С д-р Христиана Бацелова, която е специалист по епидемиология на инфекциозните болести, отговорихме на най-често задаваните въпроси за противогрипната ваксина.

Пренаталната експозиция на алкохол е водещата предотвратима причина за вродени малформации и увреждания на невро-интелектуалното развитие на децата според д-р Janet F. Williams от Университета на Тексас (Health Science Center, Сан Антонио).

Феталният алкохолен синдром за първи път е описан през 1973 г. като специфична група от вродени дефекти, причинени от пренатално излагане на въздействието на алкохол. По-късни изследвания обаче доказват, че такава експозиция води до голямо разнообразие от неблагоприятни последствия върху развитието (т. нар. спектър на феталните алкохолни разстройства). Съществуват специфични диагностични критерии за фетален алкохолен синдром, а в момента се развиват окончателни диагностични критерии и за другите нарушения от спектъра. Клинична диагноза за фетален алкохолен синдром се поставя на база следната симптоматика: специфична комбинация от пренатално и/или постнатално изоставане на растежа, както и 3 „кардинални черти на лицето“ (намалена дължина на палпебралната фисура, гладък филтрум и тънка горна устна граница), и всеки от известните структурни, неврологични и / или функционални дефицити на централната нервна система. Спектърът от тези заболявания е бреме за обществото, икономиката, образователната система, семейството, здравната система за всяка страна.

Американската академия по педиатрия (AAP) издаде нов клиничен доклад за нарушения на плода вследствие на употреба на алкохол от майката, който включва и препоръки за превенция и лечение на заболяванията. Въпреки тези рискове, едно скорошно проучване на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията е установило, че една от всеки 10 жени пият алкохол по време на бременността.

Акценти от доклада:

• Свързаните с алкохол вродени дефекти и увреждания на развитието са напълно предотвратими при бременни жени, ако те се въздържат от употребата на алкохол.
• По време на бременност, не е известно абсолютно безопасно количество алкохол, честота на прием, вид алкохол, или момента от бременността за прием на алкохол.
• Никакво количество консумация на алкохол не трябва да се счита за безопасни по време на бременност. Липсата на пренатална експозиция на алкохол е свързана и с липса на заболявания от спектъра на феталния алкохолен синдром у новородените.
• Консумацията на алкохол не трябва да се считат за безопасна по време на всяко тримесечие от бременността. През първия триместър рискът е 12 пъти по-висок при бременните, употребяващи алкохол, в сравнение с тези, които не консумират, през първия и втория триместър е 61 пъти по-висок; а по време на цялата бременност – рискът е 65 пъти по-висок.
• По-ранно прекратяване на употребата на алкохол по време на бременността води до по-малко усложнения при новороденото.
• Рискът за разстройство от спектъра на феталните алкохолни синдроми е еднакъв при консумация на бира, вино, алкохол, и всички останали форми на алкохол.
• Рискът е пряко зависим от дозата приет алкохол.
• Пренаталната експозиция на алкохол причинява неврокогнитивни и поведенчески проблеми, които продължават да съществуват в продължение на целия живот.
• При всяко установяване на разстройство от спектъра, ранното разпознаване, диагноза и лечение могат да подобрят прогнозата при тези деца.

Материалът е публикуван за първи път в сайта forumzdrave.bg през 2016 г.

Дефицитът на витамин Д е проблем на общественото здраве в световен мащаб. Вредните ефекти от дефицита на витамин Д в педиатричната практика отдавна се простират извън заболяванията на скелета [1].

Смята се, че дефицитът на витамин Д е с висока честота при атопични деца, при които свързаните с недостига на витамин Д имунни нарушения могат да влошат значително реактивността на дихателните пътища [2]. Предполага се, че дефицитът на витамин Д може да обясни част от „епидемията” от астма и други атопични заболявания при децата [1].

Последните данни показват, че физиологичният хормон 1,25-дихидроксихолекалциферол, или активната форма на витамин D, е паракринен фактор, който регулира развитието на белия дроб на плода и пролиферацията и диференциацията на гладкомускулните клетки на дихателните пътища, въпреки че механизмите все още са неясни [3].

Нещо повече, витамин Д чрез модулация на имунните и възпалителни клетки посредством витамин Д рецепторите, разположени върху тях, участва в патофизиологията на няколко респираторни разстройства като белодробна астма (БА), муковисцидоза (МВ), белодробен рак, респираторни инфекции, интерстициални белодробни заболявания и бронхиектазии [4]. Самият респираторен епител конститутивно експресира 1а-хидроксилаза, която локално трансформира неактивния 25 (ОН) витамин Д в активната форма 1,25(ОН)2 витамин Д [4]. Именно тази активна форма на витамин Д упражнява неговата автокринна / паракринна функция за регулиране на витамин Д-зависими гени със значение за локалния имунитет на белите дробове [5-7].

