят обвинения. Да се научат да търсят отговори сами, но и да се доверяват на хората, които разбират материята по-добре. Да забравят за световната конспирация, чиято цел е да ги убие, контролира, скопи, прецака по някакъв начин.
Моето послание е: ние всички сме част от едно общество. Имаме нужда едни от други. Важно е да се уважаваме и да си вярваме. Да възпитаваме децата си в правилните ценности и морал, защото това стои в основата на съжителството ни и в изграждането на професионализъм, уважение и доверие.
Материалът подготви: Весела Енчева
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
DrVelikova 