Доц. д-р Стефан Костадинов: Западните медии не разпространяват фалшива и конспиративна информация

Представям Ви доц. д-р Стефан Костадинов, избрал да развива своята професионална кариера отвъд океана, високо признат със своята експертиза, а за нашата страна остава още една загуба на специалист. Той има силна позиция по отношение на пандемията и ваксините и сме късметлии да ги споделя с нас.

Прочети още »

Д-р Станимир Стойков: Ние сме на първо място в Европа по дигитална неграмотност и фалшиви новини

Представям Ви д-р Станимир Стойков, чиито критични коментари за пандемията сте срещали в социалните мрежи.

Прочети още »

Д-р Александър Атанасов: Всяка информация, звучаща апокалиптично или пък безгрижно, трябва да буди съмнение

Днес ще Ви запозная с един педиатър, който се стреми да внесе разум сред хората относно ваксинациите, вкл. срещу COVID-19, при децата.

Прочети още »

Ваксиниране при пациенти на имуносупресивна терапия

Тази блог-статия е превод и адаптация на Актуализацията на препоръките на EULAR от 2019 г. и 2021 г. за ваксинация при възрастни пациенти с автоимунни заболявания (АИЗ), в т.ч. автоимунни, възпалителни, ревматични болести, разработена от 21 експерти, включително пациенти, ревматолози, имунолози, специалист по инфекциозни болести и други, представляващи осем държави.

Прочети още »

Ваксини и автоимунитет

Хайде да поговорим за автоимунитета и ваксините с факти и цитати, а не с мнения. Потърсих публикувани научни данни за връзката между ваксини и автоимунни болести, за адювантите във ваксините, за безопасността на ваксините при пациенти с автоимунни заболявания, какви са най-новите препоръки за ваксиниране при тази група от хора, за анти-COVID-19 ваксините, и има ли светлина в тунела. Това са въпроси номер 1, които ми задават като имунолог.

Прочети още »

Ваксинотерапия при глутеновата ентеропатия

Глутеновата ентеропатия (целиакия) е резултат от промяна в имунната
толерантност на чревната лигавица към глутена, и по-специално към неговата водно-разтворима съставка глиадин. Нормално в червата се наблюдават потискащи механизми, които гарантират липса на имунен отговор към безвредни белтъци в храната. При пациенти, предразположени към развитие на целиакия, тези механизми на потискане на имунните отговори към нетоксичния по принцип глутен в житните растения са нарушени.

Епидемиологични проучвания определят като строги рискови фактори генотипи HLА-DQ2.5, HLA-DQ8 и HLA-DQ2.2, Швеция като държава на пребиваване, женски пол и фамилна анамнеза за заболяването, докато нивото на образование и възрастта на майките при раждането, както и пушенето по време на бременност, не са свързани с риска от развитие на целиакия.

Тъй като заболяването се отключва при хранене с глутен, основната терапия при тези пациенти е безглутеновата диета, която трябва да се спазва цял живот. Често пациентите не се придържат стриктно към нея, което води до обостряне на симптомите. Не е за пренебрегване фактът, че някои пациенти не отговарят с ремисия на диетата и запазват висок титър на автоантителата. Именно те са застрашени от развитие на лимфоми в червата. По тези причини се търсят нови варианти за терапия и дефинитивно излекуване на заболяването.

Патогенезата на целиакията е обект на интензивно проучване в последните години, като не всички механизми на възникване и поддържане на заболяването са изяснени. Счита се, че отговорът към глутен обикновено е регулиран посредством действието на потискащи цитокини (TGF-β и IL-10), секретирани от различни подвидове на регулаторните Т-клетки (Foxp3 +Tregs лимфоцити) в лигавицата. 

Интересното е, че възпалената мукоза на тънките черва у пациенти с целиакия освен проинфламаторни цитокини като IL-15 и IL-21, съдържа и по-високо ниво на IL-10 и увеличен брой Tregs в сравнение със здрави лица. Имайки предвид централната роля на механизмите на адаптивния имунитет при целиакията, развиване на стратегии за потискане на глиадин-индуцираното Т-клетъчно активиране, са основната цел на усилията за възстановяване на толерантността към глутен при тези пациенти.

В последните години се проучават различни имуномодулаторни стратегии. Въпреки че, голям брой in vitro експериментални модели за намаляване на възпалението в лигавицата на пациентите с целиакия, са създадени, ограничен брой са обсъждани за включване в клинични изпитвания, а NexVax2 е единственaта до момента експериментална глиадин-базирана имунотерапия на целиакията, която е преминала клинични проучвания (ClinicalTrials.gov Identifier: NCT00879749).

Ваксината NexVax2, включваща три имунодоминантни глутенови пептиди, се използва за десенсебилизиране на пациентите, които вече са развили целиакия. Ваксината се прилага подкожно или интрадермално и целта й е да предизвика толерантен отговор към глутена. Към момента няма публикувани данни относно клиничните ползи на ваксината, но са установени обнадеждаващи данни относно възстановяване на мукозния толеранс. 

Интрадермалното приложение на имуногенните пептиди от ваксината, съдържащи определни епитопи на глутена и отговорни за имунотоксичността му, водят до антигенно представяне на пептида от толерогенни антиген-представящи клетки. Те от своя страна вместо да активират цитотоксични Т лимфоцити, водят до промотиране на глиадин-специфични Тregs, които възстановяват интестиналния толеранс към глутена.