Витамин Д индуцира производството на антимикробен полипептид, кателидин, който има както бактериални, така и антивирусни ефекти [1]. Всички тези данни насочват към ролята на витамин Д в патогенезата на някои белодробни заболявания [4].

При децата с БА няколко големи крос-секционни проучвания съобщават за асоциации между ниски кръвни концентрации на витамин Д и тежест на заболяването [5,8,9].

Директни доказателства за ролята на витамин Д при развитието на астмата и алергията, бяха получени от изследванията върху човешкия геном. Установиха се значителни асоциации между полиморфизми в гена за рецептора на витамин Д и честотата на астмата в Северна Америка [1]. Смята се, че генетичният терен може да е в основата на това при кои деца ще се развие БА вследствие на вирусни инфекции, а нивото на витамин Д да е фактор, който опосредства този риск [1].

Към момента официалните насоки за нормални нива на витамин Д при здравото население са до голяма степен съобразени с идеята за избягване на скелетни дефекти, свързани с дефицит на витамин Д [10]. Все още липсват данни дали суплементирането на витамин Д в детска възраст може да подобри БА при тези деца. Предвид текущите проучвания и новопоявяващи се доказателства по тази тема, важно е да се синтезират доказателствата за лечението с витамин Д при БА.

Муковисцидозата (МВ) е най-честата наследствена генетична болест, засягаща и дихателната система, в западния свят. Хиповитаминозата на витамин Д е почти универсална при пациенти с МВ, вероятно поради комбинация от лоша абсорбция, нарушен метаболизъм и липса на излагане на слънце [11]. Неадекватните нива на витамин Д се свързват с високата честота на костно заболяване или остеопороза при пациентите с МВ, което води до повишена честота на фрактури, кифоза и влошаване на белодробното състояние [11]. В допълнение към малабсорбцията на витамин Д, пациентите с МВ проявяват и увредено чернодробно хидроксилиране, което повлиява метаболизма на произведения в кожата витамин Д и този, абсорбиран през стомашно-чревния тракт [11].

Част 2 може да прочетете тук.

Референции:

1. Litonjua AA. Childhood asthma may be a consequence of vitamin D deficiency. Curr Opin Allergy Clin Immunol, 2009, 9(3), 202–207.

2. Bantz SK, Zhu Z, Zheng T. The Role of Vitamin D in Pediatric Asthma. Ann Pediatr Child Health, 2015, 3(1), 1-13.

3. Nguyen M, Trubert CL, Rizk-Rabin M, et al. 1,25-Dihydroxyvitamin D3 and fetal lung maturation: immunogold detection of VDR expression in pneumocytes type II cells and effect on fructose 1,6 bisphosphatase. The Journal of steroid biochemistry and molecular biology, 2004, 89–90(1-5), 93-7.

4. Moustaki M, Loukou I, Priftis KN, Douros K. Role of vitamin D in cystic fibrosis and non-cystic fibrosis bronchiectasis. World J Clin Pediatr, 2017, 6(3), 132-142.

5. Riverin BD, Maguire JL, Li. Vitamin D Supplementation for Childhood Asthma: A Systematic Review and Meta-Analysis. PLoS ONEP, 2015, 10(8), e0136841.

6. Pludowski P, Holick MF, Pilz S, et al. Vitamin D effects on musculoskeletal health, immunity, autoimmunity, cardiovascular disease, cancer, fertility, pregnancy, dementia and mortality-A review of recent evidence. Autoimmun Rev, 2013, 12(10), 976-89.

7. Szczawinska-Poplonyk A, Breborowicz A. Vitamin D impact on immune functions: Implications for preventive strategy of allergic disease? Postepy Dermatologii i Alergologii, 2012, 29, 176–181.

8. Black PN, Scragg R. Relationship between serum 25-hydroxyvitamin d and pulmonary function in the third national health and nutrition examination survey. Chest, 2005, 128, 3792–3798.

9. Brehm JM, Schuemann B, Fuhlbrigge AL, et al. Serum vitamin D levels and severe asthma exacerbations in the Childhood Asthma Management Program study. J Allergy Clin Immunol, 2010, 126, 52–58.

10. Dietary Reference Intakes for Calcium and Vitamin D. Washington (DC): Institute of Medicine, 2013.

11. Hall WB, Sparks AA, Aris MR. International Journal of Endocrinology. Vitamin D Deficiency in Cystic Fibrosis, 1010, 1-9.

Последните прогнози предвиждат, че през следващите 15 години почти половината от европейското население ще бъде алергично, като голям дял ще се пада на хранителните алергии. За съжаление, всички стратегии за първична профилактика на алергични заболявания чрез избягване на определени алергени от храната досега не са дали резултат. Прочети още »