Ваксини и автоимунитет

Хайде да поговорим за автоимунитета и ваксините с факти и цитати, а не с мнения. Потърсих публикувани научни данни за връзката между ваксини и автоимунни болести, за адювантите във ваксините, за безопасността на ваксините при пациенти с автоимунни заболявания, какви са най-новите препоръки за ваксиниране при тази група от хора, за анти-COVID-19 ваксините, и има ли светлина в тунела. Това са въпроси номер 1, които ми задават като имунолог.

Прочети още »

COVID-19 и автоимунните болести: въпроси и отговори

Автоимунните болести са хронични заболявания, свързани с нарушена регулация на имунната система. Ето защо пациентите с такива болести техните семейства са притеснени за влиянието на SARS-CoV-2 върху здравословното им състояние.

Доскоро тази тема се дискутираше теоретично. Днес, обаче, има натрупани данни, които могат да отговорят на повечето въпроси, които пациентите с автоимунни болести имат.

Прочети още »

Диета според автоимунния протокол – мит или реалност?

Диетата, основана на на автоимунния протокол (АИП), е версия на т.нар. Палео диета, предназначена да спомогне за намаляване на възпалението в организма с цел облекчаване на симптомите на автоимунните заболявания.

Но какво можете да похапвате, ако спазвате тази диета, и има ли научни доказателства за ползите й?

Няколко думи за Палео диетата

Все повече доказателства се натрупват, че храни, които редовно са били консумирани по време на епохата на палеолита (2.6-0.01х106 години), могат да бъдат оптимални за превенция и лечение на някои хронични заболявания. Предполага се, че фундаменталните промени в диетата и другите условия на живот, настъпили след неолитната революция, и по-скоро с началото на индустриалната революция, са твърде скорошни, като се вземе предвид еволюционната времева скала, за да може човешкият геном да се приспособи напълно към тях.

В съвременните западни популации поне 70% от дневния енергиен прием се осигурява от храни, които рядко или никога не са консумирани от палеолитните ловци-събирачи, включително зърнени храни, млечни продукти, както и рафинирани захари и преработени мазнини. Освен това, палеолитното хранене съдържа повече протеини и дълговерижни полиненаситени мастни киселини.

Днес, обсервационни проучвания върху популации, все още непридобили западния начин на живот, подкрепят идеята, че диета от палеолитен тип може да намали риска от сърдечносъдови заболявания, метаболитен синдром, диабет тип 2, рак, акне вулгарис и късогледство. Докладвани са и благоприятни промени в рисковите фактори като тегло, обиколка на талията, С-реактивен протеин, гликиран хемоглобин (HbAlc), кръвно налягане, глюкозен толеранс, секреция на инсулин, инсулинова чувствителност и липиден профил.

Все повече започва да се коментира и ролята на палео диетата при автоимунните заболявания.

Какво представлява диетата, основана на АИП?

АИП диетата е много по-строга версия на Палео диетата, която се основава на месо, риба, зеленчуци, ядки и семена. АИП препоръчва да се елиминират храни, които могат да причинят възпаление в червата, а да се консумират храни, богати на хранителни вещества.

АИП диетата се основава на хипотезата за т. нар. “leaky gut“ или „синдром на пропускливите черва“. АИП претендира за контролиране на автоимунния отговор, намаляване на симптомите на автоимунни заболявания, предотвратяване появата на нови такива.

Хората, които спазват диетата, основана на АИП, трябва да я следват стриктно няколко седмици и след това бавно да въведат отново храните, които са избягвали. Идеята е да се види дали има реакция при повторното въвеждане на храната. Ако има реакция, се препоръчва човек да изключи тази храна от диетата си дългосрочно.

Препоръчани храни според АИП:

  • месо и риба, за предпочитане свободно отглеждани;
  • зеленчуци (но без домати, патладжани, чушки и картофи);
  • сладки картофи;
  • плодове (в малки количества);
  • кокосово мляко;
  • авокадо, маслини и кокосово масло;
  • безмлечни ферментирали храни (като комбуча; кефир, приготвени с кокосово мляко; кисело зеле и кимчи);
  • мед или кленов сироп (в малки количества);
  • пресни неизсушени билки (като босилек, мента и риган);
  • зелен чай и билкови чайове;
  • костен бульон;
  • оцет (ябълков, балсамико).

phpThumb_generated_thumbnail

Храни, които трябва да се избягват по време на диета според АИП:

  • всички зърнени култури (като овес, ориз и пшеница);
  • всички млечни продукти;
  • яйца;
  • бобови растения (като боб и грах);
  • някои зеленчуци (домати, патладжани, чушки и картофи);
  • всички захари, включително заместители на захар (с изключение на мед);
  • масло и гхи;
  • всички мазнини (с изключение на мазнини от авокадо, кокосово масло и зехтин);
  • хранителни добавки, консерванти, оцветители;
  • алкохол.