Докато ваксината NexVax2 ще се прилага при болни с целиакия, продължават да се търсят възможности и за предотвратяване възникването на заболяването. 5-годишното проучване TEDDY (The Environmental Determinants of Diabetes in the Youth), проведено в 6 изследователски центрове в САЩ и Европа (Финландия, Германия, Швеция), включващо 6436 деца, изследва различни епидемиологични фактори за развитие на диабет тип 1 при деца, включително и кърменето и захранването с глутен. От тях при проследяването 773 (12%) са били с положителен тест за автоантитела срещу тъканна трансглутаминазата (anti-tTGA), а 307 (5%) са били диагностицирани с целиакия (посредством биопсично изследване). 

Средната възраст към момента на въвеждане на зърнени култури, съдържащи глутен, е 26,1 седмици. Само 6% от децата са се запознали с глутена преди възрастта от 4 месеца, докато 58% получил първата си порция глутен след 6-месечна възраст. В това изследване, въвеждането на глутен преди 4-месечна възраст или след 6-месечна възраст не е имал ефект върху риска за развитие на целиакия при децата. 

По отношение на кърменето – средната му продължителност в изследваната група деца е 34,7 седмици. В сравнение с децата, при които кърменето е преустановено преди въвеждането на глутен, деца, които са кърмени в продължение на повече от 1 месец след консумация на глутен имат 1,23 пъти по-висок риск (95% CI, 1.05 – 1.44) за наличие на anti-tTG антитела, но не се свързва с по-висок риск за развитие на целиакия.

Други алтернативни ваксини на NexVax2 се базират на принципа за превенция възникването на заболяването чрез неразпознаване на глиадина като «опасен» белтък. Използването на цикличен или димерен пептиден аналог на глиадина, който блокира свързването на отговорната HLA-молекула (в над 95% HLА-DQ2.5) към имунодоминантния глиадинов епитоп. Така попадналият в лигавицата глиадин няма да се разпознае от HLA-молекулата, тъй като тя ще е недостъпна. 

Ако не се осъществи неправилно разпознаване между глиадиновите пептиди и съответните антиген-представящи клетки, носещи HLA-молекулите, няма да възникне и ексцесивен увреждащ имунен отговор към глутена. Няма да се активират глиадин-специфични цитотоксични Т лимфоцити и съответно увреждане на мукозата на тънките черва.

Данните от последните проучвания сочат, че броят на чревните T регулаторни клетки се увеличава при пациентите с целиакия, но тяхната функция е ограниничена от цитокини като IL-15 и IL-21. Превецията на болестта чрез ограничаване на рисковите фактори на околната среда (време на въвеждане на глутена и т.н.) засега са с малко значение. Ваксините за превенция на болестта, базирани на HLA-разпознаването, както и тези, използващи модифицирани глиадинови пептиди, които да възстановят загубения имунен толеранс към глутена в храната, са обещаващи. Клиничната им ефективност обаче, все още предстои да бъде доказана.

Материалът е публикуван за първи път в сайта medicalnews.bg през 2015 г.

Референции:
1. Rossi M. Vaccination and other antigen-specific immunomodulatory strategies in celiac disease. Dig Dis. 2015;33(2):282-9. doi: 10.1159/000369511. Epub 2015 Apr 22.
2. TEDDY STUDY GROUP. Age at Gluten Introduction and Risk of Celiac Disease
Pediatrics. 2015;135:239-245

Имунна система – въведение

Всички организми (включително растения и гъби) имат защитни механизми. Те са наследени от общи предци и понастоящем са класифицирани като вродени защитни механизми. Гръбначните животни, в това число и човекът, имат допълнителна и особено ефективна защита, наречена придобит или адаптивен имунитет, включващ както специализирани имунни клетки, така и производството на антитела.Прочети още »

Трябва ли момчетата също да се ваксинират срещу HPV?

Човешкият папилома вирус (HPV) е вирус, който причинява рак на шийката на матката при жени и генитални брадавици при мъже и жени, както и други генитални туморни образувания и при двата пола. HPV ваксината ефективно предотвратява инфекцията с определени щамове HPV, отговорни за повечето ракови заболявания на шийката на матката, и може също така да предотврати и гениталните брадавици. HPV ваксинацията е най-ефективна, когато се приложи по време на детството или юношеството, но възрастните също могат да се възползват от нея.Прочети още »

Блог, посветен на имунологията

Казвам се Цветелина Великова, завършила съм медицина и имам специалност по клинична имунология от 2016 г., както и докторска степен в областта на имунология на гастроинтестиналния тракт от 2014 г. Работя в лаборатория по клинична имунология в университетската болница „Лозенец“ и се занимавам както с диагностика на пациенти, така и с провеждане на научни изследвания. Преподавам клинична имунология на студенти по медицина в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, гр. София, и Тракийски университет, гр. Стара Загора. През 2017 г. придобих и магистърска степен по Обществено здраве и здравен мениджмънт.

Интересите ми са в областта на автоимунитета и автоимунни заболявания, възпаление, цитокини, обществено здраве, ваксини и COVID-19. За последната година и половина като екип сме публикували над 10 научни статии за COVID-19 в чуждестранни списания.

В момента участвам и в уебинари на тема „COVID-19 и ваксини“ към различни институции като МОН, фондации и частни компании. Ако се интересувате от такъв тип събития и мен като лектор за Вашата организация, можете да се свържете с мен на ts_velikova@abv.bg.

Прочети още »