Възможно ли е да боледуваме от  две „настинки“ едновременно?

Сезонът на “настинките” и “гриповете” не просто настъпи, а ни завладя. Ето кратко описание на най-честите вируси-причиниели на „настинката“ (т.нар. common cold), както и отговори на въпросите може ли да боледуваме от два и повече такива вируса едновременно и какво можете да направите, за да намалим риска от заразяване.

Прочети още »

Информирани в пандемията: Какво е мутация, вариант и щам на SARS-CoV-2?

Доцент д-р Стефан Костадинов, специалист по перинатална патология, за сложната терминология, свързана с вирусите, и какво стои зад нея.

Прочети още »

Имунните клетки по време на коронавирусна инфекция

Патологични находки при остър респираторен дистрес синдром, съпровождащ COVID-19 при някои пациенти, се характеризира с масивно увреждане на белодробните алвеоли и прогресивна дихателна недостатъчност. Образните изследвания и патологичните находки в белите дробове при COVID-19 са типични и наподобяват тези, наблюдавани при коронавирусната инфекция, причиняваща SARS и MERS.

Но какво се случва с имунната система по време на инфекция с коронавирус?

Клиничен случай на 50-годишен пациент от мъжки пол в Китай, починал вследствие на тежко протичащ COVID-19, демонстрира интересни промени в имунните клетки вследствие на инфекцията.

Проведеният флоуцитометричен анализ на лимфоцитите и техните субпопулации в периферна кръв показа значително намален брой на Т лимфоцити – хелпърните CD4+ и цитотоксичните CD8+ Т клетки, или т.нар. лимфопения. За сметка на тяхното намаление обаче, голям процент от тях са били значително активирани.

Активирани лимфоцити по време на COVID-19

Нормално, процентът на активирани лимфоцити в кръвта на здравите лица е много нисък.

Имунолозите използват различни маркери, за да преценят дали клетките са активирани. Например, ако по повърхността на имунните клетки има определени маркери, например HLA-DR, CD38, CD69, CD25 и други, то тези клетки могат да се считат за активирани.

Photo credit: https://intellicyt.com/t-cell-activation-cell-and-cytokine-profiling-kit/

В разгледания клиничен случай изследователите използват два маркера, за да преценят активирането на клетките – HLA-DR и CD38.

От хелпърните CD4+ лимфоцити 3.47% са имали на повърхността си тези маркери, а от CD8+ лимфоцити – цели 39.4%.

Повишеният процент на активирани клетки в кръвта може да доведе неконтролируема имунологична реакция, включваща секреция на цитокини и други медиатори. Тези процеси стоят в основата на т.нар. „цитокинова буря“.

Очаквайте материал по темата за свръхактивацията и цитокиновата буря скоро!

Th17 лимфоцити при COVID-19

Авторите са изследвали още и броят на провъзпалителните Th17 лимфоцити (които се откриват по следните маркери на повърхността си – CD4+ CCR6+). Те са били завишени. Както вече съм споменавала, Th17 лимфоцитите играят роля в различни патологични възпалителни процеси при хронични автоимунни заболявания. В случая е възможно техния брой да е повишен в отговор и с цел справяне с инфекцията, както се наблюдава при редица бактериални и гъбични инфекции. Допълнително за тях можете да прочетете тук.

Цитоксични Т лимфоцити при COVID-19

Функционалната активност на цитотоксичните CD8+ клетки може да бъде премера чрез изследване на цитотоксични белтъци (напр. перфорини, гранзими и др.). Това са белтъци, чрез които тези лимфоцити пробиват/убиват заразените с вирус клетки. Установено е, че 31.6% от цитотоксичните Т лимфоцити са били положителни за перфорини, 64.2% – за гранзими и 30.5% – положителни и за двата типа белтъци.

Авторите предполагат, че  свръхактивацията на Т клетките, проявена чрез повишаване на Th17 субпопулацията и изразената цитотоксичност на CD8 Т клетките допринасят за тежкото имунно увреждане при този пациент.

В този ред на мисли, употребата на кортикостероиди може да има своето значение с цел потискане на патологичните имунологични отговори, вкл. свръхактивация на имунната система.

В заключение, лимфопенията е честа характеристика при пациентите със COVID-19 и може да бъде критичен фактор, свързан с тежестта и смъртността на заболяването.

Въпреки че кортикостероидното лечение не се препоръчва рутинно при пневмония, свързана със SARS-CoV-2, според авторите патологични находки на белодробен оток и образуване на хиалинова мембрана трябва да води до навременно включване на кортикостероиди заедно с апаратната вентилация, за да се предотврати развитието на ARDS, както и да потисне свръхактивацията на имунната система при някои пациенти.