16255961-eggs-bread-and-dairy-products

Работи ли диетата, основана на АИП?

Диетата, основана на АИП, е ограничаваща и тежка диета, която не всеки би могъл да спазва. Но какви доказателства има, че работи?

Изследване от 2012 г. на Sutherland и Fagarasan показва, че бактериалният растеж в червата може да бъде свързан с възпалителни и автоимунни заболявания.

Друго проучване на Groschwitz и Hogan от 2014 г. отбелязва, че възпалението влияе върху функционирането на стената на червата. Нещо повече, авторите коментират и връзката между хранителните алергени и пропускливостта на червата. Демонстрират се данни за връзката между чревната пропускливост и автоимунните заболявания. Проучването завършва с това, че са необходими повече изследвания, които да потвърдят дисфункцията на чревната стена като рисков фактор за развитието на възпалителни заболявания.

Диетата, основана на АИП, намалява симптомите при някои автоимунни заболявания

Проучване от 2017 г. на Konijeti и сътр. установи, че премахването на определени храни като част от диета, основана на АИП, може да подобри симптомите на хроничните възпалителни чревни заболявания (IBD). Това е едно от първите клинични проучвания за ефективността на диетата, основана на АИП. Поради малкия брой участници (15), необходими са допълнителни големи рандомизирани проучвания, за да се подкрепят твърденията, че тази диета може да намали симптомите на автоимунни заболявания.

Какво е важно да знаем?

Изследванията показват, че автоимунните заболявания могат да бъдат свързани с това колко пропускливи са нашите черва. Не бива да се забравя, че автоимунните болести са комплексни и много и разнообразни фактори оказват влияние върху тяхната поява и протичане (генетика, състояние на имунната система, вредни фактори в начина на живот или професията, и т.н.).

Важно е да се има предвид и друга особеност на АИП – намаленият въглехидратен прием е свързан с риск от дефицит на редица макро и микронутриенти. Това беше доказано в систематичното ревю на Churuangsuk и сътр, публикувано през април 2019 г.

Необходими са повече изследвания, за да се каже със сигурност, че диетата, основана на АИП, може да подобри симптомите на автоимунните заболявания. Тази диета е здравословна, но не е балансирана. Тя не може да изключи необходимостта от прием на лекарства при някои пациенти. Също така, необходимо е да се консултирате с лекуващия Ви лекар или специалист преди започване и по време на спазване на диетата.

Референции:

https://www.goodreads.com/book/show/23692271-sapiens

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22642064

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31006978

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22503962

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4266989/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5647120/

 

 

 

Стрес и автоимунни заболявания

Причините за загубата на толерантност при автоимунните болести са много – генетични, на околната среда, хормонални и други. Редица проучвания с животни и хора са посветени на разкриване дали има връзка между физически и психологически стрес и развитието на автоимунни заболявания.Прочети още »

Имунология на множествената склероза

Множествената склероза (МС) е най-честото възпалително демиелинизиращо заболяване на централната нервна система, което протича хронично и засяга предимно млади хора на възраст между 20 и 40 години, много рядко при деца и хора над 50-годишна възраст. МС е на второ място като причина за двигателна инвалидизация на лица в млада и средна възраст след травматичните увреждания на нервната система.Прочети още »

Предразположеност към автоимунитет

Въпреки че автоимунните заболявания при хората са генетично изключително комплексни, значителни постижения в разбирането за възникването им са постигнати през последните няколко години. Прочети още »

12 признака, насочващи към автоимунни заболявания

Автоимунните заболявания са изключително разнообразни като клинична картина и протичане. Те зависят от това кой орган е засегнат основно при заболяването. Въпреки че не биха могли да се правят обобщения, съществуват някои алармиращи сигнали, които да насочат към възможността за наличие на автоимунно заболяване.Прочети още »