Серумни нива на IL-5, IL-6, IL-8, IL-13 и IL-17A в предварително определени групи от възрастни пациенти с умерена и тежка бронхиална астма

Проучване на D. Dimitrova и сътр. при български пациенти, публикувано в началото на месец юли 2019 г. в списание Respiratory Medicine установи, че:

  • FeNO и кръвните еозинофили са полезни биомаркери за оценка на контрола и тежестта на бронхиалната астма при възрастни;
  • Потвърдена е връзката между високото еозинофилно число в кръвта и серумните нива на IL-5.
  • Има връзка между IL-6, IL-13 и IL-17A с бронхиална астма тип 2.

Бронхиалната астма (БА) е комплексно заболяване, характеризиращо се с персистиращо възпаление. Издишваният азотен оксид (FeNO) и броят на еозинофилите в кръвта се считат за биомаркери за ендотип 2 на БА.

Целта на проучването ни беше да ​​анализираме група от серумни интерлевкини и общ IgE в предварително определени според FeNO и брой еозинофили групи от пациенти с умерена и тежка БА.

Серумните нива на IL-5, IL-6, IL-8, IL-13 и IL-17A (ELISA) бяха измерени при 30 здрави контроли и 80 възрастни пациенти с БА. Пациентите от БА бяха разделени на 4 групи.

  • Група 1: Ниско FeNO / Low b-Eos (n = 23; 28.8%);
  • Група 2: Ниско FeNO / High b-Eos (n = 17; 21.3%);
  • Група 3: Високо FeNO / Low b-Eos (n = 15; 18.8%);
  • Група 4: Високо FeNO / High b-Eos (n = 25; 31.3%).

Всички интерлевкини и общия IgE бяха значително по-високи при пациенти с БA в сравнение със здравите лица. Нивата на IL-5 бяха най-високи в група 2 (р<0.05). Нивата на IL-6, IL-13 и IL-17A бяха повишени в групи 2, 3 и 4 в сравнение с контролите (р<0.05). Смятаме, че по-високите нива на IL-8 са свързани с модела на настоящите пушачи.

Най-високи нива на IL-17A са открити при групите от тип 2 БА с чести обостряния, предимно неконтролирани и тежки пациенти. Открихме различен модел за всяка група въз основа на демографски, клинични, функционални, имунологични и възпалителни характеристики.

В заключение, смятаме, че FeNO и b-Eos са полезни при идентифицирането на тежките подгрупи тип БA с чести обостряния. IL-5, IL-6, IL-13 и IL-17A участват в персистиращия имунен отговор при тип 2 умерена и тежка БA.

Нашият подход потвърди съществуването на ендотип на рефрактерни, тежки астми тип 2, протичащи с високи нива на IL17A в реалната практика.

 

Референции:

https://authors.elsevier.com/c/1ZIel3P3QugYO4 

Свободно сваляне на публикацията ще е възможно на посочения линк до 17-ти август 2019 г.