Референции:

Zhe Xu et al. Pathological findings of COVID-19 associated with acute respiratory distress syndrome. The Lancet Respiratory medicine 2020, DOI: https://doi.org/10.1016/S2213-2600(20)30076-X

Децата и COVID-19

В условията на пандемия, причинена от новия коронавирус, всички хора са притеснени, особено за децата си. Въпреки че широко се обсъжда характеристиката на SARS-CoV-2 да засяга по-тежко възрастните хора над 65 години, важно е родителите да са наясно как може да протече инфекцията при деца и колко опасно е това.

Как протича коронавирусната инфекция при децата?

Проучване върху 2143 деца в Китай, публикувано в Pediatrics преди няколко дни, хвърли повече светлина върху това как изглежда и протича инфекцията COVID-19 при деца.

Топ факти за протичането на COVID-19 при деца:

  • Клиничните прояви на педиатричните пациенти като цяло са били по-малко тежки от тези на възрастните пациенти.
  • Въпреки това, малките деца, особено бебетата, са посочени като по-уязвими на инфекцията.
  • Над 90% от всички пациенти са били безсимптомни, или с леко до умерено тежко протичане на инфекцията.
  • Средно 2 дни е било времето от началото на симптомите до поставянето на диагнозата (от 0 до 42 дни).

Най-често срещаните симптоми и лабораторни находки са били:

  • висока температура
  • респираторни симптоми (кашлица, болки в гърлото, хрема и кихане)
  • гастроинтестинални симптоми (напр. повръщане, гадене и диария)
  • умора
  • нормален или намален брой левкоцити и намален брoй лимфоцити (лимфопения)
  • повишено CRP

Наблюдавани са следните форми на протичане на инфекцията:

  • Безсимптомна инфекция (4.4% от случаите): без оплаквания, с нормална рентгенография на бял дроб, но с положителен резултат при тестване за РНК на вируса чрез PCR в реално време.
  • Леко протичане (при 50.9% от случаите) – симптоми на остра инфекция на горните дихателни пътища, включително температура, умора, болки в мускулите, кашлица, болки в гърлото, хрема и кихане. Обикновено носоглътката е била „задръстена“ от секрети, но без да има изменения, които да се чуят „на слушалка“. При някои случаи е липсвала висока температура, а при други е имало изява само на гастроинтестинални симптоми като гадене, повръщане, коремна болка и диария.
  • Умерено тежкото протичане (38,8% от децата) – пневмония, с треска и кашлица, предимно суха, последвана от продуктивна кашлица, с или без хрипове, но без недостиг на въздух. При повечето от тези деца е имало изменения в белия дроб на проведените образни изследвания.
  • Тежко протичане: треска и кашлица, придружени със стомашно-чревни симптоми като диария. Заболяването, обаче, прогресира бързо с развитие на задух (недостиг на въздъх) и посиняване (цианоза) поради намалено насищане на кръвта с кислород.
  • Критични пациенти: развитие на остър респираторен дистрес синдром (ARDS) с дихателна недостатъчност, шок, енцефалопатия, инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност. Това състояние, въпреки че е рядко, е животозастрашаващо.

Последните две форми са наблюдавани с честота между 3-10.6% в зависимост от възрастта, като по-тежко протичане е било характерно за новородени и кърмачета, заразени с COVID-19.

Защо COVID-19 протича различно при децата?

Смята се, че повечето деца са заразени от членове на техните семейства, или други деца, заболели от COVID-19. Защо повечето случаи на COVID-19 при децата са били по-малко тежки от случаите на възрастни засега не е известно. Това може да е свързано както с факторите на експозиция, така и с вътрешните фактори на детския организъм. Някои от обсъжданите хипотези ще бъдат разгледани в отделна тема.

Към 8 март 2020 г. има регистриран един смъртен случай на дете. Касае се за 10-месечно бебе с инвагинация и мултиорганна недостатъчност, починало 4 седмици след приемането. Общо 21 деца са били в стабилно състояние в общите отделения, а 149 са изписани от болницата.

В заключение, при мнозинството деца се наблюдава по-леко протичане на инфекцията в сравнение с протичането при възрастни. Безсимптомните инфекции не са рядкост, а напротив, при деца те се определя като един от водещите фактори за разпространение на инфекцията при сред възрастните. Това трябва да се има предвид при разработването на мерки за контрол на продължаващата пандемия.

Референция:

Dong Y, Mo X, Hu Y, et al. Epidemiological characteristics of 2143 pediatric patients with 2019 coronavirus disease in China. Pediatrics. 2020; doi: 10.1542/peds.2020-0702